Определение № 528 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 210/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. А. срещу определение № 18690 от 20.11.2024г. по ч.гр.д. № 10775/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 33530 от 19.08.2024г. по гр.д. № 28960/2024г. на Софийски районен съд за връщане като недопустима на исковата молба на касатора, с която е бил предявен иск по чл. 439 от ГПК срещу „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.

Оплакванията на В. Г. А. са за неправилност на въззивното определение. От въззивния съд не е било съобразено, че искът е по чл. 124 от ГПК, а не по чл. 439 от ГПК. Той е предявен в двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК за подаване на възражение и е допустим, тъй като В. Г. А. е наследник на починалия си съпруг, длъжник в заповедното производство. Същевременно установителен иск на длъжника е допустим и при липса на образувано срещу него изпълнително производство.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Допустимо ли е в хипотезата на издадена заповед за парично задължение – банков кредит, наследственият длъжник, макар и главен длъжник като ЕТ, в качеството си на длъжник като наследник, да се защитава от издадената заповед за парично задължение по банков кредит чрез отрицателен иск в хипотезата на невлязла в сила заповед за изпълнение и неизтекъл срок за възражение?

Във връзка с въпроса се сочи допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

2. Има ли длъжникът правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по издаден срещу него изпълнителен лист, ако не е налице висящо изпълнително дело за вземането по изпълнителния лист и длъжникът твърди, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, изтекла по време на висящия изпълнителен процес?

Според касатора определението на въззивния съд е постановено в противоречие с определение № 410 от 20.09.2018г. по ч.гр.д. № 3172/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 513 от 24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.

3. Има ли правен интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124 от ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК?

Страната се позовава на решение № 76 от 07.05.2013г. по гр.д. № 391/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и определение № 318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Частната касационна жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, както и не се установява негова вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Производството пред Софийския районен съд е било образувано въз основа на искова молба от 20.05.2024г. на В. Г. А., в качеството й на наследник на К. С. А., неин съпруг, срещу „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД. Поискано е било признаването за установено, че вземанията по изпълнителен лист от 31.10.2011г., издаден по ч.гр.д. № 44867/2011г. на Софийски районен съд (заповедно производство по чл. 417 от ГПК), в общ размер от 11 050. 27 лева (главница, мораторни лихви и обезщетения), са погасени по давност.

Претендираните от банката вземания са били по Договор за прокредит динамо № 014-564386 от 23.07.2009г. с главен длъжник (кредитополучател) В. Г. А., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ“Верал-Вера Асенова“, и съдлъжник К. С. А., неин съпруг. Съответно на това в издадената заповед за изпълнение и в изпълнителния лист те са били осъдени да заплатят сумите по договора за кредит при условията на солидарност и срещу тях е било образувано изпълнително дело № 20218580400738 на ЧСИ У. Д., по което банката е била взискател. К. С. А. е починал на 01.09.2020г. и като негови правоприемници в изпълнителното производство са били конституирани В. Г. А., съпруга, и П. К. Б. и Л. К. А., дъщери. Междувременно от В. Г. А. в качеството й на едноличен търговец е било подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение и по предявени от банката искове по чл. 422 от ГПК е било образувано гр.д. № 38708/2021г., което е висящо.

Въз основа на тези обстоятелства съставът на Софийския районен съд е приел, че искът на В. Г. А., предявен в качеството й на наследник по закон на К. С. А., е по чл. 439 от ГПК, но е недопустим. За нея липсва правен интерес от воденето на делото (чл. 130 от ГПК). Касае се за оспорване на правото на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20218580400738, но в това дело В. Г. А., като едноличен търговец, е главен длъжник и отговаря за цялото вземане по договора за кредит. В качеството си на едноличен търговец тя е подала възражение по чл. 414 от ГПК, за което е висящо исково производство по чл. 422 от ГПК, което е предвидената в закона нейна защита срещу съществуване на вземането й. Регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец не води до възникване на нов правен субект, при което след смъртта на К. С. А., съпруг на В. Г. А., е настъпило сливане на качеството на длъжник и солидарен длъжник относно 1/3 част от задълженията. Като наследници за 2/3 части от тях отговарят П. К. Б. и Л. К. А..

Тези фактически и правни изводи са били споделени от въззивния съд изцяло. С определение № 18690 от 20.11.2024г. по ч.гр.д. № 10775/2024г. първоинстанционното определение е било потвърдено.

С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, поставените от касатора правни въпроси не могат да бъдат приети като такива от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те са предпоставени от обстоятелства, които въззивният съд не е възприемал.

Първият и третият от въпросите касаят хипотеза на предявен от длъжника отрицателен установителен иск при невлязла в сила заповед за изпълнение и неизтекъл срок за възражение по чл. 414 от ГПК, но съгласно възприетото от въззивния съд по делото е воден иск по чл. 439 от ГПК. Изводът на съда за характера на производството е основан на исковата молба на В. Г. А.. С нея е поискано да се приеме за установено, че вземанията по изпълнителния лист от 31.10.2011г., издаден по ч.гр.д. № 44867/2011г. (заповедно производство по чл. 417 от ГПК), са погасени по давност. Липсват изложени обстоятелства за това, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, че исковата молба се предявява в срока за възражение по чл. 414 от ГПК, нито обстоятелства, обосноваващи оспорване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Напротив, заявено е обстоятелство, настъпило след издаването на заповедта – изтичането на срока на погасителната давност.

Същото е по отношение на втория поставен въпрос – въззивният съд е отрекъл правен интерес от предявения иск по чл. 439 от ГПК не поради това, че липсва висящо изпълнително дело за вземанията по издадения изпълнителен лист, а поради сливането на качествата главен длъжник и солидарен длъжник. Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20218580400738 е срещу В. Г. А. в качеството й на едноличен търговец – кредитополучател по договора за кредит, а не като наследник на нейния съпруг - солидарно отговорен съдлъжник. Тя не може да бъде солидарно отговорна за своите задължения. В този смисъл от въззивния съд е съобразена практиката на ВКС (решение № 50131 от 06.08.2024г. по т.д. № 1248/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.), както и задължителната практика на този съд, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001г. по гр.д. № 2/2001, ОСГК на ВКС. Макар да е налице обособеност на предприятието на едноличния търговец от неговото останало имущество, при физическо лице – едноличен търговец се касае за единство в правния субект.

Воден от горното съдът