Определение № 11 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 50/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Окръжен съд - Бургас относно компетентния съд да разгледа исковете на Г. Граматиков и К. Граматикова срещу Министерство на културата и община Несебър за обезщетения за причинени вреди:

1. Сумата от 21 000 лв. – частичен иск от обща претенция в размер на 64 992 лв., представляваща обезщетение по чл. 161а, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) за вредите, причинени в резултат от възпрепятстване ползването на техен имот УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, община Несебър;

2. Сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, частичен иск от обща претенция за 108 101,54 лв., от които: 6 000 лв. частично от обща претенция за 22 101,54 лв. за извършени два ремонта на сграда, находяща се в УПИ I-342, кв. 25 по плана на гр. Обзор, община Несебър и 6 000 лв. частично от 86 000 лв., представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на археологически разкопки 86 кв. м от дворното място на ищците, в което се намира сградата;

З. Сумата от 25 000 лв., от които 20 500 лв., претендирани от Г. Граматиков и 4 500 лв., претендирани от К. Граматикова – частичен иск от обща претенция за 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми и емоционални страдания;

4. Сумата от 5 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 31 222,97 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

5. Сумата от 3 362,89 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 7 000 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

6. Сумата от 6 343,22 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

7. Сумата от 33,19 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

8. Сумата от 5 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 24 020,63 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.

С Определение № 3063 от 30.11.2023 г. по адм. дело № 2223/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, като е взел предвид задължителните указания, дадени с Решение № 11498 от 23.11.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7249/2022 г., Административен съд – Бургас е приел, че делото не му е родово подсъдно и е повдигнал спор за подсъдност. Изводът, че делото не е родово подсъдно на административния съд е мотивиран с аргументи, че се претендират вреди от теренно археологическо проучване, което по своята същност е научноизследователска, а не административна дейност.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че делото е родово подсъдно на Административен съд – Бургас по следните съображения:

В конкретния случай, при съобразяване с твърденията на ищците в производството, основанието на предявените искове за присъждане на обезщетение е обосновано с факти и обстоятелства, настъпили във връзка с теренно археологическо проучване в гр. Обзор. Твърди се, че при разрешаването и контрола върху проучването са налице незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица от структурата на Министерството на културата и община Несебър, в резултат на които ищците са претърпели описаните в исковата молба вреди.

Предвид високата си обществена значимост дейността по теренно археологическо проучване подлежи на разрешителен режим, който е регламентиран в ЗКН. Правоотношенията, които възникват във връзка с разрешаването и контрола върху теренно археологическо проучване, са на власт и подчинение, поради което тези дейности имат административен характер. Административният характер на дейностите, в резултат на които се твърди настъпването на вредите, определя исковете като такива по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което обуславя подсъдността на делото по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Посоченото в исковата молба правно основание по чл. 161а, ал. 3 ЗКН не обвързва съда, в чиято компетентност е да даде точната правна квалификация на спорното материално право. По изложените съображения компетентен да разгледа предявените искове е Административен съд – Бургас, на който следва да бъде изпратено делото за разглеждане.

По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд