Определение № 842 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на И. Мутишев от гр. Благоеград, [улица], чрез адв. Поповски, срещу Определение № 2216/21.11.2023 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. № 1018/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Мутишев срещу Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК № ДО006201/10.10.2023 г., производството по делото е прекратено и преписката е изпратена на директора на МДТ при Община Благоевград за произнасяне като решаващ орган по жалбата на Мутишев срещу цитираното удостоверение. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт и се инвокира искане за отмяната му и за връщане на делото за разглеждане на жалбата на Мутишев от друг съдебен състав по съществото на спора – издаване на удостоверение за данъчна оценка, съответстваща на действителното състояние на обекта на собственост. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Благоевград, не ангажира становище по делото. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът приема от фактическа страна, че: И. Мутишев е титуляр на вещното право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.601.217.1.16 в сграда № 1, построена върху поземлен имот с идентификатор № 04279.601.217 по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД – 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20127950401323/2012 по описа на ЧСИ В. Тозева. По искането на Мутишев от 10.10.2023 г. на същата дата е издадено Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № ДО006201, според което тя възлиза на 104 891,10 лв. На 16.10.2023 г. Мутишев подава молба до кмета на Община Благоевград с искане за „изработване на нова оценка в съответствие с действителното състояние на обекта“. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното удостоверение е документ по чл. 87, ал. 6 ДОПК и съгласно чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 1 и 2 ДОПК пред съда може да се обжалва само отказът да се издаде документа, а не и неговото съдържание. Забраната за оспорване на съдържанието е изрично регламентирана в чл. 95, ал. 2 ДОПК. Въз основа на това съдът прави извод за недопустимост на оспорването - липсва годен за обжалване акт, поради което и на основание чл. 159, т. 1 АПК прекратява съдебното производство. Изводът на съда е правилен. Издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения във връзка с местните данъци е в приложното поле на глава XII от ДОПК "Административно обслужване", чл. 88 – 97 ДОПК. Оспорването на отказ за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 ДОПК, включително отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, е по реда на чл. 92 – 95 ДОПК. Нормата на чл. 92, ал. 1 ДОПК предвижда оспорване по административен ред пред териториалния директор. Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП по ЗМДТ се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Съгласно чл. 95, ал. 1 ДОПК отказът на орган по приходите да издаде документ по чл. 88, ал. 1 ДОПК подлежи на обжалване по съдебен ред, но по силата на алинея 2 съдържанието на документа не може да се обжалва пред съда. В разглеждания случай, доколкото частният жалбоподател счита, че издаденото му удостоверение е с невярно съдържание, той може да поиска да му бъде издаден акт за установяване на задължения по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Актът за установяване на задължения по декларация е актът, който установява задълженията на данъчно задълженото лице и с оглед на това подлежи на съдебен контрол - чл. 144 във вр. с чл. 156 ДОПК. В случая частният жалбоподател е оспорил съдържанието на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, а съдържанието на това удостоверение не подлежи на обжалване, както правилно е приел и съдът. Следвало е Мутишев вместо да обжалва съдържанието на удостоверението да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължения по декларация по смисъла на чл. 107, ал. 3 ДОПК, който акт е могъл надлежно да обжалва пред горестоящия административен орган и с оглед на резултата от това обжалване - да обжалва и потвърдения акт пред съда. Като не е сторил това, частният жалбоподател сам, с оглед на нормативната уредба - чл. 95, ал. 2 ДОПК, се е поставил в хипотеза, в която не би могъл да реализира чрез избрания от него способ за съдебна защита претендираните си права, тъй като обжалваният от него акт не подлежи на обжалване по силата на изрична законова норма. Видно от изложеното, мотивите на съда за прекратяване на съдебното производство са основателни. Съдът правилно е приел, че Мутишев не може да оспорва пред съда съдържанието на удостоверителен документ, поради което съдебното производство е недопустимо. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Първо отделение