Определение № 2027 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. срещу разпореждане № 1005 от 28.02.2023 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което на основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК във вр с чл.274, ал.4 ГПК е върната като недопустима частната касационна жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №45 от 09.01.2023г по ч гр. д № 3204/2022г на Пловдивски окръжен съд ,потвърдил определение на РС Пловдив по гр.д № 10145/2021г за връщането на искова молба поради недопустимост на иска ,предявен от Б. Д. Б. срещу Община Пловдив на основание чл.439 ГПК, за недължимост на сумата 2119,20лв. Частният жалбоподател изтъква ,че не е следвало съдът да се позовава на чл.274, ал.4 ГПК ,тъй като касационната му жалба е по чл.281 т.1-3 ГПК и е следвало същата да се разгледа и уважи ,тъй като обжалваното определение на Окръжен съд Пловдив е нищожно, недопустимво и явно необосновано. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е съдебен акт,произнесен по допустимостта на постъпила частна жалба, който въпрос - за допустимостта от обжалване,е предмет на служебна проверка и преценка,основана на закона-чл.279 ,във вр чл.275, ал.2 ,чл.274, ал.4 ГПК. Производство по обжалване с касационна частна жалба по същество може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като способ за инстанционна проверка. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения и разпореждания и изключва касационно обжалване на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване по реда на гл.ХХІ (чл. 274 и сл.) са императивни и при установените процесуални факти по делото са приложени съответно от администриращия съд. Цената на иска в случая е под прага, посочен в чл.280, ал.3 т.1 ГПК и нормата намира приложение независимо дали е постановено въззивно решение по предявения иск,или производството е прекратено поради неговата недопустимост.Това следва от критерия на чл. 274, ал.4 ГПК по отношение обжалването на определенията, постановени по делото. За прилагането на чл. чл. 274, ал.4 ГПК също така е без значение какви обстоятелства са довели до постановяването на преграждащо определение и какви оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК се изтъкват от страната. Като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение