Определение № 60225 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 108/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място], срещу определение №260085 от 10.11.2020г. по в.ч.т.д.№670/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение от 04.09.2020г. по т.д.№930/2019г. на Пловдивски окръжен съд, за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д. №3661/2019г. на Административен съд – София град. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. Счита, че не е налице преюдициалност на административното производство с предмет валидността на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР, за изхода на спора по т.д. № 930/2019г. на Пловдивски окръжен съд. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил неговите доводи, основани на практика на ВКС – определение №597 от 30.09.2019г. по ч.т.д. №1628/2019г., постановено при факти, идентични с тези по настоящото дело. В посоченото определение е прието, че висящо пред административен съд производство, в което се оспорва решение на КЕВР за определяне на размера на нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия от възобновяеми източници, не е преюдициално спрямо търговско дело, образувано по иск на производител на ел. енергия за заплащане на количествата ел. енергия, надвишаващи НСП, по преференциални цени. Моли въззивното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поставя като обуславящ въпросът: „Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, и делото, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена?“. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се сочи противоречие на атакувания въззивен съдебен акт с определение № 597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Тракия Електро Пауър“ ЕООД, [населено място], обл. Пловдив, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното определение. „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място], трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поддържа,че определението е неправилно и незаконосъобразно, като моли същото да бъде допуснато до касация и отменено. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 от ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел, че един от основните спорни въпроси по образуваното пред Пловдивски окръжен съд търговско дело, с оглед твърденията и възраженията на страните, е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведена от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия, или само за количествата до НСП. Изложил е мотиви, че доколкото отказът на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП, се основава на обжалваното пред АССГ Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, решаването на спора пред първоинстанционния съд е в зависимост от изхода на образуваното по жалбата срещу това решение а.х.д. № 3661/2019г. на АССГ с влязъл в сила акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд. Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от дружеството частен касатор въпрос не отговоря на общия критерий за допускане на касационен контрол, тъй като отговорът му не изисква само тълкуване на приложимите към спора правни норми, а по същество би представлявал проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, чрез преценка относно наличието или липсата на визираните в чл.229, ал.1, т.4 от ГПК предпоставки. По този начин при поставяне на въпроса е допуснато приравняване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и основанията за неправилност по чл.281, т.3 от ГПК, съответно допускането на касационно обжалване се обосновава с доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Непосочването на правен въпрос, съответващ на изискванията по чл. 280, ал.1 от ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда допълнителната предпоставка, на която се позовава частният касационен жалбоподател. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че посоченото от касатора определение на ВКС е постановено по различен процесуалноправен въпрос – за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички възражения на страните, а не по въпрос, свързан с преценката за преюдициалност. Наред с това в разглежданата по ч.т.д.№1628/2019г. на ВКС, II т. о., хипотеза пред административния съд е била оспорена само законосъобразността, а не и валидността на административния акт, както е в настоящия случай. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №260085 от 10.11.2020г. по в.ч.т.д.№670/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение