Определение № 131 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 86/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ,изр. 2-ро ГПК. С определение № 289/25.11.2011 год. по гр.д. № 518/2011 год. на ВКС, 3-то г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на Ф. И. Ф. и Е. А. Ф. и двамата от [населено място] чрез пълномощника им адв. Е. С. срещу въззивно решение № 127/17.12.2010 год., постановено по въззивно гражданско дело № 303/2010 год. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение № 199/26.05.2010 год. по гр.д. № 514/2009 год. на Разградския районен съд в частта му, с която О. АД, [населено място] и М. Р. са осъдени солидарно да заплатят на касаторите сумата от по 5 000 лв., за всеки от тях ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта и тези искове са отхвърлени като неоснователни. Определението е обжалвано с частна жалба от Ф. И. Ф. и Е. А. Ф. чрез адв. Е. С.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение разпоредбата чл. 280,ал.2 ГПК във вр. пар.25 от ПЗРЗИДГПК.Иска се обжалваното определение да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. По делото няма спор, че субективно съединените искове на двамата ищци са с цена от по 5 000 лв. за всеки един от тях, които се претендират да бъдат заплатени солидарно от двамата ответника. Спорът е относно това дали предвид пар. 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.100/21.12.2010 год./ разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК, въвеждаща този минимум като условие за процесуална допустимост на касационната жалба, в случая е приложима. Трайната практика на ВКС приема, че когато касационната жалба е подадена до 21.12.2010 год. по отношение на нейната допустимост се преценява разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в старата й редакция, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Следователно приема се, че следва да има висящо касационно производство за да се приложи досегашния ред по отношение обжалваемостта на въззивното решение пред касационния съд, а не да има висящо производство въобще, каквато е тезата на частните жалбоподатели. Обжалваното определение на друг тричленен състав на ВКС е съобразено с това тълкуване. Касационната жалба на Ф. И. Ф. и Е. А. Ф. е подадена на 04.02.2011 год. Следователно към 21.12.2010 год. не е имало висящо производство по нея, поради което приложима е нормата на чл. 280,ал. 2 ГПК след нейното изменение /ЗИДГПК - ДВ бр. 100/21.12.2010 год./ Обжалваното определение е съобразено и с практиката на ВКС досежно тълкуването на израза „до 5 000 лв.”, която приема, че този израз има предвид и решенията по исковете с цена от 5 000 лв. като на касационно обжалване подлежат решенията, постановени по искове с цена над 5 000 лв. Представените с частната жалба определения на състави от ВКС не обосновават наличието на практика в противния смисъл. С оглед на това определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от Горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.