Определение № 50940 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Г. и К. И. К. и двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адв.К. М. от САК срещу въззивното решение № 955 от 27.4.2022 г, постановено по гр.дело № 7956/21 на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори Б въззивен състав, с което е отменено решение от 7.3.2021 г по гр.дело № 68113/2018 г на СРС, 175 състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. И. К. и И. И. Г. искове по чл.240 ал.1 ЗЗД срещу Г. Я. И. за сумите по 10 000 щ.д., предоставени на 21.8.2015 г в заем на всеки от ищците и по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на по 1803, 47 лв-лихва върху посочените главници за забава в периода 22.8.2017 г до 18.9.2018 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответницата по касационната жалба Г. Я. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.М. К..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Предявените искове са с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното въззивно решение съдът е приел, че исковете са неоснователни поради липса на доказано облигационно правоотношение и по-точно поради недоказаност на факта на реалното предаване на сумата.Представената по делото разписка, с която заемателката удостоверява с подписа си, че е получила в брой заемните суми не доказва реалното плащане.Това е така защото частният свидетелстващ документ не доказва фактите, които са предмет на удостоверителното изявление за знание, тъй като не разполага с материална доказателствена сила.Прието е, че съдът преценява истинността на съдържанието на този документ по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по делото.В случая освен разписката не са представени други доказателства за реалното предаване на сумата, нито пък е установено в каква връзка е даден на ответницата заем в значителен размер.В противовес с описаното в исковата молба от гласните доказателства, събрани по делото се установява, че страните не си говорят от 25 години, а отношенията им са влошени по повод водено между тях друго гражданско дело.При това положение е прието, че между страните не е сключен договор за заем и съответно за ответницата не възникна задължение за връщане на вписаните в разписката суми. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по първия и втория от поставените въпроси, като последният е уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция, дадени с ТР № 1/2009 от 13.2.2010 г по т.д.№ 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, а именно: 1/Кои са подлежащите на установяване от ищеца и ответника факти по предявен иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и 2/Обективираното в разписката изявление, че с подписа си заемателят удостоверява получаването на заемната сума достатъчно ли е за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал.Поставените въпроси са от значение за изхода на крайния спор и имат пряко отношение към решаващите мотиви на съда.По тях следва да бъде извършена проверка са евентуално противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, представена от касатора със касационната жалба, а именно: решение № 317 от 23.2.2015 г по гр.дело № 1238/2014 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 128 от 18.10.2017 г по гр.дело № 5372/2016 г на ВКС, Трето ГО, решение № 478 от 11.2.2014 г по гр.дело № 2670/13 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и решение № 174 от 23.7.2010 г по гр.дело № 5002/2008 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение