Определение № 679 от 14.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3031/2013 г.

Образувано е по частна жалба на Т. Н. Д., [населено място] и [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 852 от 11.04.2013 г. по в.ч.т.д.№ 67/2013 г. на Варненския апелативен съд. В частната жалба е въведен касационен довод за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното разпореждане – основание по чл.281, т.3 ГПК за неговото касиране. Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Варненският апелативен съд е върнал на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК частната касационна жалба, подадена от настоящите жалбоподатели срещу определение № 74 от 01.02.2013 г., постановено по в.ч.т.д.№ 67/2013 г. В съобразителната част на разпореждането е прието, че в указания от съда срок жалбоподателите не са отстранили в срок нередовността на частната касационна жалба, която е останала неприподписана от адв.С., а преписи от същата, както и от уточнителната молба към нея не са представени за връчването им на ответната страна. Отделно от това е констатирано, че представеното изложение на основанията за достъп на обжалваното определение до касация не отговаря на императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано и в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по-специално на т.4 от същото предвид бланкетното възпроизвеждане на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се сочат конкретни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси. Разпореждането е правилно като краен резултат, но по други съображения. В постановеното на основание чл.262, ал.1 ГПК разпореждане № 625 от 15.03.2013 г., апелативният съд е отбелязъл, че обжалваното от настоящите жалбоподатели определение на апелативния съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната им жалба срещу определението на Търговищкия окръжен съд по т.д.№ 149/2012 г., с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения от тях насрещен иск срещу [фирма], попада в хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК, поради което не е налице изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за прилагане на изложение за допускане на касационно обжалване и за приподписване на същата от адвокат. Изрично е отбелязано обаче, че посочените изисквания са налице по отношение на частната касационна жалба, касаеща въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за изпращане на предявения насрещен иск по подсъдност на Шуменския районен съд. В противоречие със задължителната практика на ВКС апелативният съд е преценявал съответствието на депозираното от жалбоподателите изложение с изискванията на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, което е изцяло в правомощията на касационната инстанция, но погрешно направената преценка не се е отразила на правилността на постановения от него съдебен акт. Подадената от тях частна касационна жалба е била нередовна поради неприподписването й в срок от процесуалния им представител адв.С. и непредставянето на преписи от същата, както и от уточнителната молба към нея за ответната страна. Тези недостатъци са останали неотстранени в срока по чл.262, ал.1 ГПК, въпреки изричните указания на съда, и тяхното неизпълнение съставлява основание по ал.2,т.2 за нейното връщане, както правилно е прието с обжалвания съдебен акт. По изложените съображения настоящият състав приема, че крайният резултат в атакуваното разпореждане е правилен и поради това то следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия