Определение № 900 от 05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 204/2011 г.

Образувано е по касационна жалба на С. К. С. и З. Г. К. против решение № 476 от 17.11.2010г. по гр.д.№ 810/2010г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 242 от 23.07.2010г., постановено по гр.д.№ 234/2010г. на РС-Петрич. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторките против В. Я. С., П. К. С. и Е. К. С. за допускане на делба на дворно место, съставляващо ПИ 4669 от кв. 107 по плана на [населено място], [улица] в частта за разноските. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 38, ал.3 от ЗС, тъй като не е налице хоризонтална етажна собственост, а съсобственост на сградите в дворното место. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: допустима ли е делба само на дворното место, в което са построени сгради, за които не е установено дали са индивидуална собственост. Ответниците по касация не са взели становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е иск за делба от касаторите С. К. С. и З. Г. К. против ответниците В. Я. С., П. К. С. и Е. К. С. само на дворното место с площ 648 кв.м., съставляващо ПИ 4669 от кв. 107 по плана на [населено място]. В имота са построени двуетажна масивна жилищна сграда в северната част и масивна жилищна сграда в югозападната част. Ищците твърдят, че сградите се владеят и ползват индивидуално от страните, което не е равнозначно на право на собственост. Ответниците твърдят, че всяка от сградите е индивидуална собственост съответно на страните и представят н.а. № 2,т.11/1974г., с който наследодателят им К. П. С. е купил ½ ид.ч. от имот 1810 от кв. 107 и втория етаж от къщата, изградена в лицевата /северната/ част. По делото не е установено дали този имот е идентичен с имота, описан в исковата молба, но страните не спорят по този въпрос, видно от становищата и твърденията им. Не е утановено кой е собственик на първия етаж, както и кому принадлежи правото на собственост върху другата сграда. При тези доказателства съдът е отхвърлил иска поради не доказване на идентичност и поради това, че е налице хоризонтална етажна собственост, при която дворното место, съгласно ПП2/1982г. има характера на обща част и за него делба е недопустима. По поставения въпрос. Теоретичната постановка, изложена в решението е вярна. От събраните доказателства е ясно, че в имота има сграда, която е етажна собственост, щом ответниците са купили само втория етаж с 1/2 ид.ч. от дворното место. Правото на собственост върху другата сграда не е установено, но е ясно, че при тази хипотеза е недопустимо да се извършва съдебна делба само на дворното место. Затова решението на въззивния съд не противоречи на ПП-2-82, поради което на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК не следва да се допуска до касационно обжалване. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение