Определение № 197 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 293/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Б. И. частна жалба срещу разпореждане № 5155/07.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 367 от 24.03.2022 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като по смисъла на чл. 68 ГПК „цена на иска" не представлява цената на всеки от обективно съединените искове, а общата цена на исковете, включени в предмета на делото. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: С решение № 367 от 24.03.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение № 1371 от 15.10.2021 г. по гр. д. № 9924/2020 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от В. Б. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД кумулативно обективно и субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща дължимо от ответниците обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност да сключи договор за кредит за тази сума, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. - 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (18.08.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 000 лева, представляваща дължимо от ответниците обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени негативни емоции (страдания, притеснения, емоционален дискомфорт, напрежение, унижение и накърняване на човешкото достойнство) от това, че не може да получи средства по договор за кредит и да ремонтира своевременно покрива на жилищната си постройка, поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. - 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (18.08.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното разпореждане № 5155/07.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивното решение като недопустима. Прието е, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК от касационен контрол са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Посочено е, че цената на всеки от кумулативно обективно и субективно съединени искове не надвишава 5 000 лева. Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Не всички съдебни актове по граждански дела подлежат на триинстанционно разглеждане. Процесуалният закон може да ограничи достъпа до трета инстанция. Това е в компетентност на законодателя, който с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК изключва от достъпа до трета инстанция онези въззивни решения, които са постановени по образувани въз основа на оценяеми искове граждански дела, с цена до 5 000 лв. При обективно кумулативно съединяване на искове меродавна е цената на всеки от отделните искове, противно на поддържаното от частния жалбоподател, в който смисъл е трайно установената практика. В конкретния случай, сборът от сумите по двата иска, който е 6 000 лв. не влияе върху преценката по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, защото съдът преценява родовата и функционалната подсъдност на всеки един от отделните искове. Цената на иска се определя по правилата на чл. 68 и 69 ГПК и не е равна на сбора от сумите, търсени по отделните искове, съединени за общо разглеждане в едно исково производство. Подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане № 5155/07.11.2022 г. по в. гр. д. № 138/2022 г. на Варненския окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение