Определение № 60339 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3027/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. П. П. и М. Г. К.-П., против въззивно определение № 745 от 15.03.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3696/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 11513 от 20.07.2020 г. по гр. д. № № 3788/2019 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че Л. П. П. и М. Г. К.-П. са предявили искове първоначално срещу Софийски районен съд за осъждане на ответника за сумата от 1 080 000 лв., както следва: за претърпени от тях имуществени вреди – сумата от 720 000 лв. и сумата от 360 000 лв. – неимуществени вреди. С разпореждане от 29.03.2019 г., първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищците да уточнят следното: кой е ищец по предявения иск, доколкото в исковата молба са били наведени твърдения за претърпени вреди, както от физическите лица Л. П. П. и М. Г. К.-П., така и от дружеството „Аеропак инженерин” ООД; да посочат фактите, на които се основава предявения иск, тъй като от твърденията не може да се определи от кои действия са били претърпени претендираните имуществени вреди, съответно от кого са били извършени тези действия, за да може да се определи кой е надлежен ответник по делото; да конкретизират в какво изразяват претърпените неимуществени вреди; да уточнят каква част обезщетението се претендира от всеки един от ищците, ако исковата претенция е предявена от физическите лица Л. П. П. и М. Г. К.-П.. Постъпила е уточняваща молба от 22.04.2019 г., в която е посочено, че исковете са предявени от Л. П. П. и М. Г. К.-П., които със свой собствен имот, представляващ апартамент в [населено място], [улица], са гарантирали сделка, извършена между строителното дружество „Аеропак Инженеринг” ООД /на което Л. П. е управител/ и негов клиент – Б. Б., за негово включване в ново строителство на сграда и покупка на апартамент в [населено място], [улица]. Инвестиционният проект не е бил реализиран, тъй като един от съсобствениците на имота е настроил останалите съсобственици да преустановят взаимоотношенията с дружеството, което е довело до разваляне на договора с Б.. Поради създалата се криза ищците не са успели да върнат сумата на последния, който е прехвърлил вземането си на третото лице – К. Б., която е предприела действия по принудително реализиране на вземането и се е удовлетворила от семейния им имот. Вследствие на действията на съдиите по вписванията, свързани с легализиране на неистински документи, са предпоставка за причиняване на щети от ЧСИ и др. длъжности лица, действащи за набавяне на облаги за себе си и в полза на трети лица. Тези действия се изразяват в попълване на имотния регистър с невярна информация. Въззивният съд е приел, че указанията не са били изпълнени в срок. Описани са различни правоотношения, които са възникнали между ищците, „Аеропак Инженеринг” ООД и трети за процеса лица, но не става ясно кои са конкретните действия, от които ищците са претърпели вреди, в какво се изразява увреждането и субектът /субектите/, които са го извършили. Съдът е дал нова възможност на ищците да уточнят исковата молба с разпореждане от 28.01.2020 г., но това отново не е сторено. Постъпила е писмена молба от 26.02.2020 г., в която не е конкретизирано увреждащото действие и лицата, които са го извършили. Говори се общо за извършени незаконосъобразни действия от страна на съдии по вписванията при Софийски районен съд, на ЧСИ Ч. и други съдебни изпълнители. Указанията за отстраняване на недовностите на исковата молба не са били изпълнени в дадения срок, поради което са били налице основания за били са връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите се позовават на вероятна нищожност и очевидна неправилност на определението, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирали са следните въпроси: 1. „При изпълнени всички изисквания на чл. 127 ГПК кога съдът дава становище по пълнотата и съдържанието на посочените в ИМ обстоятелства – при подаване на ИМ и оценката си за допустимост, с проекто-доклада по делото или след произнасянето по тях на ответника по делото? И от какво зависи тяхната допустимост?” и 2. „Отговаря ли на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за допустимост на исковата молба, в която са посочени обстоятелствата, на които се позовава, но не точно в редът, по който съдът ги иска? И ако трябва да са изложени в определен специален ред не следва ли той да бъде указан в ГПК?”, за които твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържат, че определението е нищожно, тъй като постановилият го съдебен състав се е произнасял по други дела, които сочат, по които ищците, дружеството „Аеропак Инженеринг” ООД и К. Б. са страни и, които са във връзка претенции на К. Б. по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, „правоизточник на договора за поръчка между Пешеви и Б. Б.“. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното определение да е вероятно нищожно или очевидно неправилно, както сочат жалбоподателите. Съгласно константната съдебна практика ако бъде нарушена законовата забрана за постановяване на съдебни актове от съдия, за който е налице основание за отвод, не е налице нищожност или недопустимост на съдебния акт, а е нарушение на съдопроизводствените правила. Становището на жалбоподателите за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е самостоятелно и предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Поставените в изложението към частната касационна жалба процесуални въпроси са общи и не се отнасят към конкретно правно разрешение на въззивния съд. Въпросите за реда, в който следва да изложени фактите и обстоятелствата при изпълнение на указанията на съда, както и в кой момент, съдът следва да констатира нередовността на исковата молба, а именно след подаването на отговора на исковата молба или в доклада по чл. 146 ГПК, както смятат жалбоподателите, не могат да заместят липсващите в исковата молба фактически твърдения и не са от значение за прекратяването на делото, което е обусловено от нередовности на исковата молба по отношение обстоятелствената част и петитума й. Освен това жалбоподателите само са посочили разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не са аргументирали наличието на допълнителната предпоставка. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Жалбоподателите не са посочили съдебната практика, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за развитие на правото и, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, която изисква исковата молба да съдържа всички обстоятелства, на които се основава иска е ясна. Тя съдържа изискване за нейната редовност, което от своя страна обуславя допустимостта на образуваното по нея съдебно производство и на постановеното съдебно решение. За редовността на исковата молба съдът следи служебно по всяко време до приключване на делото пред съответната инстанция, а съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК нередовната искова молба се оставя без движение, като на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане до касационна проверка. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение