Определение № 4904 от 29.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. срещу решение №.108/5.02.25 по г.д.№.2079/24 на ОС Пловдив, с което е потвърдено реш.№.2008/7.05.24 по г.д.№.9600/23 на РС Пловдив за изменение на постановените с решение №.265/10.06.19 по г.д.№.796/19 на РС Асеновград мерки относно режима на лични отношения на детето А. Х. Б. с бащата Х. С. Б. както следва: без присъствието на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване при бащата в събота вечер; една седмица през лятото с преспиване, като този период не съвпада с платения годишен отпуск на майката /ако друго не бъде уговорено от първи до седми август/; за Коледните празници през четните години /през нечетните детето ще е при майката/; за Великденските празници през нечетните години /през четните детето ще е при майката/; детето да бъде с всеки от родителите на техните личните празници. Ответната страна Х. С. Б. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че страните са родители на малолетната А. Х. Б. /родена на ... ... .../ и съгласно одобреното при развода им с горецитираното решение споразумение личните отношения между детето и бащата следва да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 13ч. в присъствието на майката-с възможност след навършване на шестгодишна възраст на детето режимът да бъде преразгледан и евентуално разширен; отношенията между бившите съпрузи са изключително обтегнатите, бащата има хазартна зависимост и от 25.08.23 му е наложена забрана да приближава дъщеря си за срок от 18м. /с реш.№.3229/29.08.24 по г.д.№.12483/23 на РС Пловдив е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на бившата му съпруга и дъщеря му и му е забранено да ги приближава - вкл. жилището, детската градина и учебното заведение, местоработата и местата за социални контакти/. Същевременно от доказателствата не се установява лошо отношение от страна на Х.Б. към детето. Изострените отношенията между родителите неизбежно дават отражение и върху психиката му, особено когато е очевидец на случващото се помежду им, а от мотивите на решението за налагане на мерки по чл.5 ЗЗДН се установява, че същността на акта на домашно насилие се изразява в обиди и заплахи към майката, но няма доказателства и не се твърди бащата да е извършвал действия, пряко насочени към детето, които да се квалифицират като акт на домашно насилие-единствено присъствието му по време на психическото насилие спрямо майката по силата на чл.2 ал.2 ЗЗДН квалифицира действията, насочени към бившата съпруга, като акт на домашно насилие и спрямо детето. Хазартната зависимост на бащата не може да обоснове запазване на досегашния режим на лични отношения с дъщеря му-на първо място защото той е потърсил психологическа помощ за преодоляване на тази зависимост с помощта на свидетеля Г., няма данни да има намерение да занимава детето с хазартна дейност, а и е трудово ангажиран. Обстоятелството, че отношенията между родителите са изключително обтегнати, от една страна също не може да обоснове режим на лични отношения, който да се осъществява в присъствието на майката, а от друга страна налага личните контакти да са без нейно присъствие. Освен това от първоначално определения режим на лични отношения, когато А. е била на двегодишна възраст, до настоящия момент са изминали повече от пет години, през които съществено са се изменили обстоятелствата, при които е бил определен режима. Детето вече няма нужда от толкова интензивни непосредствени грижи, осъществявани от майката, както при постановяване на бракоразводното решение. За осъществяване на пълноценен контакт между него и бащата е необходим по-дълъг период от време от определените до сега по три часа в съботния и неделния ден, за да може детето да опознае по-добре обстановката, в която живее баща му, и разширеното му семейство; по-дългият период на общуване ще предпази и от опасността да се изгради родителски модел, според който водеща роля има единият родител /в случая майката/, а другият ще бъде без авторитет, общуването му с детето ще зависи от волята на майката, това ще лиши дъщерята от необходимата и присъща силна емоционална връзка с бащата, а това не е в неин интерес. Същевременно присъствието на майката по време на контактите неизбежно ще доведе до нови пререкания между родителите и в крайна сметка ще разруши целяната психо-емоционална връзка между баща и дъщеря. По горните съображения е формиран извод, че първоначално определеният режим на лични отношения между детето А. и нейния баща следва да се разшири по начина, указан в диспозитива на първоинстанционното решение. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Кои са относимите обстоятелства, въз основа на които съдът извършва преценката си за настъпила промяна, обосноваваща необходимостта от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес?“; 2.“Към кой момент и каква промяна на обстоятелствата следва да е налице, за да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършили пълнолетие лица?“ /т.5 вр. с т.2 и т.4 ППВС 1/12.11.74 по г.д.№.3/74, реш.№.176/10.09.19 по г.д.№.2246/18, ІV ГО, реш.№.55/27.06.13 по г.д.№.893/12, ІV ГО/; 3.“Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права?“; 4.“Следва ли изменението на режима на лични отношения да се извършва след съвкупен анализ на всички обстоятелства, от значение за интереса на детето?“; 5.“Следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при иск по чл.59 ал.9 СК?“; 6.“Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът, при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето, и има ли задължение съдът при искане за изменение на мерките служебно да следи за интереса на детето?“ /т.5 вр. с т.2 и т.4 ППС 1/74 по г.д.№.3/74, реш.№.385/23.01.14 по г.д.№.2537/13, ІV ГО, реш.№.3/14.04.20 по г.д.№.1595/19, ІV ГО, реш.№.110/22.05.18 по г.д.№.327/18, ІV ГО, реш. №.65/28.02.14 по г.д.№.4202/13, ІV ГО, реш.№.59/4.05.18 по г.д.№.2396/17, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с шестия въпрос. Съгласно цитираната практика извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59 ал.4 СК и по § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД се извършва изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях; той трябва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето; в разпоредбите на чл.59 ал.4 СК и § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД като критерии за извършване на дължимата преценка са посочени най-съществените от тези обстоятелства, без те да са изброени изчерпателно или да са степенувани в строго определен ред; във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; той трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето- за който съдът следи служебно. Обжалването се допуска за проверка на съответствието на постановеното решение с горецитираната практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 25лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,