Определение № 420 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 84/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение №1892/16.10.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав частично е отменено решението на Кюстендилския окръжен съд по иска предявен от Р. В. Б. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения срок и е постановено ново решение, с което искът е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане и е оставено в сила решението в частта, в която този иск е отхвърлен за размера до 25 100 лв. Потвърдено е решението и в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. В. Б. сумата от 7 000 лв. неимуществени вреди по чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което в последствие бил оправдан, ведно със законната лихва върху сумата от 04.01.2010 год. до окончателното и изплащане и е отхвърлен иска до останалата претендирана част от 25100 лв. На ищеца са присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете. В частта, в която въззивният съд е уважил предявеният иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ и е потвърдил решението на първата инстанция, с което частично е уважен иска с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, решението е обжалвано с касационна жалба от Софийска Апелативна прокуратура. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Касаторът твърди, че с решението, постановено по иска с пр. осн.чл. 2,ал.1,т.6 ГПК съдът неправилно е определил началният момент от който тече погасителната давност.С оглед на това е прието, че давността не е изтекла и искът е частично уважен. Досежно частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ,се правят оплаквания, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон като присъдения размер на обезщетението е завишен. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК / основно и допълнение към изложението /. Р. В. Б. от [населено място] обжалва решението в частта, в която предявените от него искове за претърпени неимуществени вреди с пр. осн. ч.2,ал.1,т.2 и чл.2,ал.1,т.6 ЗОДОВ са отхвърлени до претендиранините размери от по 25 100 лв. Също представя изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Двете страни не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на противната страна. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. С оглед правомощията по чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част от Прокуратурата на РБ. Законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване по тази касационна жалба са изпълнени и касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за началния момент ,от който тече погасителната давност относно вземания за вреди, произтичащи от изпълнение на наложеното наказание ”лишаване от свобода” над определения срок. По отношение на този въпрос е изпълнено допълнителното основание /критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК тъй като в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с т.4 от ТР №3/22.04.2005 на ВКС по ТД №3/2004 г. ОСГК. Поради противоречие със т.11 от същото ТР №3/2005 год. на ОСГК касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по въпроса относно изискването за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, чиято обезвреда се търси.Поради визираното противоречие и по този въпрос касационното обжалване ще бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Р. В. Б.: Според този касатор по въпроса относно началния момент, от който тече погасителната давност за обезщетенията по чл.2,ал.1,т.6 ЗОДОВ въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск на това основание е решен в противоречие с т.4 на ТР №3/2004 г. ВКС. Така формулирания въпрос обаче не се явява обуславящ за отхвърляне на иска с пр. осн.чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ, за размера над присъдените 4000 лв. до претендираните 25100 лв. Последното е така, доколкото за този размер искът е отхвърлен не като погасен по давност, а доколкото съдът е приел, че съответстващото на претърпените от ищеца вреди от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” над определения срок,които е доказал в процеса е в размер от 4 000 лв. По вторият формулиран в изложението въпрос: Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди ,определен въз основа на критерия „справедливост”,посоченият от касатора критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК / противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС/ не е изпълнен. С решението в обжалваната с тази касационна жалба част, въпросът не е разрешен в противоречие със соченото от касатора ППВС №4/23.12.1968 год. тъй като размерът на обезщетението е определен след обсъждане и преценка на обстоятелствата, които са относими и които са установени в процеса, а не бланкетно. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение в частта, която се обжалва с тази касационна жалба, не следва да се допуска. Предвид този изход на настоящото производство разноски в полза на касатора Р. В. Б. не се следват. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.