Определение № 5776 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Р. Г. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1432 от 11.12.2023 г. по гр.д.№ 1533/ 2023 г., с което е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 423/ 2020 г. и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против К. Л. К. иск с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 13 800 евро, представляваща получено авансово плащане по договор за поръчка за леки автомобили в Република Италия и за доставянето им, която поръчка впоследствие е оттеглена от доверителя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда на 30.05.2017 г. до окончателното й изплащане, и е разпределена отговорността за направените разноски по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят формулира материалноправните въпроси „От кой момент авансово платеното от доверителя към довереника по договор за поръчка става изискуемо поради неизпълнение на поръчката от страна на довереника, в случай че договора между тях не е бил прекратен и поръчката не е била оттегляна до подаване на исковата молба в съда?“; „Тече ли срок за погасителна давност за правото на доверителя да иска връщане на авансово платеното от довереника при неизпълнение на договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД от страна на довереника, в случай че до подаване на исковата молба в съда, поръчката не е оттеглена?“; „От кой момент настъпва изискуемост на правото на доверителя да иска връщане на авансово платеното от довереника по неизпълнен от последния договор за поръчка, в случай че до подаването на исковата молба в съда, поръчката не е оттеглена и договора не е бил прекратен?“; „В хипотезата на неизпълнение на договора за поръчка от страна на довереника, тече ли давностен срок за упражняване правото на доверителя да иска връщане на авансово платеното до деня (датата на подаване на исковата молба) в който оттегля поръчката по смисъла на чл. 287, предл. 2 ЗЗД, респективно прекратява договора?“; „Подаването на исковата молба в съда, явява ли се акт на оттегляне на поръчката от доверителя към неизпълнилия сделката довереник по смисъла на чл. 287, предл. 2 ЗЗД и тече ли давностен срок за доверителя за упражняване правото му да иска връщане на авансово платеното по договора за поръчка от датата на извършеното авансово плащане от доверителя към довереника до датата на подаване на исковата молба?“; и „Кой е приложимият давностен срок и от кой момент започва да тече за исковете по чл. 287, пред. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и тече ли такъв за упражняване на правото на доверителя да иска връщане на авансово платеното на довереника до оттегляне на поръчката?“. Според жалбоподателя тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна К. Л. К. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема изрично становище по наличието на основания за достъп до касационен контрол. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел, че ищецът и ответникът сключили неформален договор за поръчка, по силата на който ищецът възложил на ответника да закупи от Република Италия леки автомобили и да ги достави за негова сметка в Република България. За изпълнение на поръчката ищецът предоставил на ответника сумата от 13 800 евро чрез три банкови превода по сметка на трето лице от 07.07.2008 г. за сумата 2000 евро, от 31.07.2008 г. за сумата 3 800 евро и от 20.08.2008 г. за сумата 8 000 евро. По тези факти нямало спор. Твърдението на ответника, че е намерил, закупил и предложил на ищеца съответния брой и вид автомобили от Италия на стойност от 13 800 евро, въззивният съд намерил за недоказано и отхвърлил доводите за изпълнение на поетото от довереника задължение. Договорът обаче не бил развален поради това неизпълнение на довереника. Поръчката била оттеглена с исковата молба, но оттеглянето на поръчката не било равнозначно на разваляне на договора и към възникналите отношения между страните не била приложима правната норма на чл.55 ал.1 ЗЗД, а тази на чл.284 ал.2 ЗЗД. При виновно неизпълнение или неточно изпълнение от страна на довереника, доверителят можел да развали договора, но той имал също така право да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без да се изискват специални основания за това. Оттеглянето на поръчката /за разлика от развалянето/, имало действие само занапред. При оттегляне на поръчката занапред, за разлика от развалянето поради неизпълнение с обратна сила, доверителят, ако е предоставил средства на довереника, не можел да ги иска обратно на отпаднало основание, а само като отчет за изпълненото до оттеглянето. Погасителната давност по отчетната сделка обаче не започвала да тече от оттеглянето на поръчката. Съгласно чл.114 ал.2 ЗЗД, когато за вземането не бил установен срок за изпълнение, давността започвала да тече от датата на възникването му. Давността за отчитане на предадените 13 800 евро по договора за поръчка за закупуване на автомобили от Италия и доставянето им на българска територия, започнала да тече от плащането на сумите, който факт настъпил през 2008 г. Искът за отчитане на посочената сума бил погасен по давност към 2013 г., преди завеждането на исковата молба през 2017 г. Поради това същият следвало да бъде отхвърлен, като погасен по давност. Няма основание така мотивираният въззивен съдебен акт да бъде допуснат до касационен контрол по формулираните правни въпроси. Всички те се свеждат до това, тече ли давностен срок за упражняване на правото на доверител по договор за поръчка за иска отчет от довереника за авансово дадените му за изпълнение на договора суми, за изпълнението на което задължение не е бил уговорен срок, до момента на оттегляне на поръчката. Тези въпроси обаче нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен, а установената практика по прилагането му е безпротиворечива. Общото правило за началния момент на погасителната давност се съдържа в чл.114 ЗЗД и то установява принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. При облигационни отношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в повечето случаи вземането е изискуемо с възникването му /решение № 22/ 9.02.2011 г. по гр.д.№ 1610/ 2009 г., I г.о., ВКС/. Когато за изпълнението на едно задължение няма уговорен или определен в закона срок за изпълнение, поканата до длъжника за изпълнение го поставя в забава, но не поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно чл.114 ал.2 ЗЗД давността тече от възникване на задължението. Срокът за погасителна давност за изпълнение на задължение, което става изискуемо след покана, започва да тече не от поканата, а от деня на възникване на задължението /определение № 985/ 24.07.2013 г. по гр.д.№ 1438/ 2012 г., IV г.о., ВКС и цитираното в него решение на ІІ г.о./. Затова по поставените въпроси не е налице допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения и доколкото не са налице съмнения по валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд