Определение № 841 от 12.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 494/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ответника [фирма] - [населено място] против решение № 382 от 15.09.2014 г. по в.гр.д. № 482/ 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С това решение е потвърдено решение на Районен съд -Велинград от 28.02.2014 г., постановено по гр.д. № 792 по описа на съда за 2013 г., с което е уважен установителния иск на ищеца [фирма] [населено място] по чл. 422 ГПК за вземане в размер на 23 880 лв., ведно с мораторна и законна лихва. След оставяне на касационната жалба без движение, в депозираната молба – уточнение жалбоподателят посочва, че обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд е „по съществен материалноправен въпрос и е в противоречие с практиката на ВКС”. Препис от касационната жалба и приложенията към нея е изпратен на ответната страна [фирма] [населено място], която не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея. Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Касаторът е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но не е посочил конкретния правен въпрос, чието разрешаване е обусловило решаващите изводи на въззивния съд за основателност на установителния иск по чл. 422 ГПК. Съдържанието на изложението се изчерпва с общо твърдение за значението на правния въпрос по конкретния казус. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведен в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване /т. 1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от сочените от последния факти и обстоятелства. Недопустимо е извеждането на правният въпрос от представеното от жалбоподателя решение № 190/23.01.2014г. по т.д. №483/2012г. на ВКС, ТК, Іт.о. Непосочването на релевантния правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнително основания за това /в случая по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В посочения смисъл е и безпротиворечивата практика на ВКС: Определение №80/7.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 343/2012 г.,Iт.о., Определение №11/7.01.2009 г. на ВКС по т.д. № 641/2008 г.,Iт.о., Определение №11/14.01.2011 г. на ВКС по т.д. № 417/2010г.,Iт.о., Определение №12/10.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 889/2012г.,IIт.о., Определение № 15/10.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 604/2008 г.,Iт.о. С оглед изхода на касационното обжалване на жалбоподателя не се присъждат разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение