Определение № 1923 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3596/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1951 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 4510/2022 г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решение № 20106434 от 27.04.2021 г. по гр. д. № 40523/2020 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 20018773/07.03.2022 г., е осъден Български спортен тотализатор да заплати на Д. А. Д. на основание чл. 49 ЗЗД още 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и 151,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди от инцидент, настъпил на 26.08.2017 г. в [населено място] – падане пред тото пункт на [улица], ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.08.2017 г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са присъдени сумите 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 339 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, с която искът за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 11 000 лв.

Въззивният съд е приел, че искът по чл.49 ЗЗД е доказан по своето основание. Прието е за установено от доказателствата по делото, че на 26.08.2017 г. ищецът отишъл да пусне фиш в тото пункта на [улица]в [населено място]. Качвайки се по стълбите към тото пункта, част от второто стъпало се отчупило и ищецът паднал напред, като си ударил главата във вратата на тото пункта. След това бил закаран с линейка в спешното отделение на болницата. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Х. и Й. по въпроса за времето и мястото на увреждането, въпреки не са очевидци на индидента. Изложил е съображения, че те имат преки и непосредствени възприятия за случилото се с ищеца след инцидента, не са заинтересовани от изхода на спора, а и казаното от тях кореспондира с медицинската документация по делото, както и със заключението на СМЕ в частта, в която е посочено, че получените травми в главата на ищеца се дължат на удар с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, посочен в исковата молба. Прието е, че причинно-следствената връзка между бездействието на служители на ответника и настъпилите вреди се установява от неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация. Съдът е кредитирал това заключение като компетентно изготвено и обосновано. От него се установява, че вследствие на инцидент /отчупване на стъпало и падане пред тото пункт в [населено място] на 26.08.2017 г. / ищецът е получил мозъчно сътресение, увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Установява се, че травматичните увреждания в областта на главата, довели до мозъчно сътресение при ищеца, могат да се получат по време и начин, посочен в исковата молба, и са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Мозъчното сътресение без загуба на съзнанието е реализирало медикобиологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Констатираните болестни изменения в поясния отдел на гръбначния стълб и полиневропатията /субхондрална остеосклероза и ръбцови остеофити на прешлените, приплъзване на телата на ниво – 4-ти и 5-ти прешлен/ нямат причинна връзка с претърпяната травма на 26.08.2017 г. От разпита на вещото лице се установява, че травмата е засилила болковата симптоматика, но тези дегенеративни изменения представляват хронично състояние при ищеца от преди инцидента. Контузията на дясната коленна става, посочена в удостоверението на „Спешна помощ“, не е довела до обездвижване, а само до болки при ходене.

По въпроса за вида и продължителността на неимуществените вреди съдът е отчел показанията на свидетеля А., баща на ищеца, според които синът му е бил в болница три дни, а след като това на домашен режим, като първоначално се е придвижвал с патерици и е бил с яка на шията, трудно излизал навън, оплаквал се от главоболие и тръпки, спрял да шофира, като в продължение на 4 – 5 месеца не се чувствал добре. Направен е извод, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания в момента на инцидента, а също и през последващия възстановителен период /между 4 и 5 месеца/. Прието е също, че имуществените вреди са доказани по основание и размер – ищецът е направил разходи за медицински прегледи /рентгенови прегледи/ и медицински изделия /шийна яка, патерици, ломбален корсет и ортеза/ на обща стойност – 490, 50 лв. Прието е, че следва да бъдат репарирани всички направени разходи, които са във връзка с инцидента, а не само тези, които са били оправдани според вещото лице.

Прието е, че ДП „Български спортен тотализатор“ стопанисва тото пункта, пред който е настъпил процесният инцидент. Неговата отговорност е по чл. 49 ЗЗД, тай като е нарушено предписано правило - задължение за поддържане в изправност на стъпалата на стълбите, които осигуряват достъп до тото пункта, като вредата не следва от обективното качество на вещта. Поддръжката на стъпалата на стълбите включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Същите следва да бъдат с положена равна повърхност, която да създава обективна възможност на клиентите на тото пункта да се качват или да слизат по тях, без да е налице вероятност същите да се препънат в неравности или да се отчупят части от тях. Ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа в изправност процесните стълби на тото пункта. Тъй като ответникът като юридическо лице осъществява действия/бездействия чрез лица, на които е възложил изпълнението на дейностите по поддръжка и ремонт на стопанисвания от него обект, то същият отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод на изпълнението на възложената им работа. В случая, виновното бездействие на служителите на ответника по поддръжка и ремонт на сградата, стопанисвана от ответника, е довело до неизпълнение на задължението за привеждането на стълбите й в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди на ищеца.

Съобразявайки установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта и посочените в ППВС № 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост“ обективни обстоятелства, а именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания /интезивни болки в първите дни, които постепенно са намалели до отзвучаването им, като възстановителният период е бил между 4 и 5 месеца/, липсата на усложнения, момента на настъпване на непозволеното увреждане /26.08.2017 г. /, и възрастта на ищеца към момента на събитието /47 г. /, съдът е приел, че ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Български спортен тотализатор. Решението се обжалва в частта, с която исковете за имуществени и неимуществени вреди са уважени съответно за сумите от 490,50 лв. и 8 000 лв. Жалбоподателят счита, че не е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД, тъй като не е налице противоправно бездействие от негова страна. Деликтната отговорност би възникнала, ако той е имал задължение да поддържа вещта, съгласно норматилните изисквания, но не го е направил. Настоящият случай не бил такъв. Жалбоподателят поддържал стълбите, които се намират на територията му, в изрядно техническо състояние, като извършил необходимия ремонт. Стълбите били технически изправни, а нараняванията станали по вина на ищеца. Съдът се концентрирал в изследване на резултата, но не обърнал внимание на въпроса за деянието, което в случая не било налице. Ищецът бил този, който е следвало да докаже бездействие от страна на ответника, но това не било сторено. Съдът не зачел доказателствата, събрани от ищеца – техническа експертиза, свидетелски показания и писмени протоколи за проверки, които установявали, че стълбите били изправни. Не било обсъдено и възражението за съпричиняване. Отделно от това размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил завишен.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Доказан ли е при условията на пълно и главно доказване правопораждащият фактически състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД;

2. Извършил ли е ответникът в качеството си на собственик на вещта деяние по смисъла на чл.49 ЗЗД, изразяващо се в бездействие да бъде стопанисвана процесната вещ;

3. Налице ли е причинно-следствена връзка между деянието и вредите;

4. Изложил ли е въззивният съд мотиви за това какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение;

5. Правилно ли е тълкувал понятието „справедливост“ въззивният съд;

6. Правилно ли е определил въззивният съд присъденото обезщетение;

7. Справедливо ли е присъденото от въззивния съд обезщетение в размер на 8000 лв.;

8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им;

9. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви;

10. Допуснато ли е нарушение при доклада по делото от първата инстанция; Длъжен ли е въззивният съд, след като констатира допуснато нарушение, да изготви нов доклад и да даде на страните съответните указания.

По първите три въпроса въззивното решение влизало в противоречие с решение № 288 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 59/2017 г., IV г. о., решение № 77 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2010 г., III г. о., решение № 1113 от 16.VIII.1958 г. по гр. д. № 4183/58 г., III г. о. и решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о.; по следващите четири въпроса се сочат решение № 10 от 8.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2017 г., III г. о., решение № 13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2021 г., IV г. о. и решение № 142 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г., IV г. о., а по останалите три процесуалноправни въпроса се сочат решение № 228 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I г. о., решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., решение № 443 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166/2011 г., IV г. о., решение № 110 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2008 г., IV г. о., решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II т. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1245/2013 г., I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 674/2014 г. на ВКС, II, т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 111 от 3.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1544/2014 г., II т. о.

Ответникът Д. А. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Излага доводи и по съществото на правния спор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, но не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първите седем въпроса не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не представляват абстрактни правни въпроси, които могат да бъдат поставени и по други дела, а са питания по правилността на въззивното решение. Както е прието в мотивите на посоченото тълкувателно решение „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни“. Първите седем въпроса в изложението към касационната жалба съдържат в себе си питането дали въззивното решение е правилно – дали са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД; дали съдът правилно е приложил чл.52 ЗЗД, както и дали съдът е мотивирал решението си съобразно изискванията на процесуалния закон. Отговорът на всички тези въпроси зависи от преценката на конкретните факти по делото и до начина, по който е мотивирано въззивното решение, затова тези въпроси са пряко свързани с правилността на това решение и не могат да обусловят допускане на касационното обжалване. По настоящото дело въззивният съд е приел, че ответникът не е извършил чрез свои служители дължимите действия по поддържане в изправност на стъпалата на стълбите, които осигуряват достъп до процесния тото пункт, т.е. прието е, че има противоправно бездействие от ответника като елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Като е изследвал деянието под формата на бездействие и неговата противоправност, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по чл.49 ЗЗД, включително и посочената от жалбоподателя. В настоящата фаза на селектиране на касационните жалби ВКС не може да се произнася по въпроса дали изводът за наличие на противоправно бездействие съответства на данните по делото, т. е. дали е правилен. При изследване на въпроса за справедливото обезщетение въззивният съд е отчел вида и характера на претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, липсата на трайни увреждания на здравето, както и възрастта на пострадалия. По този начин съдът е действал в съответствие с практиката на ВС и ВКС по чл.52 ЗЗД.

Процесуалноправните въпроси № 6, № 7 и № 8 са формулирани правилно, тъй като съдържат принципни питания, които могат да бъдат поставени и по други дела. По тези въпроси обаче не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС, което да обуслови допускане на касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото – свидетелски показания, медицински документи и съдебномедицинска експертиза, за да направи обоснован извод, че са доказани както вредите – имуществени и неимуществени, така и противоправното бездействие на ответника да изпълни задължението си да осигури безопасен достъп до собствения си тото пункт, а също и причинната връзка между това бездействие и настъпилите вреди. Тезата на жалбоподателя, че стълбите били технически изправни, противоречи на данните по делото за отчупване на част от покритието на едното стъпало при инцидента. Сведение за отчупеното стъпало дават двама свидетели, единият от които е ангажираният от жалбоподателя работник, който впоследствие е ремонтирал това стъпало. Другата теза – че не е доказана причинно-следствената връзка между бездействието на жалбоподателя и настъпилите вреди също не кореспондира с данните по делото. Тази връзка е доказана както с гласните доказателства на свидетелите Х. и Й., които са видели падналия на стълбите на процесния тото пункт ищец, така и от медицинската експертиза, която дава заключение, че травмата на главата с контузия в челната област, довела до мозъчно сътресение, се дължи на удар върху твърди тъпи предмети и отговаря да е получена по време и начин, както се сочи в исковата молба. Посочените доказателства сочат, че ищецът е доказал предявения иск по основание и не е вярна тезата на ответника, че обратното следва от проведеното насрещно доказване. Не е вярно твърдението в касационната жалба, че по делото има техническа експертиза и писмени протоколи за проверки, които установяват изправността на процесното стъпало. Тезата на жалбоподателя за „виновно самонараняване“ на ищеца също не намира опора в доказателствата по делото. Що се отнася до болестните изменения в поясния отдел на гръбначния стълб, които според вещото лице не са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент, те не са отчетени от съда при определяне на размера на неимуществените вреди. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на целия доказателствен материал и е изложил свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. И на последно място – в настоящия случай въобще не възниква въпрос за доклада по делото и за разпределение на доказателствената тежест, поради което въпрос № 10 не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,