Определение № 2417 от 24.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1083/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „АГРОБЛОК“ ЕООД срещу решение № 4 от 07.01.2026 г. по в.т.д. № 172/2025 г. на Апелативен съд - Велико Т., с което е потвърдено решение № 105 от 22.05.2025 г. по т.д. № 38/2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново за отхвърляне на предявените от касатора срещу „АГРОСТРЕМЕЖ“ ООД исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ за заплащане на суми по четири договора за продажба на торове и препарати за растителна защита и семена съответно от 01.04.2020 г., 30.08.2021 г., 27.08.2020 г. и 09.03.2020 г. в размер на 669, 20 лв., 33 702,84 лв., 561, 60 лв. и 3 599, 94 лв.

Касаторът оспорва въззивното решение с твърдение, че същото страда от порока по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК – необоснованост. Съображението на касатора е, че съдът неправилно е приел, че управителят на дружеството ответник е узнал едва с връчването на исковата молба за съдържанието на неустоечните клаузи по процесните договори, поради което чл. 301 ТЗ е неприложим, а подписаните от лица без представителна власт договори не обвързват дружеството, тъй не е налице узнаване без противопоставяне. Касаторът твърди, че съдът е процедирал неправилно като не е ценил показанията на свидетелите, както и е отказал да допусне събиране на доказателства относно учредяване на представителна власт чрез конклудентно поведение.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради това, че въззивният съд очевидно неправилно е приел, че синът и дъщерята на управителя на дружеството ищец не са действали като пълномощници на своя баща, който е управител на дружеството ответник, че не било логично децата да уведомят баща си за сключените договори, както и че управителят не е разбрал за клаузите на договорите преди връчването на исковата молба, въпреки, че в предприятието му са били получени стоките, предмет на същите договори, и е била заплатена част от тяхната цена. В същото време съдът е установил, че между двете търговски дружества е имало трайни търговски отношения и сключваните договори са били типови, съответно са предвиждали различна цена в зависимост от момента на плащането й, включително след датата на крайния падеж. Второ основание за очевидна неправилност дружеството жалбоподател обосновава с неправилната квалификация на заявените претенции. Поддържа, че тя не е по чл. 92 ЗЗД, а се касае за увеличена цена по договорите.

Касаторът релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, като заявява, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни или процесуалноправни въпроси:

1. „Чрез какви доказателства може да бъде проведено пълно доказване на релевантен за спора факт и придава ли гражданският процес на определени видове доказателствени средства характер на по-значими или категорични в сравнение с други?“

2. „Допустимо ли е наличието на представителна власт за сключване на търговски сделки да се установява от конклудентно поведение, когато пълномощниците са дъщеря и син на управителя на дружеството упълномощител?“

3. „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им?“

4. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне и събере своевременно поискани относими доказателства, ако те са от значение за установяване на спорно обстоятелство?“

5. „Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача?“

6. „Дали свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани никакви други, включително насрещни доказателства?“

При изложените оплаквания и съображения касаторът моли за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и изцяло отменено, а исковете бъдат уважени, като бъдат присъдени разноски в полза на дружеството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „АГРОСТРЕМЕЖ“ ООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и се заявява искане съдът да я остави без уважение и да потвърди въззивното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима само в една част – относно разрешения от въззивния съд спор по претенцията с размер 33 702, 84 лв. В тази част тя изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. В останалата част касационната жалба се явява недопустима, тъй като решението на въззивния съд е постановено по кумулативно съединени искове с цена 669, 20 лв., 561, 60 лв., 3 399, 94 лв. Тези претенции попадат под прага за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК и в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Апелативен съд Велико Т. е потвърдил решението на Окръжен съд Велико Търново, с което са били отхвърлени предявените от „АГРОБЛОК“ ЕООД искове с правно основание чл. 92 ЗЗД. За да постанови това решение, съдът, кредитирайки приетите и неоспорени графически експертизи, е приел, че между страните са били сключени четири договора за продажба на торове и на препарати за растителна защита и семена, които не са били подписани от управителя и представляващ „АГРОСТРЕМЕЖ“ ЕООД, а от неговите син и дъщеря. Процесните клаузи, на които ищецът въззивник основава претенциите си, въззивният съд е квалифицирал като неустоечни, предвид съдържанието и тяхната цел. Апелативният съд е счел за безспорно между страните обстоятелството, че по повод сключените договори ищецът е доставил стоките, а ответникът е заплатил тяхната договорена цена. За съществените елементи на договорите - вид и количество на стоките, цена, дата на плащане – са били съставени данъчни фактури с посочен номер на поръчката, а за осъществените доставки са били съставени приемо-предавателни протоколи. От тези документи въззивният съд е отрекъл да произтича извод за наличие на съвпадащи си волеизявления на страните, които да ги обвързват с конкретни задължения в случай на неизпълнение. Клаузата за правото на ищеца продавач да обезпечи своевременно изпълнение на задължението за заплащане на цена съдът е констатирал да се съдържа единствено в писмените договори, които са подписани от сина и дъщерята на управителя М.. Въззивният състав е приел, че липсва упълномощаване на подписалите договорите лица да действат от името и за сметка на дружеството ответник. Решаващият състав е отказал да приложи правилото на чл. 301 ТЗ с мотива, че по делото е останало недоказано знанието на представляващия ответното дружество за включените в процесните договорни неустоечни клаузи преди получаване на препис от исковата молба. Като резултат е извел заключението, че неустоечните клаузи, сключени без представителна власт, не обвързват ответното дружество. Наред с това, съставът на Апелативен съд Велико Т. е анализирал свидетелските показания /св. Н./, според които законният представител на ответното дружество е бил наясно, че цената по всеки от процесните договори е поставена в зависимост от датата, на която се извършва плащането – колкото по-късно е сторено то, толкова цената е по-висока, включително когато се плаща след крайния падеж. Такава е била практиката в търговските отношения между страните. В същото време съдът е приел, че това не може да обоснове извод за знание относно наличието на неустоечна клауза в текста на процесните договори, тъй като свидетелските показанията установяват общо начина, по който страните са работили съвместно.

На първо място, основанието за директна селекция по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се релевира във връзка с извода на въззивния съд, че, от една страна, управителят на „АГРОСТРЕМЕЖ“ ООД не бил разбрал за неустоечните клаузи на договорите преди връчването на исковата молба, а от друга, че в предприятието му са били получени стоките, предмет на същите договори, и е била заплатена част от тяхната цена, както и, че принципно З. М. /управител на „АГРОСТРЕМЕЖ“ ООД/ е бил наясно с практиката сключваните с „АГРОБЛОК“ ЕООД договори да съдържат различни цени в зависимост от времето на плащане, респективно дали то е извършено на падежа, или след него.

С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно трайната практика на върховната инстанция /решение № 442 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 2134/2024 г.; решение № 469 от 21.07.2025 г. по гр. д. № 3865/2023 г./ очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран /установим/ от самото негово съдържание без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл, или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите на съдебния акт и не предполага проверка на съответствието на материалите по делото с обсъжданото в мотивите. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата.

В случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед доводите на касатора за очевидна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд - констатация за липса на знание у законния представител на ответното дружество „АГРОСТРЕМЕЖ“ ООД относно релевантни за спора факти, което знание е установено по делото. Предвид извода за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, не следва да се обсъжда наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора процесуалноправни въпроси.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 344, 64 евро.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС,