Определение № 2680 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 247, ал. 4 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. П., подадена чрез процесуален представител адв. М. Д. против определение № 87 от 20.01.2025г. постановено по ч.гр.д. № 608/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С последния съдебен акт на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определение № 1021 от 06.08.2024г., който след поправката да се чете потвърждава определение № 588 от 26.04.2024г. постановено по гр.д. № 1812/2023г. по описа на Горнооряховски районен съд. Частният жалбоподател поддържа доводи за нищожност, евентуално за недопустимост, евентуално за очевидна неправилност на обжалваното определение, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което отправя искане обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му на друг състав на съда. В отговор на частната жалба Д. С. Д., чрез процесуален представител адв. Н. К. оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваното определение е правилно, постановено в изпълнение на дадени указания по гр.д. № 4704/2024г. по описа на ВКС, а към жалбата не е приложено и изложение на основанията за касационно обжалване съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Моли да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 247, ал. 4 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С определение № 53 от 09.01.2025г. по ч.гр.д. № 4704/2024г. по описа на ВКС, III ГО в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК не е допуснато до касационно обжалване определение № 1021 от 06.08.2024г. постановено по ч.гр.д. № 608/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. В акта си ВКС е обърнал внимание на въззивния съд, че след връщане на делото следва да проведе производство по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК във връзка с формираната в мотивите, но необективирана в диспозитива воля за потвърждаване на определение № 588 от 26.04.2024г. постановено по гр.д. № 1812/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица. Обжалваното в настоящото производство определение е постановено в изпълнение на дадените указания и с него е поправена допусната в диспозитива явна фактическа грешка на станалото окончателно преграждащо определение. Приложното поле на касационното обжалване в случая е изведено с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1, 2 и 3 от ГПК – вероятност обжалваното определение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотези на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК предвижда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съдебният акт е нищожен, когато не отговаря на изискванията за валидност: постановен е от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната му власт, когато при постановяване на решението не е спазена писмената форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /Решение № 119/17.05.2013г. по гр.д. № 1198/2012г. на ВКС, III ГО/. Такива пороци по отношение на обжалваното определение на Окръжен съд – Велико Търново в случая не са налице. Определението е постановено от законен състав на окръжен съд; актът е по процесуален въпрос по гражданскоправен спор, т.е. е решен въпрос в пределите на правораздавателната му компетентност, при спазване на предвидената в закона писмена форма /чл. 235, ал. 4 от ГПК/ и е подписан от членовете на съдебния състав, а волята на съда е изразена точно, ясно и разбираемо – поправена е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение от 06.08.2024г. При тези данни вероятност обжалваното определение да е нищожен съдебен акт не съществува. Съдебният акт е недопустим, ако е постановен при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, или е постановен, когато съдът е бил десезиран, какъвто настоящият случай не е. Недопустимо би било произнасянето по поправяне на определението, с което се пререшава правния спор, подменя се волята на съда в поправеното определение или се произнася нещо различно от поисканото. Случаят не е такъв. Проведено е производство по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК след дадени указания от касационната инстанция при наличие на изискуемите процесуални предпоставки и при липса на пречки за поправяне на определението. Ето защо не е налице вероятност обжалваното определение да е недопустим съдебен акт. На следващо място, за да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, въззивното определение следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по частната жалба проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Обжалваното въззивно определение не е очевидно неправилно доколкото не страда от такива явни пороци – не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и науката. Извън основанията за служебно допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК, допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК е обусловено като необходимо условие от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно постановките на цитираното Тълкувателно решение частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В конкретния случай частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос, по който да се извърши преценка за приложно поле на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е обосновал допълнително основание за достъп по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от ГПК. Само на това основание са изключени уредените в закона предпоставки, необходимо за допускане на касационно обжалване и такова не може да бъде допуснато. В заключение, основания за допускане на касационно обжалване не са налице и такова не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение