Определение № 348 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от К. Г. Я. и С. Г. Я., приподписана от адв. П. В. И., срещу решение № 1423 от 17.11.2022 г. по в.гр.д.№1801/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 260002 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 976/2018 г. на Районен съд-Пазарджик в частта, с която са изнесени на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, допуснатите до делба недвижими вещи: недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ 5422 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор *, площ: 23 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 84 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 116 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 117 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 344 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 16 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 14 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ 408 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор 55155.508.37.10, площ: 103 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор *, площ: 205 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор ***, площ: 24 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, като е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите съразмерно на дяловете им.

Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК, с твърдения, че делбата следва да се извърши чрез разделяне на имота на три части, като всяка част, ведно със сградите в нея, да се разпредели между съделителите, които да се групират в три колена, независимо от липсата на съгласие за това от останалите съделители. Сочи се и допуснато нарушение на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Твърди се, че делбата е нищожна, тъй като национализираният и реституиран по ЗВСОНИ имот е бил с площ от 4826 кв.м., а в кадастралната карта е нанесен имот с площ 5422 кв.м., като собственик на разликата от 596 кв.м. е друго лице (вероятно държавата), различно от съделителите, което не участва в делбеното производство. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 2880, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от съделителите А. Т. С., Б. С. С., А. Е. Ч., Н. Н. Р., всичките чрез адв. Е. А. А.-В., както и от съделителите М. С. Г. и М. С. С., чрез адв. М. З., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, процесният имот и сгради, съставът на окръжния съд е приел, че с влязло в сила решение № 1192 от 16.10.2018 г. по гр. д. № 976/2018 г. на РС – Пазарджик е допусната делба на процесните имоти и сгради между Т. С. Я., М. С. Г., М. С. С., С. А. С., Б. С. С., А. Е. Ц., Н. Н. Р.-Ц. при следните квоти:

а/. за поземления имот с идентификатор *и за сградите с идентификатори *и ***: 28/96 идеални части за Т. С. Я., 16/96 идеални части за М. С. С., 16/96 идеални части за М. С. Г., 12/96 идеални части за С. А. С., 12/96 идеални части за Б. С. С., общо 6/96 идеални части за А. Е. Ц. и за Н. Н. Р.-Ц. при режим на СИО и 6/96 идеални части за А. Е. Ц.;

б/. за останалите построени в имота сгради с идентификатори *, *, *, *, *, *, *, *и ***: 7/24 идеални части за Т. С. Я., 4/24 идеални части за М. С. С., 4/24 идеални части за М. С. Г., 6/24 идеални части за С. А. С. и 3/24 идеални части за А. Е. Ц..

В хода на първоинстанционното производство по извършването на делбата е починала съделителката Т. С. Я., като на нейно място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, нейните наследници по закон: К. Г. Я. и С. Г. Я..

В хода на въззивното производство е починал съделителят С. А. С., на чието място са конституирани наследниците му А. Т. С., съпруга, и Б. С. С. (понастоящем с фамилно име К.), дъщеря, участваща като съделител в процеса и на свое собствено основание.

С оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до делба имоти пред първа и въззивната инстанции са допуснати общо четири експертизи, от които едната – тричленна. Пред първата инстанция: съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С. Б., повторна съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Г., тричленна съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещите лица В. К., Д. Д. и Й. Г.. Във въззивната инстанция – съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Е. Т. А. Х.. Въз основа на заключенията на експертизите по делото е прието за установено следното:

Процесният поземлен имот би бил поделяем на шест дяла, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ, ако не бе застроен с процесните сгради. Построените в него сгради са неподеляеми, тъй като при разделяне са застрашени от самосрутване (същите не се поддържат и ползват, вследствие на естествено износване или други обстоятелства части от тях са с висока амортизация и деформация, конструкциите са прогнили, с ръждясали и компрометирани метални елементи). Само три от сградите имат остатъчна експлоатационна годност и стойностно изражение – това са сградите с идентификатори *(с площ 84 кв.м.), *(с площ 408 кв.м.) и ***(с площ 205 кв.м.), но те също са неподеляеми по изложените по-горе причини. Тоест, имотът е неподеляем на шест дяла, при запазване в цялост на допуснатите до делба сгради.

Местоположението на сградите е свободно, хаотично и разхвърляно, което не позволява разделянето на имота на шест дяла, като във всеки от дяловете останат сгради в цялост, без разделянето им.

Съществува възможност от допуснатите до делба имоти да бъдат образувани три дяла, които да бъдат разпределени между съделителите както следва: а/. индивидуален за съделителката Т. С. Я. (наследник на М. С., притежавала 1/2 ид.ч. от процесния имот и сгради на основание договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 183/1936 г.); б/общ дял за съделителите М. С. С. и М. С. Г. (също наследници на М. С.); в/ общ дял за съделителите С. А. С., Б. С. С., А. Е. Ц. и Н. Н. Р.-Ц. (наследници и частни правоприемници от наследници на А. С. С., притежавал другата Ѕ ид.ч. от процесния имот и сгради на основание договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 183/1936 г.), като във всеки от дяловете попадне, в цялост, по една от трите сгради с остатъчна стойност (вариант 6 от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Е. П. Т. А. Х.), прието във въззивното производство.

Действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, е определена съобразно заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, която е изготвена след запознаване както с офертни цени, така и с данни от действително сключени сделки, и при съобразяване н факта, че само сгради с идентификатори *, *и ***имат стойностно изражение.

При тези данни въззивният съд е приел, че делбата следва да бъде извършена по предвидения в чл. 348 ГПК способ – изнасяне на имота и сградите на публична продан. Прието е, че когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но е възможно обособяване на дялове за всяко от наследствените колена, то делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо съгласието на всички съделители. Когато обаче съсобствеността не е възникнала само на основание наследяване, делбата не може да се извърши по колена. В тази хипотеза делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, но само ако съделителите са изразили съгласие да се групират с цел получаване на общи дялове.

В случая съсобствеността между страните върху имота е възникнала не на основание наследяване а на основание сделка - договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 183/1936 г., с който К. С. С. (съпруга на С. С. С.) и А. С. С. купуват по 1/2 идеална част от процесния имот, а върху сградите – по приращение (с построяването им от съсобствениците върху съсобствения имот). Приобретателката К. С. С. е починала на 05. 02. 1989 г. и е оставила за наследници децата си Т. С. (починала във фазата по извършване на делбата, пред първоинстанционния съд, и оставила за наследници касаторите К. Г. Я. и С. Г. Я.), М. С. и М. С.. Съсобственикът А. С. С. е починал на 15. 01. 1980 г. и е оставил за наследници съпругата си И. С., починала 2001 г., сина си С. А. С. и дъщеря си С. А. Ц.. С н.а. № № 174/12. 04. 1993 г. и 175/12. 04. 1993 г. И. С. прехвърлила възмездно на внучката си Б. С. С. 1/8 ид.ч. и на внуците си А. Ев. Ц. (през време на брака му с Н. Ц.) и Й. Е. Ц. общо 1/8 ид.ч. от сгради с идентификатори *и *. С. Ц. е починала на 23. 03. 2015 г. и е оставила за наследници сина си А. Е. Ц. и внуците си М. и С. И. Б., по право на заместване на дъщеря й Й. Е. Ц., починала на 13. 07. 1994 г. М. и С. И. Б. са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имота на Т. С. Я., наследник на съсобственика К. С., с н.а. № 14/2018 г. (по време на висящността на първата фаза на делбеното производство). С. А. С. е починал във фазата по извършване на делбата, във въззивната инстанция, и на негово място са конституирани наследниците му А. Т. С., съпруга, и Б. С. С., дъщеря.

Прието е, че след като съсобствеността върху имота е възникнала не само на основание наследяване, то разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез групиране, може да се извърши само при изразено съгласие от съделителите, а в случая такова не е налице. След като делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 352 ГПК – чрез теглене на жребий, нито по реда на чл. 353 ГПК – чрез разпределяне на имотите между съделителите от съда, а разпоредбата на чл. 349 ГПК е неприложима предвид характера на имотите, то съсобствеността следва да бъде ликвидирана чрез изнасяне на делбеното имущество на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно правата им.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Може ли да се приложи способът по чл. 353 ГПК, ако имотът е реално поделяем и има съответствие между броя на дяловете и броя на наследствените колена, така че броят на дяловете му да съответства на броя на наследствените колена, ако има извършени разпоредителни сделки между наследниците от едно от колената.

2. Може ли да се допусне делба на имот, ако размерът на имота, нанесен в кадастралната карта, е по-голям от размера на имота, посочен в нотариалния акт, с който е сключена придобивната сделка, легитимираща съсобствениците, без да се изследва кой е собственик на разликата в площта и какъв е максималният допустим размер на тази разлика.

3. В случай, че във втората фаза на делбата се констатира, че съделителите не са съсобственици на реална част от допуснатия до делба поземлен имот и има друг неучастващ в делбеното производство съсобственик, може ли да се извърши делбата.

Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 16 от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 1346/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. Вероятно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено във връзка с втория и третия въпрос.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и с посочената от касаторите. Въззивният съд е приел, че делбата не може да се извърши по колена, тъй като съсобствеността между страните не е възникнала само от наследяване и съделителите не са изразили съгласие да се групират с цел получаване на общ дял. Поради това, делбеното имущество не може да бъде разпределено по реда на чл. 353 ГПК и следва да бъде изнесено на публична продан.

Тези изводи съответстват на трайно установената практика на ВКС, според при съсобственост, възникнала само от наследяване, възможността всеки съделител да получи дела си в натура, каквото е изискването на чл. 69, ал. 2 ЗН, ще е налице не само тогава, когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които наследниците принадлежат. Когато делбата се извършва по колена, не е необходимо съгласие на съделителите за групиране. Това важи и в хипотезата на извършени разпоредителни сделки между наследници от съответното коляно, включително и когато наследникът-приобретател по възмездна сделка е бил в граждански брак. При съсобственост, която не е възникнала само от наследяване („комбинирана съсобственост“) е възможно делбата да се извърши по формирани групи съделители, но за това се изисква съгласието на всички съделители. Практиката е обобщена в определение № 248 от 11. 05. 2018 г. по гр. д. № 4435/2017 г. на ВКС, 1 г.о. - решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 4171/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 60 от 26. 07. 2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., 1 г.о., решение № 138 от 14. 03. 2012 г. по гр. д. № 609/2011 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 69 от 6. 07. 2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., 2 г.о., решение № 3 от 03.02.2017 г. по гр.д.№ 2476/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 116 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1032/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 222 от 06.12.2013 г. по гр.д.№ 3790/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 144 от 11. 07. 2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г., 1 г.о., решение № 69 от 6. 07. 2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., 2 г.о. и др.

Вторият въпрос от изложението е относим към първата фаза на делбеното производство, в която се установяват, със сила на пресъдено нещо, наличието на съсобственост върху делбеното имущество, съсобствениците и квотите им в съсобствеността. Във втората фаза се извършва делбата на съсобственото имущество между установените с решението по първата фаза съсобственици и при съобразяване с дяловете им в съсобствеността. Като неотносим към фазата по извършване на делбата, въпросът не е от обуславящо значение за изхода й и не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно указанията по приложението й, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.

Третият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, по същия не се съдържа произнасяне в мотивите към обжалвания акт, поради което не обосновава допускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото жалбоподателите К. Г. Я. и С. Г. Я. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. С. С. сумата 750 лв., на М. С. Г. сумата 750 лв., на А. Т. С., Б. С. С., А. Е. Ц. и Н. Н. Р.-Ц. – общо сумата 750 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение за подаване отговор на касационната жалба.

Във връзка с претенцията на съделителите А. Т. С., Б. С. С., А. Е. Ц. и Н. Н. Р.-Ц. по чл. 78 ГПК следва да се посочи, че същите претендират присъждане общо на сумата 1500 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, но от така договореното възнаграждение е доказано плащането само на сумата 750 лв. – в брой, при подписване на договора за правна защита и съдействие. Не е доказано остатъкът от дължимото възнаграждение от 750 лв. да е преведено по банков път (каквато е била уговорката), нито в брой. Доказателства за това не са представени нито с отговора на касационната жалба, нито по-късно.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение