Определение № 162 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. И., като пълномощник на М. И. Я., срещу въззивно решение № 218, постановено на 24.06.2022 г. по в. гр. д. № 598/2021 г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу П. И. Ж. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Г. М. Я. и е отменено в останалата му част, като вместо него е постановено ново по същество, с което е възстановена запазената част на ищеца от наследството на И. П. Я., като е намалено извършеното на 02.12.2016 г. /с нотариален акт № 134, том ІV, рег. № 10383, н. д. № 691/2016 г./ дарствено разпореждане в полза на ответницата с 1/2 (48 000/96 000 идеални части) от апартамент № 9 /придобит при условията на съпружеска имуществена общност/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 125,21 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 10 с площ от 5,97 кв. м. и таванско помещение № 8 с площ от 6,04 кв. м., с припадащите се 4,565 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място, с размера от 5 216,38/96 000 идеални части /от целия имот/, необходим за допълване на запазената част на ищеца. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изложи съображенията си по тях в мотивите на решението си“; сочи се противоречие с решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на второ г. о.; 2. „следва ли с оглед установените задължения в чл. 12 ГПК съдът да обсъди аргументите и доводите на ищеца и прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на приетите за установени от него факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото“; твърди се противоречие с решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на четвърто г. о.; 3. „какво следва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК; какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК и следва ли въззивният съд да даде на страната указания съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК, когато счита, че определени твърдени от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство“, като се поддържа противоречие с решение № 549/29.10.2010 г. по гр. д. № 56/2010 г. на четвърто г. о., решение № 172/23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на трето г. о., решение № 385/10.05.2010 г. по гр. д. № 1245/2009 г. на трето г. о., решение № 255/11.07.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г. на четвърто г. о.; 4. „дали въззивният съд служебно следи за нарушения на първата инстанция и когато констатира порок при извършването на доклада, длъжен ли е да го отстрани, включително като изготви доклад по делото“; 5. „какво е значението за отношенията между страните по делото и каква е доказателствената стойност на заявлението до КПКОНПИ; няма ли същото правно значение само в отношенията между заявителя и комисията“; 6. „следва ли съдът да изложи мотиви, когато счете дадено доказателствено средство за недостоверно“, като се сочи противоречие с решение № 62/19.04.2021 г. по гр. д. № 2552/2020 г. на първо г. о.; 7. „следва ли съдът при предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазена част, да посочи какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест с ясни и точни указания до страните, и за задълженията на въззивната инстанция да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с това“; сочи се противоречие с решение № 126/21.12.2020 г. по гр. д. № 4382/2019 г. на първо г. о. Подадена е и насрещна касационна жалба от П. И. Ж. срещу въззивното решение, в частта, с която е постановено възстановяване на запазената част на М. И. Я. от наследството на И. П. Я.. В изложението се съдържат съображения, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „когато в производството по възстановяване на запазена част от наследство, при формиране на масата по чл. 31 ЗН, се установи дарение в полза на претендиращия възстановяването, и това дарение не е обичайно, следва ли да се извърши прибавяне на същото“. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на запазената част на ищеца от наследството на неговите родители /И. П. Я. и Г. М. Я./, накърнена с извършени в полза на ответницата /негова сестра/ дарения на описани недвижими имоти. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че запазената част на ищеца не е накърнена, тъй като общите наследодатели са извършили дарствени разпореждания на недвижимо имущество и на парични суми в негова полза. Въззивният съд е приел, че към датата на смъртта на наследодателката Г. М. Я., тя не е притежавала недвижими имоти, поради което масата по чл. 31 ЗН следва да съдържа само извършените от нея дарения. На 02.12.2016 г. тя е дарила на дъщеря си своя дял /1/2 ид. ч./ от притежаваните от нея и съпруга й в режим на СИО апартамент и гараж. Към датата на откриване на наследството апартаментът е имал пазарна стойност 95 232 лв., а тази на гаража е била 12 589 лв. или стойността на подареното е в размер на половината от горните суми -47 616 лв. и 6 294,50 лв. /общо 53 910,50 лв./. Приел е за доказано, че майката е извършила и други дарения приживе, които също следвало да се включат в масата по чл. 31 ЗН. На 09.05.2005 г. по време на брака си е закупила апартамент в [населено място], както и 1/3 ид.ч. от дворно място, за сумата 33 000 евро. На 20.09.2013 г. родителите на страните са продали придобития от тях в режим на СИО апартамент на цена 29 700 евро. Изложил е съображения, че по делото е представено заявление на М. Я. от 16.12.2019 г. до КПКОНПИ, подадено по повод водено срещу него производство по ЗПКОНПИ, в което същият е посочил като собствени източници на доходи: получените от своята майка на 27.09.2013 г. парични средства от продажбата на апартамента в размер на 29 640 евро или 57 970,80 лв. Отчел е, че средствата са били общи на двамата съпрузи и от тази сума към масата по чл. 31 ЗН е прибавил половината от същата, съответстваща на дела на майката, а именно 28 985,40 лв. Изложил е съображения, че заявлението е частен свидетелстващ документ, обективиращ неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в съдържанието му обстоятелства. В заявлението ищецът е посочил също така, че в периода от 2013 до 2018 г. включително е получавал в брой по 500 лв. месечно от родителите си-общо за 6 години е получил сумата 36 000 лв. или получените от майката парични средства са в размер на 18 000 лв. Въззивният съд е направил заключение, че не се касае за обичайни дарения, тъй като обичайни са еднократни дарения на малки суми или вещи на незначителна стойност по различни поводи. Посочил е, че в настоящата хипотеза се касае за ежемесечно изплащани суми в продължение на шест последователни години, предназначени за издръжка, като общата предоставена сума не е незначителна по размер, поради което е включил същата в масата по чл. 31 ЗН. Формирал е извод, че тази маса включва дарения на обща стойност 100 895,90 лв. Разполагаемата част на наследодателката е равна на 1/4, т.е. запазената част на наследниците е общо 3/4 или по 1/4 за всеки от тримата /преживял съпруг и двама низходящи/. Запазената част на ищеца се равнява на 25 223,97 лв. от стойността на подареното имущество /1/4 от 100 895,90 лв./. Подареното от майката в негова полза от масата по чл. 31 ЗН се равнява на 46 985,40 лв. /28 985,40 лв.+18 000 лв./, т.е. надвишава запазената му част от стойността на подареното имущество, което е довело до извод, че същата не е накърнена с извършените в полза на ответницата дарения. Посочил е, че към датата на смъртта на бащата И. П. Я. той не е притежавал недвижими имоти, поради което масата по чл. 31 ЗН следва да съдържа само извършените от него дарения. Същият е дарил на 02.12.2016 г. на ответницата дела си /1/2 ид. ч./ от притежаваните от него и съпругата му в режим на СИО апартамент и гараж. Към датата на откриване на наследството апартаментът е имал пазарна стойност 96 000 лв., а гаража - 12 692 лв. или стойността на подареното от бащата на ответницата е в размер на половината от горните суми: общо 54 346 лв. Освен това бащата е подарил на 23.01.2019 г. на ответницата три наследствени земеделски имота, чиято пазарна стойност към датата на смъртта на наследодателя е общо 85 008 лв. Приел е за доказано, че бащата е извършил и други дарения приживе, които също е включил в масата по чл. 31 ЗН; включил е половината от подарената на ищеца сума от продажбата на апартамента в размер на 28 985,40 лв. В заявлението до КПКОНПИ, имащо характер на извънсъдебно признание на ищеца, той е посочил като свой източник на доходи получени безвъзмездно суми от неговия баща: на 26.05.2014 г.-1 000 лв. в брой от продажба на нива; на 14.10.2014 г.-7 560 лв. в брой от продажба на имот; ЦКБ АД-депозит в евро,от който 2 713,44 евро или 5 307,03 лв. в брой; от родители за периода от 2013 до 2018 г. включително общо 36 000 лв., от които 18 000 лв. от бащата; на 28.06.2010 г.-1 000 лв. за закупуване на МПС. Тези дарения са в общ размер на 32 867,03 лв., като с оглед стойността им не са обичайни такива и са прибавени към масата по чл. 31 ЗН. Така същата включва дарения на обща стойност 201 206,43 лв. /54 346 лв.+85 008 лв.+28 985,40 лв.+32 867,03 лв./. Запазената част на М. Я. от 1/3 се равнява на 67 068,81 лв. от стойността на подареното имущество /1/3 от 201 206,43 лв./. Подареното от бащата в полза на ищеца от масата по чл. 31 ЗН се равнява на 61 852,43 лв. /28 985,40 лв.+32 867,03 лв./, т.е. запазената му част е накърнена с 5 216,38 лв. от даренията в полза на ответницата. Последната е избрала по реда на чл. 34 ЗН намалението да се извърши от дарението на апартамента. Обосновал е извод, че намалението на дарението следва да е в размер на 5 216,38/96 000 ид. ч. от имота. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първите два процесуалноправни въпроса, обобщени се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. В случая в обжалваното решение се съдържат изводи за всички обстоятелства, които имат значение за разрешаване на спора, както и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Изложени са и подробни съображения по тези доводи. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението трети, четвърти и седми въпрос, които са свързани със съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК при предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазената част, какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест, и за задълженията на въззивната инстанция да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с това. Не се разкрива противоречие с решение № 126/21.12.2020 г. по гр. д. № 4382/2019 г. на ВКС, първо г. о., в което е прието, че при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН, съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН с всички нейни елементи /имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения/, да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат. Нормата на чл. 31 ЗН относно формиране на наследствената маса е императивна. Ако докладът на първата инстанция е непълен по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, пропуските следва да се отстранят от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба. В настоящата хипотеза в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК се съдържат указания до страните да вземат становище по формиране на масата по чл. 31 ЗН, както и конкретни такива за доказателствената тежест за установяване на компонентите й съобразно интереса на всяка от тях да докаже изгодните за нея факти. Оплакванията на касатора всъщност се свеждат до неправилна преценка на събраните доказателства, а не до невъзможност да бъдат събрани такива /във въззивната му жалба не са се съдържали доказателствени искания, които да са били оставени без уважение; не са били събрани доказателствата, поискани в жалбата на П. Ж./. Въпроси пети и шести са обосновани с възприетото по отношение на доказателствената сила на приетото като писмено доказателство заявление на касатора до КПКОНПИ. Въпросите са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно нормата на чл. 180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател (в този смисъл е и трайно установената съдебна практика). Съдът е преценил доказателствената сила на документа, съдържащ неизгодни за автора факти, като е анализирал и свидетелските показания относно даренията на парични суми. Посочил, че тези показания са твърде общи, съдържат основно факти за отношенията между страните и техните родители, но въз основа на тях не могат да се направят конкретни изводи за предоставяни парични средства в конкретен размер като дарение на всяка от тях. В резултат на обсъждане на събраните доказателства е приел, че документът се ползва с обвързваща го материална доказателствена сила по отношение на посочените от заявителя факти. В цитираното решение № 62/19.04.2021 г. по гр. д. № 2552/2020 г. на ВКС, първо г. о., е посочено, че съдебният акт следва да бъде постановен въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Събраните гласни доказателства не са счетени за недостоверни, а за такива, които не съдържат конкретни относими за спора факти. Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е формирана трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Не са налице предпоставки за нейното осъвременяване. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищеца. Предвид горното, съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се обсъждат основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, наведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към насрещната касационна жалба на ответницата; респективно – касационното обжалване не би могло да се допусне и по тази жалба. С оглед изхода на делото касаторът – ищец следва да заплати на ответницата разноски в размер на 4 500 лв. /адвокатско възнаграждение/ в касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение