Определение № 60436 от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Е. А. Р. чрез процесуалния представител адв.К. Р. е обжалвала въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд № 260085 от 19.04.2021г. по въззивно гражданско дело № 483/2020г. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено без участието на задължителен другар – съпругът на ищцата и поради това е недопустимо. Поддържа се още, че въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е определил обема на ипотечното право като не се е съобразил с предмета на ипотеката, учредена единствено за двуетажна жилищна сграда, която в действителност е четириетажна и не включва сградите на допълващо застрояване. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят три групи правни въпроси, по които се поддържат основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Първата група правни въпроси се отнасят до надлежните страни в процеса, обусловени от съществуването на съпружеска имуществена общност на ищцата и съпруга й; за правните последици при уважаването на иска за Ѕ ид.ч. от процесните имоти; за наличието на правен интерес от провеждане на иск с правно основание чл.440 ГПК от трето лице. Втората група правни въпроси се отнасят до приложението на чл.166 ал.2 ЗЗД. Касаторката поставя и процесуалноправни въпроси във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните. Ответникът Н. М. С. изразява становище в отговора на касационната жалба, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване като по всеки един от въпросите са развити конкретни доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост за признаване на установено по отношение на ответника Н. М. С., че ищцата Е. А. Р. е собственик на 1/2 ид.част от мансарден етаж-студио, представляващ четвърто ниво на жилищна сграда с идентификатор №....., със застроена площ от 205 кв.м., 1/2 ид.част от сграда-зимна градина с идентификатор № ....., със застроена площ от 48 кв.м., етажи-1 и 1/2 ид.част от сграда-гараж, с идентификатор № ....., със застроена площ от 61, кв.м., етажи-3, построени в поземлен имот с идентификатор № ..... по КККР на [населено място] е неоснователен. Въззивният съд е изложил съображения, че процесуалноправната същност на публичната продан, произтичаща от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия, насочени към индивидуализация на имота, предмет на принудителното изпълнение, определя и специфичното приложение на материалноправната разпоредба на чл. 92 ЗС, както и на чл.97 ЗС. В разглеждания случай договорът за учредяване на ипотека теренът /поземленият имот/ е посочен с белези, които го индивидуализират като такъв /поземлен/ имот. Ипотеката е уговорено да се разпростре и върху построената сграда, с изрично упоменаване на архитектурния проект, при което не може да се приеме неизвестност за тъждеството на ипотекирания имот, включващ приращението. Съдът е приел за доказано тъждеството на обектите по инвестиционния проект и действително построеното, включително и на мансарден етаж /студио/ посредством експертизата, доколкото отклоненията от архитектурния проект не са съществени и не представляват обекти, излизащи извън одобрения архитектурен проект, включинелно и предвидената по проект зимна градина. Непосредствено след завършване на строителството, сградата е принадлежала на собствениците на терена /ипотекарни длъжници/. Поради това няма пречки ипотеката да се разпростре върху него и върху всички обекти, предвидени по проекта. Съдът е приел, че съгласно ТР 4/2017г. на ВКС, ОСГК и ТК ищцата в качеството си на ипотекарен длъжник, не е трето лице в изпълнителното производство, тя е обвързана от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист и по тази причина те имат идентично на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения, като е без значение дали процесът е воден срещу тях, нито дали заповедта за изпълнение е издадена и срещу тях. По тези съображения съдът е приел, че е налице вещно-транслативен ефект на влязлото в сила постановление за възлагане, тъй като в същото е посочен имот ведно със съответните обекти, върху които е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана / вкл. и спрямо гаража и зимната градина/, същите са описани и оценени и спрямо тях е проведена публичната продан като е без значение дали тези права могат да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане / ТР № 5 от 18.05.2017 г., ОСГК/. На следващо място съдът е приел, че в обема на общия обект с идентификатор ....., се включват освен гаража и складови помещения, каквито липсват в сградата с идентификатор № ....., и са обслужващи основната жилищна сграда и тяхното наличие се изисква съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУТ и Наредбата за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът е приел за неоснователен довода на въззивната страна за процесуално нарушение, състоящо се в неучастие на длъжника М. Р. като се е мотивирал, че този довод е относим не към положителен установителен иск, какъвто ищцата /ипотекарен длъжник/ е предявила срещу купувача от публичната продан и то след влизане в сила на постановлението за възлагане, а касае отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК – на трето лице за установяване, че обектите не принадлежат на длъжника, какъвто не е настоящият иск. При тези мотиви на въззивния съд правните въпроси, които се поставят в изложението за допускане на касационното обжалване /раздел ІІ/ свързани с приложението на чл.166 ал.2 ЗЗД за обхвата на ипотеката, когато в договора за учредяването й е налице препращане към инвестиционния проект за построяване на жилищна сграда, са обуславящи за делото, защото са формирали решаващите изводи на възивния съд в обжалваното решение. На основание приетото в т.1 от ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК настоящият състав обобщава тези въпроси и ги доуточнява така: разпростира ли се ипотеката и върху нежилищни обекти, построени в дворното място, когато в договора за учредяването й е посочено, че тя е с предмет конкретен поземлен имот и построената в него жилищна сграда, изградена съобразно утвърден архитектурен проект. По този въпрос няма изрично произнасяне в посочената от касатора съдебна практика, поради което искането за допускане на касация следва да се преквалифицира по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради непълнота на закона за начина, по който следва да се индивидуализира ипотекираният имот. По останалите правни въпроси, включително и по доводите, свързани с допустимостта на решението, Върховният касационен съд ще се произнесе с решението по същество по чл.290 и сл. ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение