Определение № 140 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Окръжна прокуратура Враца против решение № 260101/14.04.2021 г. по в.гр.д. № 80/2021 г. на Окръжен съд Враца в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.11.2020 г. по гр.д. № 798/2020 г. на Районен съд Враца, касаторът е осъден да заплати на М. Д. Й. разликата над 5 000,00 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК, по което е била постановена оправдателна присъда с решение № 15/14.01.2020 г. по н.д.о.х.№ 697/2019 г. по описа на Апелативен съд София, ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба а подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД и с нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непосочване в мотивите на решението на обстоятелствата, имащи значение при определяне на размера на обезщетението и причинените вреди и съответно налагащи увеличаване размера на присъденото от първата инстанция обезщетение. При така изложените доводи, се иска отмяна на въззивното решение, с което е присъдена допълнително сумата от 5000,00 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправен и материалноправен въпроси: 1/ При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди и 2/ Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът поддържа, че и по двата въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на I г.о. и решение № 321/26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г. на IV г.о. – по първия въпрос, а по втория - в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на IV г.о., решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на IV г.о. и решение № 123/13.06.2014 г. по гр.д. № 523/2014 г. на III г.о. на ВКС. Ответницата по жалбата – М. Д. Й., чрез пълномощника си адв. Н., в отговора на жалбата излага становище за недопускане на касационно обжалване на решението, тъй като не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по същество на жалбата, се твърди, че доводите за неправилност на въззивното решение са неоснователни. За да отмени решението на първоинстанционният съд, с което искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5000,00 лв. до 10 000,00 лв. и по този начин да уважи иска до размера от 10 000 лв., въззивният съд, като е направил собствен анализ и преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че при определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е приложил неправилно критериите по чл.52 ЗЗД, при което присъденото такова се явява несъответстващо ниско на реално претърпените от ищцата вреди. По отношение определянето на размера на претърпените неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: период на продължилото наказателно преследване – от повдигане на обвинението на 26.01.2017 г. до постановяване на оправдателното решение от 14.01.2020 г. – три години, вид и продължителност на наложената мярка за неотклонение – подписка; извършена полицейска регистрация със съпровождащите я фотографиране и дактилоскопиране; участие в проведени съдебни заседания пред РС-Враца, ОС-Враца и Апелативен съд София; признаването на ищцата за виновна и осъждането й на две инстанции; изтърпяване на наложеното наказание преди последвалото оправдаване, който факт съдът е приел, че е достатъчен, за да се приеме, че ищцата е претърпяла вреди по-високи от обичайните. Прието е за безспорно, че в рамките на три години ищцата е търпяла притеснения, напрежение и стрес, които са били непрекъснати. Отчитайки обстоятелството, че последната е живяла в малко населено място, в което се е ползвала с добро име, фактите за повдигнато й обвинение и осъждането й, са били узнати от мнозина и последните безспорно са уронили доброто й име в общността. Именно с оглед на малката общност, в която е живяла, както и с оглед възрастта й -70 годишна към датата на привличането й като обвиняема, ищцата е изпитвала срам и неудобство от обвинението и е избягвала социални контакти. Кредитирайки събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът е приел за установена и причинната връзка между наказателното производство и настъпилите здравословни проблеми - високо кръвно налягане и безсъние. Независимо от факта, че наказателното производство е продължило в разумни срокове, преценявайки останалите обстоятелства, свързани с полицейската регистрация, осъждането на две съдебни инстанции и изтърпяването на наказанието, съдът е направи извод, че за една възрастна жена, субективно този период не е кратък и търпените през него морални и психически вреди са дали дълбоко отражение в живота й. При тези съображения от една страна, а от друга отчитайки характера на повдигнатото обвинение, обективно разумния срок, в който е приключило наказателното производство, приложената най-лека мярка за неотклонение и липсата на трайно и тежко отражение върху здравословното състояние на ищцата, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, следва да бъде определен на 10 000 лева. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от касатора въпроси, които макар и да покриват общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, нямат претендираното значение, тъй като при определяне на неимуществените вреди, въззивният съд е извършил преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната практика на ВС в т.II на ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд не е нарушил постановките на соченото постановление, нито съдебната практика на ВКС, тъй като при определяне размера на неимуществените вреди е взел под внимание всички установени по делото обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите си е посочил конкретните такива, имащи значение за размера на неимуществените вреди. Въззивният съд е определил размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е взел предвид всички относими за това обстоятелства, установени по делото и е посочил ясно и конкретно кои от тях обуславят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. В посочените в изложението решения по чл.290 ГПК е налице произнасяне по искове с правно основание чл. 2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, но при обстоятелства специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване. Разликата в присъдените размери на обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти и обстоятелства и тяхната преценка във всеки отделен случай, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице релевираното в изложението на касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Насрещната страна по касационната жалба не претендира разноски за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,