Определение № 1026 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 169/2012 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 23.11.2011г. по гр.д.№13012/2011г., с което ГС София е уважил предявените от В. В. искове срещу И. агенция по селекция и репродукция в животновъдството с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят - И. аг. по с. и р. в ж., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът В. В. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не .следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменил уволнението на В. К. от длъжността “главен специалист говедовъдство и репродукция” в Регионална дирекция по селекция и репродукция в животновъдството – [населено място], извършено със заповед № 2269/7.09.2010 г., като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на предишната длъжност, а жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за 6-месечния период след уволнението в размер на 2 994 лв., заедно със законната лихва от 14.11.2010 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността на ищеца, но уволнението е незаконно поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посочено е, че с оглед на тази разпоредба в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /какъвто е процесния/ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, като преди това вземе мнението и на ТЕЛК – ал. 2 на чл. 333 КТ. Изложени са съображения за това, че списъкът на тези болести е посочен в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 (обн. ДВ, бр. 33/28.04.1987 г.), като измежду тях фигурира и захарна болест /диабет/, от която ищецът боледува, включително и към момента на уволнението – видно от представените към исковата молба и неоспорени епикриза от 8.06.2010 г. и амбулаторен лист от 11.11.2010 г. В изложението към касационната си жалба жалбоподателят – работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в обжалваното решение е даден отговор на съществен за спора правен въпрос относно преценката за приложението на чл.333, ал.1, т.3 КТ с оглед наличието на различни типове диабетна болест. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като даденото разрешение на поставения за разглеждане въпрос е в съответствие с трайната практика на ВКС, включително в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 02.02.2011г. по гр.д.№808/2010г. на ІV т.о. на ВМКС. В същата се приема, че в чл.1, ал.1, т.6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 КТ, издадена на основание на тази разпоредба, между обуславящите закрила в чл.1, т.6 е посочена „захарна болест”, без разграничение и изключване на разновидности и на форми на заболяване. В случая не се налага тази практика, която към момента не противоречива, да бъде променяна, в който случай би било налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както се поддържа в изложението. Предвид изложените съображения, съдът