Определение № 761 от 15.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 980/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. И. АД-София против решение от 15.06.2012 г. по гр.д. № 1140/2011 г. на Софийски АС, с което по същество касаторът е осъден да заплати, на основание чл.226 КЗ, на М.К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й при ПТП на 21.06.2006 г., в размер на 50 000 лв.-част от заявена претенция 100 000 лв., и в размер на по 100 000 лв. на всяко от двете деца на загиналия-част от претендирана от всяко от тях сума по 250 000 лв. Касаторът е осъден и за разноски и държавна такса. Ответниците по касационната жалба са подали отговор, че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество, а е и неоснователна. ВКС-І т.о, за да се произнесе, взе предвид следното: В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по обуславящият въпрос: Може ли гражданският съд да вменява вина и противоправно поведение при установено от наказателния съд случайно деяние?, било налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Едновременно с това в касационната жалба се твърди противоречие по този въпрос с решения по гр.д. 340/99 на V г.о и по гр.д. 76/98 на 5 чл.с-в. Въпросът не е коректно поставен, тъй като няма “установено от наказателния съд случайно деяние” по смисъла на чл.300 ГПК. В случая досъдебното производство е прекратено поради липса на съставомерност на настъпилото събитие. И двете инстанции са съобразили, че постановлението на ОП-Д. и определението по ч.н.д. 371/2008 на ОС-Добрич не са задължителни за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието, както и че предложеното от касатора-ответник споразумение за суми, различни от претендираните, представлява извънсъдебно признаване на основателността на исковете. Съгласно ТР 142/66 по гр.д. 112/66 на ОСГК, постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване, поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние. Съгласно т.7 ППВС № 17/18.11.63 г. трябва да се изследва наличието на причинна връзка между поведението и резултата-не и на вина. Дали е налице по делото фактическия състав на непозволено увреждане не е правен въпрос, а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им. Същото се отнася и за размера на обезщетението. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.