Определение № 4458 от 03.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 101606 от 24.09.2024 г., подадена от Столична община чрез адвокат Ю. Г. от САК, срещу въззивно Решение № 4736 от 07.08.2024 г. по в.гр.д.№ 4915/2023 г. на Софийски градски съд.

Ответникът по касация „Комфорт-08” ЕООД е депозирал отговор чрез адвокат Р. К.-Т. от САК, като поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 20076380 от 25.01.2023 г. по гр.д.№ 48588/2019 г. на Софийски районен съд, 56 състав в обжалваната пред СГС част, с която е постановено, че се допуска извършването на съдебна делба между „Комфорт-08” ЕООД и Столична община (СО) по отношение на: (1) поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.803.4073, с адрес гр. София, район "Изгрев", ул. "Св. Пимен Зографски", с площ от 757 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване, със стар ид.№ 68134.803.3969, 68134.803.3968 и 68134.803.3967, при посочени съседи, представляващ по предходен план парцел VІІІ-1825, кв. 23, при следните квоти: за СО – 77,43% идеални части, за „Комфорт-08” EООД – 22,57% идеални части; (2) ПИ с ид.№ 68134.803.4075, с адрес гр. София, район "Изгрев", ул. "Св. Пимен Зографски", с площ 1 003 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със стар ид.№ 68134.803.3967, при посочени съседи, представляващ съгласно предходен план имот с планоснимачен номер 1825 в квартал 10, в който са разположени: преобладаващата южна част от сграда с ид.№ 68134.803.1972.7, преобладаваща северна част от сграда с ид.№ 68134.803.1972.10, западната част от сграда с ид.№ 68134.803.1972.6 и западната част от сграда с ид.№ 68134.803.1972.8, който имот представлява реална част от УПИ І – за жилищно строителство, детски площадки, обществено обслужване, трафопост и озеленяване, в кв. 10, м. "Дианабад", при квоти: за СО – 53,13% идеални части, за „Комфорт-08” ЕООД - 46,87% идеални части.

От фактическа страна е съобразено, че съгласно Акт № 471 за частна общинска собственост от 20.05.1997 г. дворно място с площ от 1 600 кв.м., представляващо имот с пл.№ 15, в кв. 10, ж.к. "Дианабад", е отчуждено със заповед № РД-40-302 от 18.03.1985 г. на СНС, считано от 24.10.1985 г. Предишни собственици на имота са били А. Х. А., Н. Х. Х. и Д. А. А., като със Заповед № РД 57-141 от 22.02.1999 г. на кмета на СО посоченият имот (пл.№ 15, кв. 10, ул. „148-ма” № 6, представляващ 750/1600 кв.м.), е отписан от актовите книги за общинската собственост. Съгласно Акт за общинска собственост № 2814 от 27.08.2008 г. СО е собственик на 850/1600 ид.ч. от ПИ с пл.№ 1825, кв. 10 и 23, м. "Дианабад", а като съсобственик на този имот е посочен А. Х. А., притежаващ 750/1600 ид.ч.

С нотариален акт за замяна на недвижим имот с № 159, том II, рег.№ 5161, д.№ 326/2008 г. А. Х. А. е прехвърлил на ищеца „Комфорт-08” ЕООД собствените си 750/1600 ид.ч. от ПИ от 1 600 кв.м., с пл.№ 1825 в кв. 10 и 23 по плана на гр. София, СО, район "Изгрев", местност "Дианабад", попадащ в УПИ III за КОО и УПИ IV за ОЖС и улица, който имот е идентичен с имот с пл.№ 15, кв. 10, м. "Червена звезда", ул. „148-ма” № 6 по предходния регулационен план на гр. София.

От представените по делото скици № 15-826267-08.11.2018 г. и № 15826265-08.11.2018 г. е установено,че ПИ с ид.№ 68134.803.4075 с площ от 1 003 кв.м. и ПИ с ид.№ 68134.803.4074 с площ от 232 кв.м. представляват имот със стар ид.№ 68134.803.3967, както и че са част от имот по предходен план с пл.№ 1825 в кв. 10. Като съсобственици са посочени ищецът „Комфорт-08” ЕООД, притежаващ 750/1600 ид.ч., и СО, район „Изгрев”, притежаваща 53,13% ид.ч., съгласно Акт за частна общинска собственост № 126, том C., рег.№ 64433, д.№ 46438 от 02.10.2018 г. и Акт за публична общинска собственост № 131, том C., рег.№ 64432, д.№ 464648 от 02.10.2018 г.

По делото са приети още и следните актове за общинска собственост: 1. Акт за публична общинска собственост № 3075 от 06.08.2018 г., видно от който ПИ с ид.№ 68134.803.4074, с площ от 232 кв.м. е съсобствен между страните по делото, като СО притежава 53,13% ид.ч., а „Комфорт-08” ЕООД – 46,87% ид.ч.; 2. Акт за частна общинска собственост № 3074 от 06.08.2018 г., видно от който ПИ с ид.№ 68134.803.4073, с площ от 757 кв.м., представляващ УПИ VІІІ-1825 за ЖС от кв. 23, м. "Дианабад", е съсобствен между страните по делото, като СО притежава 77,43% ид.ч., а „Комфорт-08“ ЕООД – 22,57% ид.ч. Приет е и Акт за частна общинска собственост № 3076 от 06.08.2018 г., съгласно който ПИ с ид.№ 68134.803.4075, с площ от 1 003 кв.м. е съсобствен между страните по делото, като СО притежава 53,13% ид.ч., а „Комфорт-08“ ЕООД – 46,87% ид.ч.

Съгласно скици №№ 15-773206/23.10.2018 г. и 15384785/14.06.2018 г. ПИ с ид.№ 68134.803.4073, с площ от 757 кв.м., представлява по предходен план парцел VІІІ-1825 от квартал 23; като съсобственици на имота са означени СО, притежаваща 77,43 % ид.ч. и “Комфорт-08” ЕООД, притежаващ 22,57 % ид.ч.

За установяване собствеността върху ПИ с ид.№ 68134.803.4073, както и квотите в нея, е представен и Договор за определяне идеалните части на съсобственост на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 и ал. 5 ЗУТ с рег.№ СОА18-ДГ63-1 от 27.02.2018 г., с който са определени идеалните части между съсобствениците на новообразуван УПИ VІІІ-1825, общ., от кв. 23, м. "Дианабад", район „Изгрев”, целият с площ от 756 кв.м., както следва: за СО - 77,43 % ид.ч. и за „Комфорт-08” ЕООД – 22,57 % ид.ч.

От приетата по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 01.02.2019 г. e установено, че имот с ид.№ 68134.803.4073 е идентичен с УПИ VІІІ-1825 за ЖС от кв. 23, м. "Дианабад". Площта на УПИ VІІІ-1825 е 757 кв.м., каквато е и площта на имот с ид.№ 68134.803.4073. Площта на имот с ид.№ 68134.803.4074 е 232 кв.м., а на имот с ид.№ 68134.803.4075 – 1 003 кв.м.

Поземлен имот с ид.№ 68134.803.1972 е застроен. Части от намиращите се върху него сгради – 68134.803.1972.7, 68134.803.1972.6, 68134.803.1972.8 и 68134.803.1972.10, попадат отчасти и в процесния имот с ид.№ 69134.803.4075.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че за местност "Дианабад" е действащ ПУП – План за регулация и План за застрояване, одобрен с Решение № 307 от 28.05.2015 г. на СОС. Процесните ПИ представляват: 1. ПИ с ид.№ 68134.803.4073, за който е отреден самостоятелен УПИ, представляващ УПИ VІІІ-1825, кв. 23; 2. ПИ с ид.№ 68134.803.4074, за който не е отреден самостоятелен УПИ, като същият представлява ПИ, попадащ изцяло под улица „151“ в участъка между осови точки 16 и 82; 3. ПИ с ид.№ 68134.803.4075, за който отново не е отреден самостоятелен УПИ и който попада и е част от УПИ I-за жилищно строителство, детски площадки, обществено обслужване, трафопост и озеленяване, в кв. 10. Само ПИ с ид.№ 68134.803.4073 представлява УПИ, а ПИ с ид.№ 68134.803.4075 е част от УПИ. Единствено ПИ с ид.№ 68134.803.4075 е застроен със сгради, като в него попадат части от 4 едноетажни сгради, в които са разположени ателиета. Експертът се е запознал с архитектурен проект – преработка на обект „ЖСК Звездица 5”, в кв. 10, м. "Дианабад", одобрен от УАГ на 15.02.1994 г. и е установил, че обектът се състои от две пететажни жилищни сгради с подземни гаражи, като с преработката се предвижда изграждането на едноетажни сгради с ателиета в пространството между двете жилищни сгради. В посочения имот попадат следните части от сгради: 1. преобладаващата южна част от сградата, в която са разположени ателие № 1 и № 2, съгласно одобрения архитектурен проект, представляваща сграда с ид.№ 68134.803.1972.7; 2. преобладаващата северна част от предвиденото ателие 6 с одобрен архитектурен проект, представляваща сграда с ид.№ 68134.803.1972.10; 3. западната част от сградата, в която е разположено ателие № 3, представляваща сграда с ид.№ 68134.803.1972.6; и 4. западната част от сградата, в която е разположено ателие № 8, представляваща сграда с ид.№ 68134.803.1972.8.

Произнасяйки се по иска за делба на ПИ с ид.№ 68134.803.4073, въззивният съд е приел, че страните не спорят относно обстоятелството, че процесните недвижими имоти са съсобствени между тях при твърдяните от ищеца квоти, като това обстоятелство е обявено за безспорно от районния съд. В открито съдебно заседание от 16.11.2020 г. ответникът СО е заявил изрично, че не оспорва съсобствеността върху имотите. Спор относно това обстоятелство не съществува и пред въззивната инстанция. Съсобствеността между насрещните страни е установена и от събраните по делото доказателства, на които въззивният съд изрично се е позовал (Договор за определяне идеалните части на съсобственост на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 и ал. 5 ЗУТ с рег. № СОА18-ДГ63-1 от 27.02.2018 г.; Акт за частна общинска собственост № 3074 от 06.08.2018 г.; комб.скица за пълна или частична идентичност от 01.02.2019 г.). Не е установено трето лице да притежава идеални части от правото на собственост върху ПИ с ид.№ 68134.803.4073. Имотът не е застроен.

Формиран е извод, че искът за делба на ПИ с ид.№ 68134.803.4073 е основателен, като делбата следва да бъде допусната при квоти: за СО – 77,43% ид.ч., а за „Комфорт-08” ЕООД – 22,57% ид.ч.

На следващо място е съобразено, че и във връзка с иска за делба на ПИ с ид.№ 68134.803.4075 също не съществува спор, че е съсобствен между СО и „Комфорт-08” ЕООД, както и са ангажирани доказателства, надлежно установяващи съсобствеността и дяловете. Спорът пред въззивната инстанция се е концентрирал по въпроса дали ПИ с ид.№ 68134.803.4075 е годен за делба обект, доколкото върху него попадат части от сгради. Отчетено е установеното от СТЕ, а и от приобщените по делото скици, че върху този имот попадат части от четири едноетажни сгради, в които са разположени ателиета, както и отсъствието на спор, че страните не притежават право на собственост върху сградите, попадащи в ПИ с ид.№ 68134.803.4075. От заключението на СТЕ е установено, че за ПИ с ид.№ 68134.803.4075 не е отреден самостоятелен УПИ и същият е част от УПИ I-за жилищно строителство, детски площадки, обществено обслужване, трафопост и озеленяване, в кв. 10. Прието е, че когато предмет на делбата е ПИ, който няма характеристиката на УПИ по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, т.е. на ПИ, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп до улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство, същият следва да бъде квалифициран като неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ. В такъв случай въпросът дали по отношение на същия може да бъде допусната съдебна делба не следва да търпи ограниченията, касаещи урегулираните поземлени имоти. За неурегулираните територии съдебната делба е допустима, дори и ако в тях има изградени сгради, собственост на някой от съсобствениците. В този случай теренът не може да се приеме за обща част - обслужваща сградите територия, тъй като липсата на устройствен план не ограничава възможността терена да бъде допълнително застрояван.

Въззивният съд е подчертал, че дори ПИ с ид.№ 68134.803.4075 да съставляваше УПИ, то това обстоятелство отново не би било пречка за неговата делба. Това е така, тъй като застроен урегулиран поземлен имот е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост или когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или отделна сграда, делбата на съсобственото дворно място би била недопустима, само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Когато съсобственик не притежава нито сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Ако някой от съсобствениците в УПИ няма самостоятелен обект, делбата на терена е допустима, независимо от застрояването му.

В настоящия случай нито ищецът „Комфорт-08” ЕООД, нито ответникът СО, като съсобственици на ПИ с ид.№ 68134.803.4075, не притежават в индивидуална собственост някоя от сградите, попадащи частично в имота, или отделен обект в някоя от тях. След като нито един от съсобствениците на терена не притежава самостоятелна собственост върху постройка или обект в нея, то e направен извод, че ПИ с ид.№ 68134.803.4075 не е обща част и не е предназначен да обслужва сградите, които попадат в него, поради което делбата му е допустима. Не се установява да е налице и хипотезата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, даваща възможност на съсобственика, непритежаващ отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект. Твърдения, че някой от съделителите – „Комфорт-08” ЕООД и СО, е носител на право на строеж дори не са наведени в производството, а и доказателства в тази насока липсват.

Обобщено е, че не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения имот, поради което искът за делба на ПИ с ид.№ 68134.803.4075 е основателен и делбата следва да бъде допусната между страните при квоти: за СО – 53,13% ид.ч. и за „Комфорт-08” ЕООД – 46,87% ид.ч.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за делба на реална част от УПИ, да установи чрез изслушване на СТЕ /включително като я допусне служебно/ дали тази реална част /неурегулиран имот/отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ“;

2. „Следва ли неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ, за да бъде допуснат до делба“;

3. „Кога е налице „хоризонтална етажна собственост“ и прилага ли се по отношение на земята и дворното място, върху която е разположена, принципното положение, че дворното място е обща част и не подлежи на делба“;

4. „Може ли да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на различни собственици“;

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност“;

6. „Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата“

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първи и втори въпрос – в противоречие с Решение № 123 от 03.10.2018 г. по гр.д.№ 4301/2017 г. на ВКС, І г.о., Решение № 195 от 30.06.2014 г. по гр.д.№ 1279/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 296 от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 4456/2013г. на ВКС, І г.о., трети и четвърти въпрос – в противоречие с ППВС № 2 от 04.05.1982 г., Решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр.д.№ 1755/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр.д.№ 921/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр.д.№ 409/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., пети въпрос – в противоречие с Решение № 222 от 27.03.2018 г. по търг.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 212 от 01.02.2012 г. търг..№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 17 от 23.07.2014 г. по търг.д.№ 811/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 111 от 03.11.2015 г. по търг.д.№ 1544/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 136 от 06.11.2015 г. по търг.д.№ 2483/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 180 от 11.01.2016 г. по търг..№ 1618/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., шести въпрос – в противоречие с Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр.д.№ 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 60268 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1040/2021 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1 и 2 от изложението. В Решение № 123 от 03.10.2018 г. по гр.д.№ 4301/2017г. на ВКС, І г.о. и Решение № 195 от 30.06.2014 г. по гр.д.№ 1279/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., на които се позовава касаторът, е прието, че след като реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, отговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и които не попадат сред изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, то тези реално определени части от поземлени имоти могат да бъдат предмет и на съдебна делба. Разглежданата хипотеза е различна – въззивният съд е приел, че предмет на делба е поземлен имот, който няма характеристиките на УПИ по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, същият е квалифициран като неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, в който случай отговорът на въпроса дали по отношение на същия може да бъде допусната съдебна делба не търпи ограниченията, касаещи урегулираните поземлени имоти. Това изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По отношение на въпроси №№ 3 и 4 от изложението не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС въвежда правилото, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място е обща част. В практиката на ВКС е пояснено, че ако в дворното място има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата предназначение, т.е. не представлява обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята (Решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр.д.№ 3936/2016 г. на ВКС, I г.о.). Когато не всички съсобственици на дворното място притежават самостоятелни обекти на правото на собственост – сгради или обекти в тях, дворното място не е обща част на етажна собственост. Този извод следва от нормата на чл. 63 ЗС, която допуска дворното място да принадлежи на други лица, различни от собствениците на обектите на собственост, построени в него. Поради това в теорията и съдебната практика се приема, че не винаги дворното място е обща част на етажна собственост (Решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 104/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 4974/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 476 от 7.03.2013 г. по гр.д.№ 56/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 216/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 174 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1627/2016 г. на ВКС, І г.о. и др.). Решението на въззивния съд е съобразено с тази практика на ВКС.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 5 от изложението. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право. Преценката на въззивния съд по предмета на спора е обусловена от анализа на конкретните факти и доказателства по делото, което е извън обхвата на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Въпрос № 6 е свързан с доказателственото значение на експертното заключение на вещото лице и обсъждането му наред с всички доказателства по делото. По тези въпроси e налице трайно установена практика на ВКС, в която е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, следва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, както е процедирано в случая. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. В случая въззивният съд е съобразил така формираната практика на ВКС и е обсъдил и преценил заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза с оглед всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях.

При този изход на спора касаторът дължи да заплати на ответника по касация разноските, направени за защитата пред ВКС, които възлизат на сумата 1 800 лева – договорено и заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия