Определение № 285 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 146/2021 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Г. Б. С., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника и адвокат П. Х., срещу определение №11883 от 03.09.2020 г. по ч.гр. дело №845/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната подадената частна касационна жалба срещу определение №738 от 06.03.2020 г. по същото дело на основание чл.274, ал.4 ГПК. Производството по делото е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено и производството следва да бъде възобновено. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Ответникът по жалбата „Банка ДСК“АД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е изпълнил дадените му задължителни указания с разпореждане №95/19.08.2020 г. на председателя на II т.о. на ВКС и е върнал касационната жалба, защото разпоредбата чл.280, ал.3, т.1 ГПК не допуска касационно обжалване на решенията по въззивни търговски дела с цена иска до 20 000 лв. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от Г. Б. С. срещу „Банка ДСК“АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата 14 600 лв. по договор за банков кредит. С изменението на чл. 113 ГПК с ДВ бр.100/2019 г. е уредена не само местната подсъдност по искове на и срещу потребител. Създадено е изречение второ, в което изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото. Целта на законодателя е постигане на значително по-ефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, и гарантиране ефективността на задължителната местна подсъдност по потребителски спорове. Това значи, че функционалната подсъдност пред ВКС по тези спорове се определя като за граждански дела, или с предвидения в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв. Както е изяснено в мотивите на ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г., постановено по ТД № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, това разрешение действа обаче само за въззивните решения, постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019 г. До тогава не са предвидени изключения, при които качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт, тъй като възможността за касационно обжалване (съгласно националното процесуално право) е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исков процес. В случая няма спор, че сделката, във връзка с която е възникнал спора, е търговска, по която едната от страните е потребител и искът е предявен от него. Въззивното решение е постановено на 03.07.2019 г., което е преди изменението на чл. 113 ГПК с ДВ бр. 100/2019 г., поради което, като необжалваемо към този момент, то е станало окончателно, считано от 03.07.2019 г. Последаващото изменение на процесуалния закон няма отношение спрямо него. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.