Определение № 629 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1637/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. О. О., представлявана от адв.С. Ч., срещу определение № 370 от 19.06.2024г. по в.ч.т.д. № 266/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено разпореждане № 345 от 29.04.2024г. по т.д. № 55/22г. на Окръжен съд Добрич. С потвърденото първоинстанционно разпореждане е върната подадената от К. О. О. частна жалба срещу определение № 98 от 20.03.2024г. по т.д. № 55/2022г. Частният касационен жалбоподател излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че определението на първоинстанционния съд, с което са й дадени указания да представи акт на съда по несъстоятелността на ЗК „Олимпик”, предвиждащ продължаване на производството по делото и условията, при които да продължи, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, като сочи, че не разполага с финансовата възможност да изпълни дадените с това определение указания. Поради това намира, че определението подлежи на обжалване и подадената срещу него частна жалба е допустима и подлежи на администриране. Сочи, че съгласно ТР № 5 от 12.07.2018г. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС в категорията актове по чл.274, ал.1, т.1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. Поддържа, че при съществуването на инструменти за улеснен трансграничен обмен на съдебни документи и за събиране на доказателства в ЕС за съда на Република България е налице задължение да извърши служебна проверка относно наличието на релевантни факти и обстоятелства в производството по несъстоятелност пред Областен съд на Република Кипър по образуваното въз основа на иск № 656/2018г. производство за принудителна съдебна ликвидация поради несъстоятелност на ЗК „Олимпик Лимитид” АД със седалище в Република Кипър. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде указано на съда да извърши служебна проверка относно релевантните обстоятелства във връзка с предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател прави искане за допускане на касационен контрол на въззивното определение на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност. Релевира и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради произнасяне в противоречие с определение № 736 от 25.03.2024г. по ч.т.д. № 277/2024г. на ВКС, I т.о. и определение № 71 от 25.03.2021г. о т.д. № 488/2020г. на ВКС, II т.о. по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът служебно при наличието на редица инструменти за трансгранично сътрудничество между националните съдебни органи по гражданско правни въпроси – Регламент (ЕО) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. и Регламент (ЕС) 2020/1783, да извършва проверка относно наличието на релевантни факти и обстоятелства в производството по несъстоятелност пред Областен съд Никозия, Република Кипър, по образуваното въз основа на иск № 656/2018г. производство за принудителна съдебна ликвидация поради несъстоятелност на ЗК „Олимпик Лимитид” АД със седалище в Република Кипър?” Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е констатирал, че с оглед висящо производство по несъстоятелност на ответното дружество, развиващо се в Република Кипър, първоинстанционният съд е постановил определение № 98 от 20.03.2024г., с което е указал на ищцата да представи акт на съда по несъстоятелността на ответното дружество, предвиждащ продължаване на настоящото производство, и че срещу така постановеното определение е подадена частна жалба, върната от първоинстанционния съд с обжалваното пред въззивния съд разпореждане. Приел е, че частната жалба е подадена срещу определение по движението на делото, което не подлежи на инстанционен контрол посредством частна жалба пред апелативен съд. Посочил е, че съгласно чл.274, ал.1 ГПК частното обжалване е допустимо само спрямо преграждащите хода на делото определения, както и такива, за които това е изрично предвидено в закона. Изтъкнал е, че постановеното от съда определение, с което на страната е указано да представи акт на съда по несъстоятелността на ответното дружество, предвиждащ продължаване на настоящото производство, не е нито преграждащо хода на делото, нито е сред изрично предвидените от закона за обжалване. Отбелязал е, че дори и да е налице нередовно извършено процесуално действие от съда, то може да бъде предмет на проверка от въззивната инстанция само в хипотеза на обжалване на определение за прекратяване на производството поради неизпълнение на дадените указания от страна на ищеца или при въззивно обжалване на постановеното по делото решение в случай на нарушено право на страната. Поради това е потвърдил обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не е налице поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Следва да се добави, че изводът на въззивния съд, че обжалваното определение на първоинстанционния съд няма преграждащ развитието на производство характера, съответства на постоянната практика на ВКС. В случая ходът на исковото производство е преграден с влязло в сила определение за спиране и обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд, с което на ищеца се дават указания за представяне на документи с оглед преценка дали са отпаднали пречките за развитие на производството, е акт по хода на делото, който няма преграждащ характер, какъвто би имало определение, с което се отказва възобновяване на производството. Формулираният от частния касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на частна жалба срещу постановено от него определение, с което на страната са дадени указания за представяне на акт на съда по несъстоятелността на ответното дружество, разрешаващ продължаване на настоящото производство, спряно с влязло в сила определение на първоинстанционния съд. Решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на сезиралата го частна жалба е обусловен от преценката му за характера на разпореждането на първоинстанционния съд, срещу което е подадена върнатата частна жалба, и изложените във връзка с това съображения, че същото няма преграждащ развитието на производството характер, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Въззивният съд не е обсъждал и не е излагал съображения дали съдът дължи да извършва служебна проверка относно наличието на релевантни факти и обстоятелства в производството по несъстоятелност пред Областен съд Никозия, Република Кипър, тъй като този въпрос е извън предмета на въззивното частно дело. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставения въпрос е неоснователно. По изложените съображения настоящият състав намира искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение за неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение