Определение № 60608 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 433/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. П. против решение № 11 582/20.07.2020 г. по гр.д.№ 5942/2019 г. на Софийски апелативен съд, в ч а с т т а м у с която, след частична отмяна на решение № 6609/24.09.2019 г. по гр.д.№ 9529/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му с която в полза на касатора е присъдено, дължимо от ответника ЗД „ Бул Инс „ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 15 000 лева, е отхвърлен предявеният иск, с правно основание чл.432 КЗ, за разликата над размера от 15 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лева, к а к т о и в ч а с т т а, с която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне на иска за размера над 30 000 лева и до поддържаните с касационната жалба 35 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, при прилагане критерия за справедливост при определяне адекватен размер на застрахователното обезщетение. Твърди, че макар формално да са съобразени всички релевантни за определянето му обстоятелства, не е отчетена в съответната степен тежестта на търпимите от ищеца болки и страдания, вкл. неблагоприятните за здравето му доживотни проявления на травмата - вентрално снишаване / пропадане на вътрешни коремни органи / на тялото в областта на Т-12 – пряк резултат от фрактурата на прешлена, общо неразположение, намален обем на двигателна активност, остатъчни болки в гърдите и поясната област. Според страната съдът е следвало да съобрази, че търпимите увреди са препятствали за продължителен период и препятстват пълноценно упражняване на изпълняваните до ПТП трудови функции / работа в строителството /, като засягащи добрата му физическа кондиция. Касаторът намира анализа на съда схематичен и формален, както и че не са изложени съществени доводи за намаляване на застрахователното обезщетение от 30 000 лева на 15 000 лева. Ответната страна - ЗД „Бул Инс„ АД – оспорва касационната жалба със съображения за правилността по същество на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи, настоящият състав взе предвид следното: Ищецът – И. П. - е предявил срещу ЗД „ Бул Инс „ АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане застрахователно обезщетение от 42 000 лева, за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 09.08.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, автомобил. Твърди, че в резултат на ПТП е получил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на гръдно - поясната част на гръбначния стълб / контузио регио торако-лумбалис /, възпаление на нервните окончания излизащи от поясния отдел на гръбначния мозък и инервиращи корема, седалището и таза / радикулитис лумбо – сакралис / и фрактура ВЕ ТХ 12 / счупване на 12-ти гръден прешлен на гръбначния стълб /. Твърди се, че е лекуван болнично, като лечението и възстановяването му продължава и към момента на предявяване на иска, при интензивни болки през първите 4 месеца след катастрофата - в гърба, седалището, с изтръпване и частична пареза на краката, загуба на контрол над работата на червата и пикочния мехур, мускулна слабост. В този период ищецът твърди, че не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно, да спи, за извършва нормалните си ежедневни задължения като съпруг и член на семейство, за което единствено той се е грижил финансово, както и че продължава да изпитва мускулни спазми при промяна в позата на тялото и загуба на нормална лордоза на гръбначния стълб, дискомфорт и неразположение в областта на кръста и седалището, нарушаващи нормалния му ритъм на живот. Ответното дружество е оспорило иска, като се основава на обстоятелството, че за претърпените увреди и проведеното лечение ищецът разполага единствено с епикриза от 09.08.2016 г. / самата тя с лошо качество /, която не дава възможност да се прецизира естеството на счупването, както и с рецепти за стабилизиращ гръдно-поясен колан и нестероидни противовъзпалителни средства и витамини. В аспект на естеството на счупването, застрахователят се позовава на приетото в постановеното срещу делинквента решение № 49 / 08.03.2017 г. по нохд № 2/2017 г. на Районен съд - Поморие, че причинената травма на гръдния прешлен се изразява в счупване на преден г о р е н р ъ б на 12 торакален прешлен, а не на цялото тяло на прешлена / както впрочем е описано в епикриза на стр.72 по номерацията на първоинстанционното дело /, като е причинена и контузия на тораколумбалната област, квалифицирани като средна телесна повреда, довела до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Липсват, според ответника, каквито и да било доказателства за описаните в исковата молба тежки последици за здравето на ищеца, при това с твърдяната от същия продължителност и до момента. Първоинстанционният съд е уважил иска за сума в размер на 30 000 лева. Въззивният, сезиран с жалби от всяка от страните, е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над сумата от 30 000 лева и отменил същото в частта, в която е присъдено застрахователно обезщетение над сумата от 15 000 лева, като съответно е отхвърлил иска за тази му част. Приел е, че между страните няма спор за претърпените от ПТП телесни повреди: контузия на гръдно-поясна област и на корема, симптоматичен радикулит, компресивна фрактура на 12 гръден прешлен. Позовал се е на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което: болничния престой на ищеца е бил от 3 дни, при което е лекуван медикаментозно и инфузионно и му е поставен гръдно-поясен корсет; през първите 8-10 месеца е имал трайно затруднение на движението на снагата, но след 12 месец е възстановена работоспособността му; интензивни болки пострадалият е изпитвал през първите 30 дни, значителни такива до 3 месеца и умерени до 6 месеца; фрактурираното тяло на 12 гръден прешлен е зараснало с остатъчна клиновидна деформация в предната част и запазена анатомична цялост в задните отдели на гръбначния канал; във функционален аспект възстановяването е пълно; периодичните болки няма да затрудняват социалния и трудовия му статус. Съдът е съобразил и показанията на съпругата на ищеца, при условията на чл.172 ГПК, според която същият се оплаквал от болки в кръста за период от около 6 месеца, през които се нуждаел от чужда помощ, а след 8 месец започнал работа с намалено натоварване, като и понастоящем изпитва болки при претоварване и промяна на времето. За определяне справедлив размер на обезщетението съдът е съобразил възрастта на пострадалия – 41 г., 6 – месечен период на възстановяване и интензивни болки, нуждата от чужда помощ в ежедневното си обслужване за този период, дискомфорта от промяната в начина му на живот, с оглед травмата, социално-икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането. От друга страна е преценил категорично установеното при личния преглед на лицето от назначеното вещо лице от съдебно-медицинската експертиза, че не се установяват визуално деформации на гръбначния стълб, движенията в гръдно-поясния отдел са свободни и неболезнени, а неврологичният статус е нормален, липсва отпадна, двигателна, сетивна и рефлекторна симптоматика от страна на долните крайници, настъпило е пълно зарастване на фрактурирания прешлен. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, при предявен пряк иск срещу застраховател ? Следва ли решаващият съд, при прилагане на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетение за неимуществени вреди да се съобрази с указанията в ППВС № 4/1968 г., да обсъди и анализира всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тяхната комплексна оценка да определи конкретен и адекватен размер на обезщетение по справедливост ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4 / 1968 г. и с възприетото в решения по т.д.№ 43/2010 г.на ІІ т.о., гр.д.№ 1746/2014 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 512/2019 г. на І т.о., гр.д.№ 414/2010 г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 2974/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с цитиране на разпоредбата; 2 / Трябва ли решаващият съд, при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно определените в КЗ, съобразени с европейското законодателство нива на застрахователно покритие за вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, както и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, размера на минималната и средна работна заплата в страната, обезценяването на лева, нарастването на цените и поскъпването на живота като цяло ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решения по т.д.№1203/2013 г., т.д.№ 990/2017 г., т.д.№ 1423/2017 г., т.д.№ 3030/2018 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№ 60239/2016 г. на ІІ г.о. и т.д.№ 217/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, както и с формално цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3/ Определянето на обезщетение за обезвреда, очевидно несъразмерно с търпените морални вреди и занижаването на този размер, представлява ли нарушение на изискването за справедливост ? Длъжен ли е съдът да търси „ точен паричен еквивалент „ на неимуществените вреди и да намери „ справедлив еквивалент „ на същите или е достатъчно да определи каквото и да е компенсиране, без ясни критерии ? – въпросът обосноваван в идентични хипотези, досежно чл.280 ал.1 т.1 ГПК - с позоваване на решения по т.д.№ 708/2009 г., т.д.№ 1948/2013 г. и т.д.№ 1154/2013 г.- всички на ІІ т.о. на ВКС. Първият въпрос касае приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, произнасянето на въззивния съд по който предполага обосноваването му в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год., с мотивирано изложение на приетите за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, обстоятелства, каквото въззивното решение съдържа, вкл. обосноваване занижаването на определения от първоинстанционния съд по-висок размер. Касаторът не е посочил неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок справедлив размер обстоятелство, нито неправилно отчетено, в занижаване размера на обезщетението такова. По същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, при така установените конкретни обстоятелства. Правилността на субективната преценка е обект на проверка в друга фаза на касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Същата би обусловила допускане на касационното обжалване при драстично разминаване с критерия за справедливост, съобразно аналогични или поне сходни случаи към идентичен момент на увреждането – 2016 г., каквото обстоятелство не се обосновава с цитираната съдебна практика. Затова, дори да удовлетворява общия селективен критерий, тъй като прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД е въпрос от предмета на спора, по който съдът е формирал решаващи правни изводи, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е обосновано драстично отклонение в прилагането му. Спазени са указанията в т.11 от диспозитива на ППВС № 4/1968 г. – съобразяване на всички относими към определяне на обезщетението обстоятелства и съвкупната им преценка при определяне на размера. Освен това, същият винаги е резултат от доказването в процеса: на съдържанието на събраните доказателства, на тяхната пълнота, убедителност и съответствие на твърденията в исковата молба. Не са събрани каквито и да било доказателства за твърдяното вентрално снишаване / пропадане на вътрешни коремни органи / на тялото, в областта на Т-12 – впрочем, страдание с това описание е посочено едва в касационната жалба, нито за твърдените с исковата молба проблеми в работата на червата и пикочния мехур / изпускане /, пареза на крайници, притискане на нерв, при съществуваща заплаха от атрофия, както и за продължаващи и към момента общо неразположение и намален обем на двигателна активност, като постоянно съпътстващи ежедневието на ищеца / самият той споделя пред вещото лице непостоянни болки - при промяна на времето и при по – сериозно натоварване /. Вторият въпрос не удовлетворява изискването за правен, тъй като не кореспондира с въведен в касационната жалба довод, за несъобразяване на присъденото обезщетение с икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която – но не абстрактен, а съотнесен към обхвата и съдържанието на конкретно доказаните вреди - са минималните нива на застрахователно покритие. Настоящият състав дължи произнасяне само в съответствие с касационните доводи за неправилност, поради което отговор на такъв въпрос не би имал значение за постановяване на решение по съществото на спора, в случай на допускане на касационното обжалване. Третият въпрос предпоставя директен отговор за правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, доколкото не е формулиран като относим към приложението на конкретна правна норма или правен принцип и по същество се основава на личната преценка на ищеца за „несъразмерност„ на определеното обезщетение, спрямо действително претърпените болки и страдания, както и на невярната, с оглед съдържанието на мотивите на въззивния акт, предпоставка - липса на ясни критерии за приложеното от съда компенсиране. Поради това, същият не съставлява правен въпрос, отговор на който е възможен, извън конкретиката на спора и събраните в същия доказателства. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение