Определение № 212 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу решение №11528 от 13.07.2020г по в.гр.дело № 706/2020г. на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение №8789 от 20.12.2019г на Софийски градски съд в осъдителната му част ,по уважения до размера на сумата 7500 лева иск на Х. Д. Б. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл.255, ал3,чл. 251, ал.1 е чл. 313,ал.1 НК.Досъдебното производство е образувано на 07.11.2013г ,наложена е била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 25 000 лева. По образуваното н.о.х.д.№2969/2015г на СГС е постановена оправдателна присъда ,потвърдена от по-горните инстанции и влязла в сила на 20.12.2016г. Пред въззивната инстанция спорен е бил въпросът за обема на претърпените вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение ,по които въпроси въззивният съд е изложил по- обстойни решаващи съображения след обсъждане на събраните доказателства.При определяне размера на дължимото обезщетение е взел предвид тежестта и характера на повдигнатото обвинение за три престъпления, едно от които е тежко наказуемо по смисъла на чл.93т.7НК,продължителността на наказателното преследване от три години и два месеца ,мерките за процесуална принуда,медийното отразяване на обвинението,към което представители на Прокуратурата са били съпричастни, поддържането на обвинение на три съдебни инстанции, претърпените от ищеца душевни страдания, тревоги и притеснения,оценени според доказателствата като обичайните при подобни обстоятелства, без да е установено обвинението да е в пряка причинна връзка с развитието на професионалната кариера на ищеца и авторитетът му като политик и адвокат да е бил накърнен. Прокуратурата на Р.България счита присъденото обезщетение за завишено. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД .Решението е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г., основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл. първо ГПК. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в следствие разрешен при противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос, обоснован като липса на мотиви за причинно–следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 и т.19 от ТР №3/2004г на ОСГК т.к. част от претендираните неимуществени вреди не са били пряка и непосредствена последица от увреждането.Като основание е посочен критерият на чл. 280 ал.1 т.1,предл първо и предл. второ от ГПК ,доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие както с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г, така и с практиката на ВКС в решения №333/2014г и реш. № 192/2016г на 4-то г.о на ВКС. Касационна жалба е постъпила и от Х. Д. Б.,приподписана от адв.П.Я. от САК. Обжалвано е въззивното решение в частта,с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС искът е отхвърлен за разликата над присъдените 7500лв. до размера на сумата 15000 лева и е потвърдено отхвърлянето на иска до претендирания размер от 70 000 лева.Касаторът счита присъденото обезщетение за несъответно на претърпените вреди .В изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК,по въпрос относно преценката на всички обстоятелства във връзка с прилагане на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимущестмвени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД .Този материалноправен въпрос се изтъква като разрешен в противорачие с ППВС № 4/1968г и практиката в реш.№158/2011г на 1-во т.о на ВКС; реш.№480/2013г,реш. №86/2019г и реш. № 60/2019г ,всички на 4-то г.о на ВКС. По същия въпрос се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и значение за точното тълкуване и прилагане на закона. След преценка, Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по общо формулирания в изложението на Прокуратурата на РБ въпрос за необходимостта да се излагат мотиви за причинно-следствената връзка на вредите с обвинението.Връзките между фактите са изтъкнати от въззивния съд, като са обсъдени и приети доводите на Прокуратурата кои вреди не се доказват ,при положение че за тях доказателства са били необходими. Отграничени са вредите за които съдът приема,че не се доказва да са произтекли от обвинението и действията на Прокуратурата.Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и в изложението на Прокуратурата на РБ без обосновка се поддържа обратното. По правния въпрос ,свързан с прилагането на чл. 52 ЗЗД Прокуратурата на РБ изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,без по същество да го обосновава. Не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Същото следва да се изтъкне и по отношение съдържателната страна на изложението към касационната жалба на ищеца по делото. Върховен касационен съд не приема бланкетно заявеното наличие на основание по чл. 280 ал1, т.1 от ГПК по общо формулирания правен въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД след задължителна преценка на всички указани в ППВС №4/1968г обстоятелства. За допускане на касационните жалби до разглеждане е необходима и обосновка на посочения от касатора специален критерии за селекция на касационните жалби,разяснен с приемането на ТР №1/19.02.2010г на ОСГТК на ВКС .Тази обосновка липсва в изложението на касатора Х. Б.. Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по същия въпрос в материалноправния му аспект, намерил разрешение в установената практика. По него е дадено принципно разрешение в ППВС № 4/ 1968г, както и в постановени по реда на чл. 290 ГПК множество решения на ВКС ,част от която практика са и приложените от страните съдебни актове. В релевантен аспект на въпорса са разясненията в реш. №532 /2010 по гр.д №1650/2009 ІІІ г.о.,реш.№123/2013г по гр.д №254/2014г на ІІІ-то г.о, реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 на ІV г.о, реш. № 182/2016г по гр.д №1331/2016г ІІІ г.о, реш. № 158/2019г по гр.д № 299/2018г ІІІ г.о и др. в които е посочено кои обстоятелства извън примерно зададените в т.ІІ от ППВС №4/1968г определят размера на обезщетението по ЗОДОВ ,когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация и когато се касае за определени професии и дейности ,към които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени. Част от тази съдебна практика е и приложеното /без коментар / решение №480/2013г по гр.д № 85/2012г на ВКС 4-то г.о, в което е разяснено как обичайните негативни изживявания на обвиняемия, накърнената чест, достойнство и добро име в обществото очертават предмета на иска,като за обезщетяване на претендирани неимуществени вреди над обичайните са необходими конкретни твърдения, а според естеството на тези вреди и ангажиране на съответните доказателства. Ищецът е оправдан по обвинение в престъпление, което няма връзка със заеманата от него изборната длъжност като народен представител, а и към момента на повдигане на обвинението ищецът вече е бил в оставка и не е заемал такава длъжност. Обвинението не е свързано и с дейността на ищеца като политик,със замразяване на членството му в парламентарно представена политическа партия,с освобождаването му от поста заместник- председател на тази партия ,в която насока съдилищата са изтъкнали липсата на ангажирани доказателства.Даденото разрешение на въпроса за справедлив размер на обезщетението не е в противоречие с изтъкнатата от касатора съдебна практика на ВКС относно задължението да се обсъдят и преценят всички относими към критерия за справедливост обстоятелства съгласно ППВС №4/1968г Справедливостта ,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,относими към стойността която засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Тази преценка не липсва в обжалвания акт.Липсва обосновка на въпроса в изложението на касатора Х. Б. ,свързана с конкретните решаващи съображения на съда,основани на установеното по делото. Разноски не се присъждат Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.