Определение № 311 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1912/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. Й. Д. против решение № 1171 от 10.06.2020 г. по гр. дело № 5030/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗАД.”Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. В. е поставил въпроса – „ Следва ли с решението си съставът на въззивния съд да обоснове критериите при определяне на справедливия размер на търпените неимуществени вреди по прекият иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“.Страната е поддържала, че съдът не бил обосновал точни и ясни критерии при определяне размера на обезщетението в противоречие с т.ІІ ППВС №4/68г., съгласно която съдът следва в мотивите си конкретно да посочи обстоятелствата и значението им за размера на вредата. Посочено е още, че в същия смисъл е налице и практика на ВКС като са изброени съдебни актове. Поставен е въпросът- „ Трябва ли решаващият състав на въззивния съд задължително да се съобрази с нарастващите лимити на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, релевантни към момента на застрахователното събитие“. Направено е оплакване, че въззивният съд “бланкетно е рамкирал в мотивите „ съобразяване на завишените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“, като е развито оплакване за неправилност на изводите му и са изброени съдебни актове на ВКС. Поставен е въпросът – „Трябва ли решаващият състав да се съобрази с конкретните икономически условия и икономическата конюнктура към момента на увреждането при определяне справедливия размер на обезщетението“. Твърдяно е противоречие с изброени съдебни актове на ВКС. Поставен е въпросът – „ При наличие на съпричиняване, което е отчетено и посочено от ищеца още с исковата молба, трябва ли решаващият състав да обоснове в мотивите на постановеното решение защо е приел точно това съотношение на съпричиняване на настъпилото ПТП от увреденото лице, при положение, че в исковата молба ищецът е посочил, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия и е определил размера на исковата претенция, като е съобразил това обстоятелство, както с факта на съпричиняването, така и с действащите лимити на отговорност“. Страната пространно е изложила оплаквания за неправилност на изводите на състава, като в заключение е изброила съдебна практика в противоречие, с която е поддържала, че се е произнесъл въззивния съд. Страната е развила оплакване за това, че съдът се е позовал на свидетелски показания, които не били ценени от първата инстанция. В заключение е посочила, че поставените въпроси били и от значение за точното прилагане на закона. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си адв.Н. В. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В изложението са формулирани четири въпроса, първите три, от които имат сходно съдържание, свързано с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД. Така поставен първият въпрос / обобщаващ по отношение на втория и третия/ е общ и относим към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това, решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал и касатора в изложението и в касационната жалба. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен така формулирания първи въпрос, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поддържаното противоречие с тълкувателна и казуална практика. В тази връзка следва да се отбележи, че развитите оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова. Вторият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият е общ и обоснован единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, тъй като страната е сочила само това, че съдът само бил рамкирал, но не бил обсъдил нарастващите лимити на застраховката “ Гражданска отговорност“. Липсва конкретно посочване в какво се изразява несъобразяването на състава с нарастващите лимити на процесната застраховка и как, според касатора, този факт се отразява на крайният извод на съда, какво точно- като факти, валидно въведени в процеса е следвало да бъдат обсъдени и как в тази връзка се извежда противоречието с цитираната практика, с която е прието, че съдът следва да съобразява тези лимити/ което в случая е направено и според касатора/. От общите оплаквания, включени в изложението се налага извод, че под „необсъждане“, в случая касаторът разбира невъзприемане на неговото разбиране относно справедливостта на определения размер. Такова конкретно посочване липсва и по отношение на третия въпрос, а общите оплаквания, от които е изведен този въпрос не обосновават довод за неговата релевантност Освен това, както и сам касаторът е поддържал, съдът е взел предвид всичко, което конкретно е било установено от ищеца по спора, но е направил изводи, с които страната не е съгласна. Четвъртият поставен въпрос също не е релевантни тъй, като е изведен от оплакванията на касатора за неправилност на акта, и от неговото разбиране по отношение на установените по спора факти, а не от решаващите изводи на състава, който противно на твърденията на страната е изложил мотиви и по отношение на това как е формиран извода му за съпричиняване от пострадали на вредоносния резултат. И този въпрос също така е обсъден и обоснован с пространни оплаквания за неправилност на акта. Също и по него не са изложени конкретни доводи за това какво точно не е обсъдил съдът, каква е връзката с лимитите на отговорност при определяне процента на съпричиняване и как съобразно твърденията на касатора неговите оплаквания, ако биха били съобразени, биха променили резултата. Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касатора, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или, касаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирал практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Касаторът само е отбелязал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на така поставените въпроси, обосновани от него чрез поддържане на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК принципно изключва наличие на това общо поддържано основание, то и страната не е развила каквито и да било доводи по него, съобразно приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност – т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение