Определение № 674 от 17.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на А. Й. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Ж., против разпореждане без номер от 19 май 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 206 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г., с което е върната подадената от Т. частна касационна жалба вх.№ 2340 от 26 февруари 2014 г. против определение № 288 от 10 февруари 2014 г., постановено по същото ч.гр.д. В жалбата се поддържа нищожност на обжалвания съдебен акт и неправилност по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че разпореждането е нищожно, тъй като е подписано само от един съдия. Оспорен е изводът на съда за липса на изпълнение на указанията му в срок, предвид прибързаното постановяване на съдебния акт, без да са докладвани постъпилите касационни основания. Ответникът [община], чрез юрисконсулт К. А., в отговор на частната жалба поддържа доводи за неоснователността й. Ответникът Д., представлявана от м. на р. р. и б., не заявява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното разпореждане докладчикът по въззивното частно гражданско дело приема, че съобщението за констатираните по подадената частна касационна жалба нередовности е връчено на 9 май 2014 г., като до изтичането на определения едноседмичен срок на 16 май 2014 г. указанията на съда не са изпълнени, поради което частната касационна жалба е върната. Не може да се сподели твърдението на частния жалбоподател за нищожност на обжалвания съдебен акт. Връщането на касационните жалби (приложимо и за частните такива) по аргумент на чл. 286, ал. 2 ГПК, се осъществява от съда с разпореждане. Разпореждането за връщане на частна жалба е от категорията съдебни актове, които се постановяват еднолично от съдия от съответния съд, тъй като се отнасят до действия по администриране на частни жалби, с които действия не се осъществява произнасяне по съществото на спора. Затова правилото на чл. 105 ЗСВ при администриране на частни жалби не се прилага. Основателна е частната жалба по другата част на изложените в нея оплаквания. Относимите обстоятелства са следните: Срещу въззивното определение на 26 февруари 2014 г. е постъпила частна касационна жалба. С разпореждане от 25 март 2014 г. частната жалба е оставена без движение с указание за приподписването й от адвокат с доказване на представителната му власт, да се внесе държавна такса по сметка на ВКС и да се изложат доводи за основанията за обжалването, съобразени с чл. 280 ГПК. Преписът от разпореждането е получен от процесуалния представител на частния жалбоподател на 9 май 2014 г. и, съгласно чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, отстраняването на констатираните нередовности е следвало да се осъществи до 16 май 2014 г. – петък, присъствен ден. Обжалваното разпореждане е постановено в първия присъствен ден след изтичането на срока – понеделник, 19 май 2014 г. На същата дата в съда е постъпило писмо от частния жалбоподател с плик с пощенско клеймо от 16 май 2014 г., съдържащо изложение на касационните основания, пълномощно и фотокопие на адвокатска карта, и е отправено искане за освобождаване от заплащане на държавната такса. Посочените действия са осъществени своевременно по аргумент на чл. 62, ал. 2 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК и последващо администриране на частната касационна жалба. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение