Определение № 50592 от 27.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2630/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Петрол холдинг“ АД/н/, чрез синдика на дружеството З. Н., и на „Морско казино „ЕАД/н/, представлявано от „Франсис резидънс“ЕООД/н/, чрез управителя на последното – М. Д., представлявана от адв.Н. П., срещу решение №260098/01.06.2021 г. по т.д. №384/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1194/20.12.2019г. по т.д.№918/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният от „Морска градина Варна“ЕАД срещу „Петрол холдинг“АД и „Морско казино“ЕАД/н/ отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ - за несъществуване на прието в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ЕАД/н/ с ред за удовлетворяване чл.722 ал.1 т.10 ТЗ вземане на „Петрол холдинг“АД в общ размер 663 207,64 лв., като дружеството е осъдено за разноски. С касационната жалба на „Петрол холдинг“АД /н/ въззивното решение е оспорено като недопустимо и неправилно, поради постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Недопустимостта на съдебния акт касаторът обосновава с постановения от съда недопустим диспозитив, в който съдът е ограничил субективните предели на силата на пресъдено нещо, изхождайки от нормата на чл.298 ГПК, а не от тази на чл.694 ал.8 ТЗ, както и с довода,че съдът се е произнесъл по отношение на насрещно вземане на „Морско казино“ЕАД/н/, което не е предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ и което не е било предявено в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“АД/н/, поради което се е погасило на основание чл.739 ТЗ. По тези съображения, считайки,че с въззивното решение е потвърден недействителен съдебен акт /с който не е съобразена промяната на процесуалното положение и произтичащите от това права на „Морско казино“ЕАД/н/ и не му е дадена възможност да вземе становище по иска на „Морска градина Варна“ЕАД/ касаторът прави искане касационната инстанция да обезсили решението на апелативния съд и потвърденото с него първоинстанционно решение, като върне делото на Варненски окръжен съд за ново произнасяне. По същество касаторът поддържа неправилност на обжалвания въззивен акт по съображения, че съдът необосновано е приел за доказан фактът, че „Петрол холдинг“АД е получил отправеното му от „Морско казино“ЕАД изявление за прихващане на насрещните вземания, без да съобрази,че то е следвало да бъде отправено до назначения му още през 2014г. синдик, а фактическото получаване на компенсаторното изявление от адвокат П. Т., упълномощен от представляващия към 2016г. „Петрол холдинг“АД Д. Е. не е било извършено валидно. Твърди, че е останало несъобразено от въззивния състав, че изявлението за прихващане с дата от 16.06.2016г. се появява в правния мир едва през 2018г.и никъде в отношенията между страните не е отчетено извършено прихващане. Оспорен е и изводът на съда, че моментът на получаване на компенсаторното изявление е ирелевантен за прилагането на последиците му. По тези съображения касаторът прави искане за отмяна на решението на Варненски апелативен съд като неправилно. Искането си за допускане на разглеждането на касационната му жалба по същество касаторът обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.2 предл. 2 и 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение. Допълнителните предпоставки за извършване на селекцията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК касаторът счита за осъществени с въпросите: 1.При променена в хода на процеса процесуална легитимация на страна в съдебно производство – от активна в пасивна, поражда ли се задължение за първоинстанционния съд за извършване на процесуални действия по чл.131 ГПК, независимо от етапа, на който се намира висящият съдебен процес?; 2.Има ли предели на представителната власт на процесуалния представител адвокат по силата на общо пълномощно по чл.34 ал.1 ГПК или той може да извършва действия, свързани с уреждане на отношения с лица, с които упълномощителят не е в съдебен спор за конкретното материално право?; 3. В случай че дружество следва да осъществява дейността си под надзора на временен синдик, съгласно определение за налагане на обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ синдикът трябвало ли е да бъде уведомен по надлежния ред за извършено прихващане на насрещни вземания и какъв ефект по отношение валидността на уведомлението за прихващане има евентуалната липса на отправено нарочно такова до него? и 4. Допустимо ли е предмет на производството по чл.694 ал.1 ТЗ да бъде и насрещно вземане на несъстоятелния длъжник, което не е било предмет на производството по възраженията по чл.692 ал.2 и ал.3 ТЗ по делото по несъстоятелност? Приложимостта на първия от сочените допълнителни селективни критерии /на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК/ към първия и втория от въпросите, се обосновава с аргументи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в определение №73/15.02.2013г. по ч.гр.д.№530/12г. на първо г.о. на ВКС и решение №248/11.06.2012г. по гр.д.№572/2011г. на четвърто г.о. на ВКС, а този на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се поддържа допълнително като приложим по втория, третия и четвъртия въпроси. В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Морска градина Варна“ЕАД, чрез адв. Н. К., е оспорил наличието на предпоставките за допускане на касационния контрол на обжалваното въззивно решение. Изложил е и съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания и искания. Синдикът на „Морско казино“ЕАД/н/ Г. Д. М. също е заявил становище за неоснователност на поддържаните от касатора предпоставки за извършване на селекцията, поради което е поискал въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване,а при условията на евентуалност е направил искане то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подаден е и писмен отговор на касационната жалба на „Петрол холдинг“АД/н/ от „Морско казино“ЕАД/н/, чрез адв. Н. П., упълномощен от М. Д., в качеството ѝ на управител на „Франсис резидънс“ЕООД/н/, с който касационната жалба е счетена за подлежаща на касационен контрол и основателна. В касационната жалба на „Морско казино“ ЕАД/н/, подадена също чрез адв. Н. П., се навеждат аналогични на посочените в жалбата на „Петрол холдинг“АД/н/ доводи за недопустимост на въззивното решение, с които се претендира обезсилването му. Оспорени са като неправилни изводите на съда,че адв. П. Т. е бил валидно упълномощен да получи компенсаторното изявление от името на „Петрол холдинг“АД. Твърди се,че за прихващането в действителност е узнато от дружеството едва на 11.04.2018г., когато то изрично се е противопоставило и към която дата активното вземане е било погасено поради непредявяването му от „Морско казино“ЕАД в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“АД. Направено е в условията на евентуалност искане за отмяна на въззивното решение като неправилно. В приложеното към тази касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.2 предл.2 и 3 ГПК, първата от които е обоснована с аналогични на изложените в предходната касационна жалба съображения, а втората - с общото твърдение за приложен от съда закон в противоречие с неговия смисъл и за формирани от него изводи в явно противоречие с правилата на формалната логика. С допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК този касатор обвързва три формулирани от него въпроси, които счита за такива от съществено значение за изхода на делото и разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1. Обстоятелството,че в противоречие с изискването на чл.131 ал.1 ГПК съдът не е предприел действия по връчване на препис от исковата молба на участник в производството с променена в хода на процеса процесуална легитимация – от активна в пасивна, поражда ли задължение за съда за извършване на такива? /противоречие с определение №73/15.02.2013г. по ч.гр.д.№530/12г. на първо г.о. на ВКС и решение №248/11.06.2012г. по гр.д.№572/2011г. на четвърто г.о. на ВКС/; 2. До извършване на какъв тип действия се простират пределите на представителната власт на процесуалния представител адвокат по силата на общо пълномощно /по чл.34 ал.1 ГПК/ - само процесуални, извършвани по реда на ГПК в рамките на съдебните производства или и фактически, свързани с уреждане на отношения с лица, с които упълномощителят не е в съдебен спор за конкретното материално право? /противоречие също с определение №73/15.02.2013г. по ч.гр.д.№530/12г. на първо г.о. на ВКС и решение №248/11.06.2012г. по гр.д.№572/2011г. на четвърто г.о. на ВКС/ и 3.Възможно ли е да се отправи компенсаторно изявление за прихващане на две насрещни вземания в етап, в който едно от тях не е отговаряло на условията за изискуемост и ликвидност, тъй като изпълнението му е било разсрочено и падежът му на изпълнение не е настъпил? /противоречие с решение №148/29.10.2009г. по т.д.№79/2009г. на второ т.о. на ВКС и решение №35/25.07.2017г. по т.д.№3164/15г. на първо т.о. на ВКС/.Разрешаването на втория от въпросите от касационната инстанция касаторът счита,че би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който начин обосновава приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Синдикът на „Морско казино“ЕАД/н/ Г. Д. М. е заявил становище за неоснователност на поддържаните и от този касатор предпоставки за извършване на селекцията, поради което е поискал въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване,а при условията на евентуалност е направил искане то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Аналогични становище и искания се поддържат и в депозирания от „Морска градина Варна“ЕАД писмен отговор, подаден от процесуалния представител на това дружество адв. Х. К.. „Петрол холдинг“АД/н/ не се е възползвал от правото си на отговор на тази касационна жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Варненски окръжен съд е бил сезиран с иск по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ, предявен от длъжника в производство по несъстоятелност „Морско казино“ЕАД/н/, за установяване недължимост на прието в производството вземане на „Петрол холдинг“АД. С исковата молба като страни по делото са конституирани „Петрол холдинг“АД и синдикът на „Морско казино“ЕАД/н/. В хода му по реда на чл.694 ал.5 ТЗ е встъпил като съищец друг кредитор на „Морско казино“ЕАД/н/ с прието вземане – „Морска градина Варна“ ЕАД. В двете искови молби твърденията за недължимост на приетото вземане са аргументирани с аналогични доводи за погасяването му чрез прихващане с насрещно вземане на „Морско казино“ЕАД от „Петрол холдинг“АД и за погасяването му по давност.Съдът е извършил размяна на книжата между страните. Ответникът „Петрол холдинг“АД, без да оспорва съществуването на двете насрещни вземания и тяхната изискуемост, е противопоставил възражения за непораждане на правните последици на прихващането поради връчване на изявлението на ненадлежен представител на дружеството /оспорил е обема на пълномощията на получилия изявлението адв.П. Т./ и поради наличие на изрично противопоставяне от страна на „Петрол холдинг“АД, по смисъла на чл.301 ТЗ, след узнаване за изявлението от надлежно представляващия дружеството. Поради липса на оспорвания на доказателствата и искания за събиране на такива, съдът е приел,че спорът е единствено по правото и е предприел действия по реда на чл.376 ГПК,като е указал на страните да представят писмени защити, които е разменил и им е дал възможност за реплики на тях. В процеса на размяна „Морско казино“ЕАД/н/ е направило изявление за отказ от иска, без да излага становище по оставащия иск на кредитора „Морска градина Варна“ЕАД. С постановеното от него решение съдът е прекратил производството по предявения от „Морско казино“ЕАД/н/ иск по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ и е разрешил спора по същество по иска с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, предявен от „Морска градина Варна“ЕАД, като е признал за установено „в отношенията между „Морска градина Варна“ЕАД, „Петрол холдинг“АД и „Морско казино“ЕАД/н/, представлявано от синдика Т. И., че вземането на „Петрол холдинг“АД не съществува, поради погасяването му чрез прихващане“/цит./. За да обоснове този изход на делото, съдът е приел,че между страните липсва спор относно ликвидността и изискуемостта на двете насрещни вземания на „Морско казино“ЕАД и „Петрол холдинг“АД и при направено изявление за прихващане последното се счита извършено по силата на правилото на чл.104 ал.2 ЗЗД, към датата, на която най-рано е настъпила компенсируемостта, без да е релевантно за пораждане на последиците от него съгласието на насрещната страна за извършената компенсация, при което позоваването на чл.301 ТЗ от страна на носителя на пасивното вземане, приложимо към сделките без представителна власт, е изцяло необосновано. Решението в прекратителната му част, с характер на определение, е влязло в сила по реда на обжалването му. Въззивният съд е бил сезиран с жалби от „Петрол холдинг“АД/н/ и от „Морско казино“ЕАД/н/ чрез управителния му орган.Съставът е намерил за неоснователно поддържаното от първия от тях оплакване за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, поради това,че съдът в диспозитива си не е съобразил нормата на чл.694 ал.8 ТЗ, сочейки,че решението има установително действие в отношенията между страните по делото, вместо и по отношение на кредиторите на несъстоятелността и приемайки, че „Морско казино“ЕАД/н/ се представлява от неговия синдик, който в това производство е самостоятелна страна, както и поради това,че се е произнесъл по вземане, което не е предмет на установителния иск /насрещното вземане на „Морско казино“ЕАД/н/. Изложил е аргументи,че след направения от „Морско казино“ЕАД/н/ отказ от иска производството по делото е продължило по предявения от „Морска градина Варна“ЕАД иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, като процесуалното качество на първоначалния ищец – длъжникът, е трансформирано в качество на ответник без промяна на представителството му – чрез управителните му органи, а синдикът на дружеството е продължил участието си като самостоятелна страна в спора. Посочил е, че длъжникът е имал възможност да изрази становището си по иска на кредитора му след направения отказ от неговия иск, с което правото му на участие в процеса не е било опорочено, а и самият той не е поддържал такова оплакване в жалбата си; смесването в диспозитива на качествата на длъжника и неговия синдик с посочването на последния като негов представляващ е прието,че не води до недопустимост на самото решение, поради неучастие на надлежна страна в процеса. Разглеждайки по същество жалбите, съставът на Варненски апелативен съд е намерил наведените в тях оплаквания за неоснователни. Приел е за безспорно,че „Морско казино“ЕАД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор на „Петрол холдинг“АД – „Инвестбанк“АД, чийто дълг от 1 440 400 лв. е погасило, а регресното му вземане е останало непогасено и признато като дълг от изпълнителния директор на „Петрол холдинг“АД с изявление от 14.09.2015г. Констатирал е, че с изявление от 16.06.2016г., направено от изпълнителния директор на „Морско казино“ЕАД, е извършено извънсъдебно прихващане на това вземане със съществуващо, също безспорно между страните, задължение на това дружество към „Петрол холдинг“АД в размер на 728 390,82 лв., което изявление е получено от адв.П. Т.; същият е разполагал с общо пълномощно от представляващия към тази дата „Петрол холдинг“АД Д. Е., в което се включва и правото да признава искания и да се разпорежда с предмета на спорове в отношенията с „Морско казино“ЕАД в широкия му смисъл. Тълкувайки съдържанието на пълномощното разширително /каквато възможност изрично е предвидена в него/, съдът е достигнал до извода,че Т. е могъл и да получава изявления от името на упълномощителя си, отправени от трети лица до дружеството, каквото в случая е изявлението за прихващане. Изложени са, на базата на протокол от проведено /след връчването на адвоката на изявлението за прихващане/ заседание на СД на „Петрол холдинг“АД и на липсата на данни за последващо отчитан дълг на „Морско казино“ЕАД към него, съображения за знание у законно представляващите дружеството за прихващането, а направеното две години по-късно възражение срещу него е тълкувано като негодно да породи правните последици на чл.301 ТЗ. Наред с тези съображения съдът е посочил,че законът не поставя като изискване за пораждането на правните последици на прихващането наличие на волеизявление за приемане на изявлението за прихващане от насрещната страна, тъй като прихващането е едностранна сделка и се счита извършено с достигането на изявлението до другата страна – органния ѝ представител. Прието е,че временният синдик, назначен по реда на чл.629а ТЗ, какъвто към този момент е имало дружеството „Петрол холдинг“АД, не е негов орган, а съгласие от последния е изискуемо от закона само за сключване на нови сделки, с които се поемат задължения от длъжника. По тези съображения съдът е заключил,че извършеното на 16.06.2016г. прихващане е породило валидно правно действие и погасителният му ефект следва да бъде зачетен. Поради това е приел,че решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено с правилно изписване в диспозитива на участвалите в процеса страни – „Морско казино“ЕАД/н/ в качеството му на длъжник и синдика му Т. И.. Освен изложените съображения съдът е препратил по реда на чл.272 ГПК и към мотивите на първата инстанция. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В случая касаторите изрично се позовават на въведената от законодателя с нормата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК такава предпоставка, но извод за наличие на вероятност обжалваното решение да е недопустимо, не може да бъде направен от данните по делото. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. – съдебното решение е недопустимо, когато е постановено при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска; при липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие; по устно предявен иск, в които случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството.В случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд обезсилва решението и изпраща делото за разглеждане на компетентния орган или съд. Недопустимо е и решението, с което не е разгледан иск на предявеното основание, или е разгледан иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, в който случай въззивната инстанция, е длъжна да обезсили първоинстанционния съдебен акт и да върне делото на същия съд, за да разгледа предявения иск. Недопустимо е решението, което е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, вместо спрямо надлежната такава или при неучастие на задължителен другар, в които случаи, съгласно т.5 от ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да обезсили решението на първата инстанция и да ѝ върне делото за конституиране на надлежната страна и произнасяне по спора с нейно участие, с оглед зачитане правото ѝ на защита. В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с два иска, основани на разпоредбата на чл.694 ТЗ – такъв, предявен от длъжника в производството по несъстоятелност, с който е оспорено съществуването на прието в производството по несъстоятелността му вземане на кредитор и който намира правното си основание в ал.1 т.1 на посочения член, и такъв, предявен от друг кредитор на длъжника, с който е оспорено същото вземане на същия кредитор – с правно основание в ал.3 т.1 на чл.694 ТЗ. В хода на делото длъжникът се е разпоредил с предмета на делото, очертан с неговата искова молба, поради което като такъв, подлежащ на разглеждане от първоинстанционния съд е останал искът на кредитора „Морска градина Варна“ ЕАД. Надлежни страни в производството по този иск са оспорващият кредитор, кредиторът с оспореното вземане, длъжникът и неговият синдик, а постановеното при участието им решение има действие, освен между тези страни, и спрямо всички кредитори на несъстоятелността по силата на чл.694 ал.8 ТЗ. Последната разпоредба очертава субективните предели на постановеното в производство по чл.694 ТЗ съдебно решение, поради което дали в диспозитива на същото съдът ще пропусне да отбележи обвързващата му сила спрямо кредиторите на несъстоятелността не прави съдебния акт недопустим. Не може да бъде формиран обратен извод и по съображения за непрецизно посочване на представителството на страните по делото, нито може да се постави изискване пред въззивната инстанция да обезсилва и връща делото на първоинстанционния съд в този случай, щом първоинстанционното решение е постановено при участието на всички посочени по-горе, определени от закона като надлежни страни лица. В случая няма спор,че на длъжника /представляван в производството и пред двете инстанции от управителните му органи/ не е ограничено или отнето правото на защита с конкретни процесуални действия на съда – в т.см. производството пред първоинстанционния съд е прекратено по отношение на предявения от него иск, поради направения отказ от него, но длъжникът не е заличен като страна по делото. Поради това същият е имал възможност едновременно с направения отказ да заяви становището си по предявения от кредитора иск. Длъжникът е участвал и в производството пред въззивната инстанция с подадената от него въззивна жалба, която апелативният съд е разгледал по същество на наведените в нея оплаквания и доводи, като е коригирал диспозитива на потвърденото от него първоинстанционно решение, с оглед прецизно посочване на взелите участие в процеса надлежни страни, без да променя по същество същите. Доколкото и двете решения са постановени с оглед очертания предмет на спора и при участието на надлежните, според чл.694 ал.8 ТЗ, страни по него, липсват основания да се приеме,че което и да е от тях е недопустимо. Не е налице и предпоставката за допускане на обжалването пред касационната инстанция по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно поддържаната от ВКС практика, такова е решение, което е постановено при такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Неправилността в този случай следва да е обективно и явно установима – същата би била налице например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. В представеното от касатора „Петрол холдинг“АД/н/ изложение нито се сочи,нито се обосновава която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност,а в това на касатора „Морско казино“ЕАД/н/ само е направено общо твърдение за приложен от съда закон /без да се сочи коя конкретна негова норма/ в противоречие с неговия смисъл и за формирани от него изводи в явно противоречие с правилата на формалната логика /без съответната им конкретизация/, каквито обстоятелства и не се констатират от настоящия състав на ВКС. Сочените и от двамата касатори предпоставки за извършване на селекцията, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, също не могат да се счетат за осъществени с поставените от тях въпроси. Съгласно тази разпоредба, прилагана в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Първият от формулираните от „Петрол холдинг“АД/н/ в изложението му въпроси няма характеристиките на обуславящ. Оплакване за неизпълнение на процесуално задължение на съда по чл.131 ГПК не е въвеждано в предмета на спора. Доводите на този касатор във въззивната жалба, подадена чрез синдика на дружеството, са за неправилно формулиран диспозитив на първоинстанционното решение, с оглед участниците в производството и конкретно по отношение на посоченото в него,че представляващ длъжника „Морско казино“ЕАД е неговият синдик. Поради ирелевантност за изхода на делото, този въпрос не осъществява общия критерий за допустимост. Наред с това не се констатира и съответно разрешаване на поставения въпрос в цитираната от касатора съдебна практика.Разрешеният в определението по ч.т.д.№530/12г. на първо г.о. на ВКС е свързан със задължението за внасяне на нова държавна такса при изменение на иска чрез замяна на ответник по делото, поради предявяването му срещу ненадлежна страна, каквато хипотеза няма връзка с разглежданата в настоящото производство. С решението по гр.д.№572/11г. на четвърто г.о. на ВКС е отменено като неправилно и върнато на въззивния съд за произнасяне по същество негово решение, с което е прогласена нищожността на първоинстанционно решение, поради това,че последното съдържа кратки мотиви и правни изводи, чиято правилност не може да бъде проверена, които разрешения също са неприложими към настоящия случай. Изцяло неотносима е тази практика към втория формулиран от касатора „Петрол холдинг“АД /н/ въпрос, поради което дори да бъде прието,че същият е релевантен за спора, при липса на обоснована допълнителна селективна предпоставка, той не би могъл да обуслови положителен за него резултат в настоящата фаза от производството. Третият въпрос касае приетото в мотивите на въззивния състав, че не е било необходимо даване на съгласие от назначения по реда на чл.629а ТЗ временен синдик на „Петрол холдинг“АД за извършеното прихващане, а е било достатъчно изявлението за това да достигне до органния му представител. Освен че предложената от касатора формулировка на въпроса не кореспондира с този мотив на съда, последният и не е решаващ по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Определящо за крайния изход на делото е приетото с решението,че правните последици от прихващането настъпват по силата на самото изявление, с достигането му до адресата, без да е необходимо изразяването на съгласие от последния. Отделно от това съдът е изложил съображения,че липсва предявен иск по чл.645 ал.3 ТЗ, с който валидността на прихващането да е била оспорена по посочения ред, към който единствено би било относимо евентуално направено възражение за липса на уведомяване на синдика. Четвъртият въпрос е изцяло неотносим, а освен това по същността си представлява неправилна интерпретация на потвърдения с въззивното решение диспозитив на първоинстанционния съдебен акт в установителната му част. Със същия не е признато за съществуващо насрещното вземане на несъстоятелния длъжник, а с последното е обосновано несъществуването на приетото в производството по несъстоятелност вземане на кредитора, поради погасяването му чрез прихващане с него. По отношение на последните три въпроса не е обоснован и допълнителен критерий, поддържан в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В тази връзка касаторът се е задоволил само да цитира посочената норма, без да обоснове приложимост на същата по причините и с целите, посочени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не представляват годно основание за осъществяване на достъпа до касация и въпросите, формулирани в изложението на другия касатор – длъжникът „Морско казино“ЕАД/н/. Първият и вторият от тях се покриват напълно с първите два въпроса, поставени от „Петрол холдинг“АД/н/, като са обосновани и със същата практика на ВКС, която сочи последния. Поради това по отношение на тях са относими изложените по –горе съображения, налагащи отказ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Третият въпрос няма връзка с очертания със становищата на страните в първоинстанционното производство предмет на разглеждане.Същият е основан на писмено доказателство, представено едва с въззивните жалби, и то без да се релевират в тях съображения за допустимост на приобщаването му към доказателствения материал във въззивното производство при условията на някое от изключенията, визирани в чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК. Поради това и правилно същото не е било съобразено при постановяването на делото от въззивния съд, който е приел в съответствие с процесуалното поведение на страните в първата инстанция,че двете насрещни вземания, които са прихванати, са били безспорно ликвидни и изискуеми към датата на отправяне на изявлението за прихващане. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на длъжника „Морско казино“ЕАД/н/ следва да бъдат присъдени направените от ответника по касационната жалба „Морска градина Варна“ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3000 лв. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер по 30 лв. за всяка от касационните жалби. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение