Определение № 1127 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3739/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба от Т. Д. П. срещу решение №262216/04.07.2022г., постановено по в.гр.д.№13055/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20226418/15.10.2020г. на Софийски районен съд, който е отхвърлил предявения от Т. Д. П., [ЕГН] срещу О. Т. И., [ЕГН], иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000/седем хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на изготвено от ответницата писмо-отговор с вх.№ Н.16.15-614/25.11.2013г. до КЗД. В срок е постъпил отговор от ответницата О.И., чрез процесуалния й представител Св.К., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.Оспорват се предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касационната жалба на С. С. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което следва да се приеме, че е допустима. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане от страна на ответницата О.И. на обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с изложеното за ищеца и написано от последната в отговор с вх. № Н-16-15-614/25.11.2013 г. до Комисия за защита от дискриминация по преписка № 336/2013 г., във връзка с подадена жалба от ищеца Т. Д. П. срещу Столична община за дискриминация по признак „етническа принадлежност“. Въззивният съд е приел, че за да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, които са: поведение/деяние/ - действие или бездействие, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина.Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата.Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние. В процесния случай ответницата в отговор с вх. № Н-16-15-614/25.11.2013 г. до Комисия за защита от дискриминация по преписка № 336/2013г. е изложила становище като представител /юрисконсулт/ на Столична община, във връзка с подадена жалба от ищеца Т. П. срещу Столична община за дискриминация по признак „етническа принадлежност“.Въззивният съд е приел, че от съдържанието на отговора не се установява по безспорен начин обстоятелството, че е налице противоправно поведение от страна на ответницата.От друга страна същата не е взела лично становище, като физическо лице във връзка с подадена жалба от ищеца срещу Столична община, а като неин представител.В тази връзка, при липса на доказателства за противоправно поведение от страна на ответницата, само на това основание, предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 7000лв. се явява изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Т. П. твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради факта, че случаят е изключително сериозен. Става въпрос за саморазправа с мирен, обществено активен гражданин от страна на овластено лице.Има множество факти и доказателства, които задължават съда да престане да си затваря очите. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК - „Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай касаторът Т. П. не е формулирал конкретен въпрос/ материалноправен или процесуалноправен/, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на атакуваното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд