Определение № 50592 от 28.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1988/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк „ЕАД против решение № 232/08.04.2022 г. по т.д.№ 348/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 260234/28.10.2020 г. по т.д.№ 2392/2019 г. на Софийски градски съд,поправено с решение от 16.02.2021 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка, касаторът е осъден да заплати на „Райт Десижънс„ ЕООД суми, представляващи дължими възнаграждения на адв. Б. А., определени по реда на чл. 36 ал.3 от Закона за адвокатурата, с решение по т. 7 от Протокол № 12/29.10.2015 г. на Адвокатски съвет при АК – Перник и цедирани на ищеца „ Райт Десижънс „ЕООД с договор за цесия от 02.10.2017 г., както следва: 553 190,97 лева – възнаграждение за участие в производството по т.д. № 1500/2013 г. на СГС, VІ – 9 състав, 414 893,23 лева – възнаграждение за участие в производството по т.д. № 376/2015 г. на САС, VІ -11 състав и сумата от 553 190,97 лева – възнаграждение за участие в производството по т.д.№ 4747/2011 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху същите от завеждането на иска - 12.11.2019 г. до окончателното им изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като намира, че съдът неправилно е приел, че са били налице предпоставки за определяне на дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата – с решение на Адвокатски съвет при АК – Перник, тъй като за осъществяваното от адв. Б. А. представителство не е бил сключен с него самостоятелен договор за правна защита, а представителството е осъществявано на основание сключения между банката и „Буллойерс Консулт„ ЕООД договор за предоставяне на юридически услуги от 01.11.2011 г. и последващите споразумения към същия, от името на дружеството подписани от адв. Б. А., в качеството на представляващ го управител, в качеството на физическо лице – адвокат, което ще бъде упълномощавано за процесуално представителство в изпълнение на същия този договор, както и като лице за контакт с изпълнителя на юридическата услуга. Макар правилно да е приел, че производствата по т.д. № 1500/2013 г. на СГС / с предмет установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от несъстоятелния длъжник „АгроГранд – БГ „ЕООД срещу „Ти Би Ай Банк „ ЕАД /, т.д.№ 376/2015 г. на САС / въззивното производство по същия спор / и т.д.№ 4747/2011 г. на СГС / производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ ЕООД/, съответно осъществяването на правна защита по същите е част от предмета на сключения договор от 01.11.2011г., неправилно съдът е приел, че впоследствие този договор, съответно упълномощаването на адв. А. във връзка със същия, са прекратени много преди 20.01.2017 г. и процесуалното представителство на банката е възложено еднолично на адв. Б. А., в качеството на физическо лице със съответната компетентност. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил възражението на ответника, че въпреки сключения мандатен договор с „Буллойерс Консулт„ЕООД, липсва изискуемото упълномощаване на адв. Б. А. за процесуално представителство по т.д.№ 1500/2013г. на СГС и т.д.№ 376/2014 г. на САС, макар защитата по същото да попада в обхвата на сключения договор с дружеството, в който предмета е индивидуализиран чрез длъжниците, спрямо които ще бъдат водени съответни производства. Не е обсъдено съдържанието на съставения при прекратяването на договора от 01.11.2011 г. отчет, изходящ от адв. А., който свидетелства, че същият е имал съзнанието да осъществява процесуално представителство по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС по силата на договора и упълномощаването си на основание същия. Неправилен страната намира извода на съда за оттегляне пълномощията към адв.А. въз основа на споразумението за прихващане към договора за предоставяне на юридически услуги от 20.06.2012 г. – съдържанието на същото, в частта упоменаваща оттегляне на пълномощия, съдът е следвало да тълкува в съответствие с останалото му съдържание и конкретно – запазеното качество на „Буллойерс Консулт„ ЕООД като „наблюдател“, както и със съдържанието на предходно сключеното тристранно споразумение относно процесуалното представителство по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС, с факта, че банката не е уведомявала съда за оттеглянето на упълномощаването на адв. А., но основано на сключения договор за юридически услуги, а самите пълномощни, издадени на основание договора с „ Буллойерс Консулт „ ЕООД лицето е задържало до 2017 г. - действителното прекратяване на договора с „Буллойерс Консулт„ ЕООД, считано от 20.01.2017 г.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е игнорирал направеното от ищеца в допълнителната искова молба признание, че заявеното формално в допълнителното споразумение от 20.06.2012 г. оттегляне на поръчката към „Буллойерс Консулт„ ЕООД не е произвело правни последици и адв. А. е продължил / а не започнал тепърва / да осъществява процесуално представителство за банката. Освен това, съдът неправилно е приел, че оттеглянето с допълнителното споразумение за прихващане от 20.06.2012 г. касае всички производства срещу длъжника „ АгроГрант – БГ„ ЕООД, доколкото в същото се упоменава „ делото „, а от страна на ищеца отново е налице признание, че то касае единствено т.д. № 4747/2011 г. на СГС. Обективно, като сключено на 20.06.2012 г., според касатора то няма как да касае образуваните по-късно дела: т.д.№ 1500/2013 г. на СГС, респ. т.д. № 376/2015 г на САС. В производството по несъстоятелност, от друга страна, адв. А. представлява банката единствено и само въз основа на издаденото първоначално, на основание договора от 01.11.2011 г., пълномощно. Липсва обективирана в правния мир воля на банката, за ново, самостоятелно възлагане на представителство на адв. А., в качеството му на физическо лице, без всякаква връзка с договора от 01.11.2011г.. Още повече, че цялостното поведение на банката – упълномощаване на втори адвокат, при изрично указано съвместно представителство по т.д.№ 4747/2011г. на СГС, а последващо и ограничено участие на адв.А. до неясното качество „наблюдател „, свидетелства за по-скоро нарушено доверие в представляващия. В обобщение, според касатора, ако съдът не би допуснал посочените съществени процесуални нарушения от необсъдени възражения и доказателства на ответника и би тълкувал допълнителното споразумение за прихващане от 20.06.2012 г. в съответствие с принципите на тълкуването по чл. 20 ЗЗД, то би достигнал до различни от настоящите правни изводи. Отделно, по отношение т.д. № 1500/2013 г. на СГС и т.д.№ 376/2015 г. на САС / въззивното производство по спора, предмет на т.д.№1500/2013 г. на СГС / изобщо няма упълномощаване на адв. А. от страна на банката. Наличието на такова не е доказано от ищеца, нито такова доказателство съставлява съществуващо отбелязване в протокол по т.д.№ 1500/2013 г. на СГС, за представено пълномощно, след като не се открива в кориците на делото. Не съставлява такова доказателство, според касатора, протокола на работната група на банката от 27.03.2015г.. Съдът е обосновал ново самостоятелно възлагане на представителство от адв.А. с две пълномощни, които касаят представителство за конкретни действия в производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД: участие в събрания на кредиторите и за подаване на наддавателно предложение в процедура по продан по чл.717в ТЗ. Като предоставени за конкретни действия, тяхното оттегляне не е било необходимо, тъй като упълномощаването се прекратява с извършването им. В евентуалност, страната твърди необоснованост на извода за размера на дължимо възнаграждение за процесуално представителство от адв. А. по т.д.№ 4747/2011г. на СГС, определен като за осъществявана защита в исково производство по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС, съгласно чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след като към 20.05.2012 г. / от която дата ищецът твърди да е оттеглено предходното му упълномощаване и да му е възложено самостоятелно, като физическо лице – адвокат, осъществяване на правна защита на банката / исковата фаза на производството по несъстоятелност е вече приключила. Най-късно извършеното от адв. А. процесуално действие по това дело е на 03.04.2012 г., преди споразумението от 20.05.2012 г., и за осъщественото от него представителство е заплатено възнаграждение на „Буллойерс Консулт„ ЕООД. За действия във фазата по осребряване на имуществото на несъстоятелното дружество, „Буллойерс Консулт„ ЕООД също е получило възнаграждение / 26 000 лева – авансово, със споразумението за прихващане, при събрани вземания на банката от 1 262 327,50 лева, за които ,съгласно договора, възнаграждението за успех в размер на 2 % върху събраните суми възлиза на 25 246,66 лева /. Авансово заплатеното се явява и окончателно дължимо, поради което и адв.А. е придължил да изпълнява задълженията си в производството по несъстоятелност, до разпределяне на сумите, след възлагане имот на длъжника на публична продан. Касаторът изразява и несъгласие с извода на съда, за приложима към вземанията на ищеца погасителна давност, с начален момент определянето дължимите на адв. А. възраграждения по размер с решението на Адвокатския съвет при АК – Перник, вместо от момента на тяхната изискуемост – с изпълнение на поръчката, респ. от датата на последното действие по процесуално представителство, осъществено от адв.А. по всяко от трите дела. Оспорва правилността и на извода на съда, че за определяне размера на възнагражденията от Адвокатския съвет при АК – Перник е приложима редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на протокола на Съвета. Обосновава приложимост на редакцията на Наредбата, действаща към 09.08.2019 г. / след изм. ДВ бр. 84/24.10.2016 г. /, тъй като едва на тази дата ответникът е бил поканен да заплати възнаграждение извън вече заплатеното на „Буллойерс Консулт„ ЕООД. Акцентира се и на вътрешно противоречие в мотивите на съда относно приложимата редакция - веднъж е приета такава редакцията към възникване на спорното материално правоотношение, а последващо – към момента на решението на АС при АК – Перник. Не се споделя и съображението на съда, че не разполага с право да коригира определените от Адвокатския съвет възнаграждения, намалявайки ги под минималните, съгласно Наредбата. Отделно се обосновава претендиран от адв.А. размер на възнагражденията в разрив с морала и етичните норми при упражняване на адвокатската професия, вкл. в нарушение на конкретно посочени норми от Етичния кодекс на адвоката. В касационната жалба се обосновава евентуално дължим размер на възнаграждения, съобразно концепцията на касатора по приложение съответните разпоредби от Наредбата, вкл. приложимата й редакция, и характеристиката на действително извършени процесуални действия. Несъгласие с изводите на съда и съображения за това касаторът навежда и във връзка с отхвърленото му възражение, че сключеният договор за цесия между адв. Б. А. и ищцовото дружество - „Райт Десижънс“ ЕООД е симулативен и противоречащ на добрите нрави, поради което и дружеството не е материалноправно легитимирано по спора. Оспорва се, в случай на възприета правилност досежно присъдените главници, присъждането на законна лихва върху пълния размер на сумите от датата на исковата молба, вместо от датата на заявеното увеличение на исковете, за увеличената им част. Касационната жалба на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД срещу въззивното решение инкорпорира частна жалба на страната против определението на въззивния съд, инкорпорирано в решението му, с което е оставена без уважение частна жалба на банката срещу определението на СГС от 15.01.2021 г. по т.д.№ 2392/2019 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК. Намира, че неправилно съдът е игнорирал процесуалната изненада пред която е бил изправен ответника, с увеличение на исковете от страна на ищеца и приключване на устните състезания в същото това заседание, поради което ответникът е бил възпрепятстван до този момент да предяви разноските си от заплатено възнаграждение за процесуално представителство, в съответствие с увеличената цена на исковете. Още повече, че ответникът своевременно е поискал предоставяне възможност за допълнително представяне на списък на разноски и доказателства за осъществяването им, в причинност с увеличения размер на исковете. Страната намира,че формираната от касационна инстанция практика за възмездяване на разноски, в хипотези на отказ или оттегляне на иска, съставляващи процесуална изненада за ответника, следва да намери аналогично приложение в настоящия случай. Ответната страна - „Райт Десижънс„ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с подробно изложение по всеки въпрос, съобразено по-долу, при анализа на изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК. Третите лица – помагачи – Б. А., Р. Д. и „Буллойерс Консулт„ЕООД – не са депозирали становища по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Райт Десижънс„ ЕООД е предявил обективно съединени частични искове срещу „Ти Би Ай Банк„ЕАД, за осъждането на банката да му заплати суми, съставляващи дължими възнаграждения за осъществено от адв. Б. Я. А. процесуално представителство на банката по няколко дела, които вземания, в общ размер от 1 567 445,15 лева, същият е прехвърлил с договор за цесия от 02.10.2017 г. на ищеца. Относими към предмета на касационната жалба са т.д.№ 4747/2011 г. на СГС – производство по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД, т.д.№ 1500/2013 г. на СГС, с предмет предявен от несъстоятелното дружество иск по чл. 694 ТЗ, за оспорване предявени от банката вземания и т.д.№ 376/2015 г. на САС – въззивното производство по така предявения иск по чл. 694 ТЗ. Ищецът е предявил исковете като частични – по 25 001,00 лева от дължимото възнаграждение по всяко от тези дела, като последващо е предявил увеличение на исковете до пълния им размер. В исковата молба ищецът твърди, че между банката и адв. Б. А. не е сключван писмен договор за адвокатска защита, но такава е осъществявана въз основа на „ различни пълномощни, издадени в периода 2011г. – 2014г.„. За същата и предвид отказа на банката да му плати, дължимото възнаграждение е определено по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. – с решение на Адвокатския съвет при АК – Перник от 29.10.2015 г.. Конкретно страната се позовава на пълномощни, с нотариално удостоверяване на подписите, както следва: 1/ с рег. № 16197/03.11.2011 г. с упълномощител „НЛБ Банка София „ ЕАД, чийто правоприемник е „Ти Би Ай Банк „ЕАД; 2 / с рег.№ 327/09.01.2012 г. и 3/ с изходящ № 0200/11.05.2012 г., рег. № 6630 – всички на Нотариус Т. В., рег. № 033 на НК, с район на действие – РС София. Признава издадени от банката, наред с посочените три, и други пълномощни, за възложено на адв. А. представителство за конкретни действия по конкретни съдебни производства. Първото от посочените пълномощни / рег. № 16197 / се твърди легитимирало го за процесуално представителство по т.д. № 4747/2011 г. на СГС, с материален интерес 18 422 032,19 лева, като са изброени извършените от адвоката действия, както в спорната му искова фаза - по установяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на „АгроГранд - БГ„ ЕООД, насетне и обявяването му в несъстоятелност, така и във фазата на универсалното принудително изпълнение, с осребряване имуществото на дружеството. Пълномощно рег. № 0200 ищецът твърди предоставено за процесуално представителство на банката от адв. А. по т.д. № 1500/2013г. на СГС, съответно т.д.№ 376/2015 г. на САС – производството пред въззивна инстанция по този спор, с материален интерес 18 422 039,19 лева по всяко от делата. С решението на Адвокатски съвет при АК - Перник са определени възнаграждения за процесуално представителство на адв. Б. А., както следва: 1/ 553 190,97 лева – за производството по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС, на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 вр. с чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне в текста сочена като Наредбата /, при материален интерес 18 422 032,19 лева; 2/ 553 190,97 лева - за производството по т.д.№ 1500/2013 г. на СГС, при материален интерес 18 422 032,19 лева, на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата и 3/ 414 893,23 лева - за производството по т.д. № 376/2015 г. на САС, при материален интерес 18 422 032,19 лева, на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, като се сочи съобразен чл. 9 ал.1 от Наредбата при формиране на всяка от сумите. С писмо, връчено на банката на 09.08.2019 г., „Райт Десижънс„ЕООД, наред с уведомление за цесията, за което цесионерът е изрично упълномощен от цедента, е поканила банката да й заплати така определените възнаграждения, което не е сторено. С увеличението на размера на исковете, определените възнаграждения се претендират в пълния им горепосочен размер, ведно с обезщетение за забава, за периода 09.08.2019 г. -10.11.2019 г., съответно: по 14 444,43 лева – върху всяка от сумите в размер от 553 190,97 лева и 10 833,32 лева – върху сумата от 414 893,23 лева. Претендира се и законна лихва върху главниците от исковата молба до изплащането им. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил активната материално - правна легитимация на ищеца, предвид това, че: 1/ цесията не му е съобщена от цедента, тъй като не изхожда от „Райт Десижънс „ ЕООД като пълномощник на адв. Б. А.; 2/ вземането от адвокатско възнаграждение е непрехвърлимо, позовавайки се на чл. 17 ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката, според който „заплатеното на адвоката възнаграждение не може да се поделя с лице, което не е адвокат; 3/ договорът за цесия е симулативен, тъй като прехвърлянето на вземанията не е осчетоводено от никоя от страните, сключен е като безвъзмезден и между свързани лица; 4/ договорът за цесия е нищожен, тъй като прехвърлените вземания не съществуват, като възникнали в противоречие със закона, при заобикаляне на закона, в противоречие с добрите нрави и бидейки с невъзможен предмет. Ответникът твърди, че упълномощаването на адв. Б. А. е било в изпълнение на сключения между банката и „Буллойерс Консулт„ ЕООД ,чрез адв. Б. А. в качеството на управител, договор за предоставяне на юридически услуги от 01.11.2011 г.. В чл. 1 ал. 1 от договора „Буллойер Консулт“ ЕООД е поело задължението да предоставя и/или осигурява предоставянето на банката на юридически услуги срещу възнаграждение, а съгласно ал. 2 т. 2.2 юридическите услуги включват и процесуално представителство по искови, особени искови, заповедни, обезпечителни, изпълнителни и / или други производства, по които банката е страна. Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от договора, банката се задължава да упълномощава изрично изпълнителя и/или посочено от последния лице, когато е необходимо за изпълнение на възложеното. В чл. 2 ал. 1 т. 3 от договора е посочено, че при всяко конкретно възлагане за извършване услугите по чл. 1 ал. 2 т. 2 / процесуално представителство / банката упълномощава писмено посочен от изпълнителя адвокат, като основен процесуален представител на банката. Ответникът твърди, че осъществяваното от адв. А. представителство до 20.01.2017 г. е такова на основание сключения договор за юридически услуги, по който е заплатено цялото дължимо възнаграждение. Не оспорва, че предмет на договора е и осигуряването на процесуално представителство по всички производства, касаещи длъжника „АгроГранд-БГ„ЕООД, вкл. производство по несъстоятелност на същия. При възприет от страните материален интерес от 7 676 000 лева, договореното авансово възнаграждение от 1,5 % върху този интерес възлиза на 115 110 лева без ДДС и е заплатено / кредитен превод от 22.11.2011 г. /. Наред с авансово дължимото, с договора за юридически услуги е уговорено твърдо месечно възнаграждение от 2 000 лева без ДДС и възнаграждение за успех - 2 % върху събраните суми. Ответникът твърди, че съгласно споразумението между страните авансово платеното покрива дължимото възнаграждение за всички производства, провокирани от образувано заповедно производство или производство по несъстоятелност на отделен длъжник. Сочи също възлагателно писмо изх.№ 0200/0837 от 11.11.2011 г., тристранно споразумение от 15.02.2012 г. / касаещо производството по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС / и допълнително споразумение за прихващане от 20.06.2012 г.. С последното е предоговорен реалния материален интерес на банката в производството срещу „Агро Гранд – БГ„ ЕООД - на 1 300 000 лева. Посочените споразумения ответникът твърди, че не променят основанието за ангажиране на адв. Б. А. – упълномощаването му, на основание сключения договор с „Буллойерс Консулт„ ЕООД, а единствено се възлага задължително съвместно представителство от същия с адв. В. Й. / с тристранното споразумение / и се предоговаря базата за определяне на дължимите възнаграждения, съответно подлежащи на връщане от „Буллойерс Консулт„ ЕООД, като надплатени, суми / със споразумението за прихващане /. Със споразумението за прихващане ответникът твърди, че е предоговорено задължението на „Буллойерс Консулт„ ЕООД само по отношение водените производства, касаещи длъжника „Агро Гранд – БГ„ ЕООД – да продължи да действа в качеството на „наблюдател“. Определено е и възнаграждение за успех, макар че към същия момент все още няма събрани суми, дължими от това дружество. При общо определено възнаграждение от 121 474,08 лева, вкл. такова за успех и предвид прихващане с надплатени на „Буллойерс Консулт„ЕООД суми от 95 610 лева / предвид продоговорения размер на действителния материален интерес, според обективно възможните да бъдат събрани вземания от несъстоятелния длъжник /, е определен дължим остатък от 25 864,08 лева. Ответникът твърди, че не е последвало оттегляне упълномощаването на адв. А. по т.д.№ 4747/2011 г. СГС, предвид запазеното качество „наблюдател„, за което обаче не му се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като такова е вече заплатено на „Буллойерс Консулт„ ЕООД / авансовото, покриващо възмездяването по всички производства, касаещи този длъжник / и определеното, по същество също авансово / преди събирането на каквито и да било суми /, възнаграждение за успех. Страната посочва допълнителни споразумения № 2/ 21.07.2014 г. и № 3/18.11.2014 г.,за предоговаряне размера на възнаграждението за успех, при покупка на имот от банката на публична продан. Акцентира се на споразумение № 4/19.01.2017 г., с което ответникът твърди, че окончателно е преустановено правоотношението между банката и „Буллойерс Консулт„ЕООД, по взаимно съгласие, считано от 20.01.2017 г., като на дружеството е изплатено допълнително възнаграждение от 60 000 лева без ДДС. Ответникът се позовава на изготвения от дружеството – изпълнител отчет за изпълненото / електронна справка в Excel /, представен на електронен носител и разпечатан на хартиен при окончателното прекратяване на договора, в който изрично е отчетено процесуалното представителство по т.д.№ 4747/2011г. на СГС - първоинстанционно и въззивно разглеждане, вкл. производството по осребряване имуществото на несъстоятелното „АгроГранд – БГ„ ЕООД. С това, според ответника, изпълнителят признава продължилото, на основание договора от 01.11.2011г., правоотношение, т.е. формания характер на заявеното със споразумението за прихващане оттегляне на възлагането, касаещо този длъжник. Относно производствата по т.д.№ 1500/2013 г. на СГС и т.д.№ 376/2015 г. на САС, ответникът счита, че същите се явяват производни на производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД и отделно възнаграждение по договора с „Буллойерс – Консулт „ ЕООД от уговореното и разплатеното не се дължи. Ответникът оспорва за тези производства да е възлагал самостоятелно процесуално представителство на адв. Б. А.. Нещо повече, твърди, че не е бил уведомен за тяхното образуване, а и същото е провокирано от неспазени указания на банката, за лимитиране на претендираните вземания в производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД, до размера на събираемите 1 300 000 лева, както е предоговорен със споразумението за прихващане от 20.06.2012 г.. Така се е формирал поддържания от ищеца нереален материален интерес по тези дела от 18 422 032,19лева. Банката ответник признава осъществено представителство от адв. А. по т.д.№ 4747/2011 г. СГС, в периода 20.06.2012г. - 20.01.2017г., но твърди, че възнаграждението за процесуалното представителство в исковата фаза на производството е заплатено, на основание договора с „Буллойерс Консулт„ЕООД, а за участие в същинското универсално принудително изпълнение / по осребряване имуществото на длъжника / също е изплатено, като възнаграждение за успех. В производството по несъстоятелност на „ АгроГранд – БГ „ЕООД е разпределена в полза на банката като кредитор, в периода 2015г. – 2018г., сума от 1 262 327,50 лева, за която дължимото възнаграждение за успех от 2 % възлиза на 25 246,66 лева, при заплатени 26 000 лева авансово, на основание споразумението за прихващане от 20.06.2012 г.. Паралелно се оспорва формирането на размера на дължими възнаграждения, за осъществявани отделни действия във фазата по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник, съгласно чл. 7 ал. 8 от Наредбата. Ответникът противопоставя възражение за погасяване на вземанията по давност, считано от момента на възлагане на представителство – датите на отделните пълномощни, с които ищецът твърди, че се е легитимирал адв. А., като процесуален представител на банката. Обосновава изтекла погасителна давност дори да би се счел за начален момент на същата датата на последното осъществено от адв.А. процесуално действие или действие в производството по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС. Изложени са и съображения относно приложимата за определяне размера на адвокатското възнаграждение редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредбата /. Страната не счита за приложима тази към момента на възлагането, предвид неетичното и недобросъвестно поведение на адв.А., който не я е уведомил своевременно, че се счита самостоятелно надлежно упълномощен за процесуално представителство на банката и след сключеното споразумение за прихващане, с дължимо за същото самостоятелно възнаграждение, извън договореното и разплатено с „Буллойерс Консулт„ ЕООД. Приемане на противното означава да се позволи на адвоката произволно да избере, съответно и по-изгодния за себе си момент, като определящ за приложимата редакция по Наредбата и както в случая е преценено – момента на предявяване искане за определяне размера на възнаграждението му, по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв..Според ответника меродавна следва да е редакцията на Наредбата към датата на отправена до него покана за плащане - 09.08.2019 г.. Възражения са направени и относно формирането на размера, в евентуалност - при прието за основателно дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на банката от адв. А. по т.д.№ 1500/2013 г. на СГС и т.д.№ 376/2015 г. на САС, съобразно приложими според страната редакция и разпоредби на Наредбата, както и е противопоставено възражение за погасителна давност. В обобщение, ответникът счита, че осъществените от адв.А. действия, вкл. след 20.06.2012 г., по процесуално представителство на банката са в изпълнение на сключения с „Буллойерс Консулт“ ЕООД договор за юридически услуги, с действие до 20.01.2017 г., с който е било определено и дължимото за това възнаграждение, като това на конкретния изпълнител – адв. А. - е въпрос на вътрешните отношения между „Буллойерс Консулт„ ЕООД и адв. Б. А.. Следователно, не са били налице предпоставки за определяне на възнаграждението му по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв.. В евентуалност, определеното от АС на АК - Перник адвокатско възнаграждение страната счита недължимо, като основано на нищожно мандатно правоотношение, предвид нищожност на съществен елемент от същото - дължимото възнаграждение, визирайки неучастието си в производството по определянето му, поради недадено съгласие за изплащането му в този размер и определянето му, въпреки наличие на недобросъвестно поведение на адвоката / съответно обосновано с нарушения на Етичния кодекс на адвоката /, което страната приравнява на нарушение на добрите нрави. В евентуалност ответникът оспорва определения от АС на АК - Перник размер, като несъобразен с приложимите редакция и разпоредби на Наредбата и несправедлив дори на основание приложимите, вкл. с оглед предходно договореното и изплатено на „Буллойерс консулт „ ЕООД възнаграждение. С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника срещу материалноправната си легитимация, със съображения, коментирани по-долу във връзка с относимите въпроси от изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК. Твърди, че в производството по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС / несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД / адв. А. е осъществявал представителство въз основа на пълномощно рег.№ 327/09.01.2012 г. / оттегля изявлението в исковата молба за относимо пълномощно с рег. № 16197/03.11.2011г./. След тристранното споразумение от 15.02.2012 г., с което е упълномощена и адв. В. Й., за съвместно процесуално представителство по делото с адв.А., банката е оттеглила единствено упълномощаването на адв. Й. – на 27.11.2012 г., вкл. с уведомяване на съда, не и това на адв. А.. Ищецът се позовава на твърдението на самия ответник, в отговора на исковата молба, че оттеглянето на пълномощията със споразумението за прихващане от 20.06.2012 г. е само формално, поради което не са върнати дадените пълномощни на адв. А. и същият е продължил да осъществява представителство на банката, като не е заявено и на съда оттегляне на същите от представлявания. Въз основа на пълномощно рег. № 327/09.01.2012 г. адв. А. е осъществил следното, като представител на банката: участие в производство по възражение срещу приети вземания на банката, в събрания на кредиторите, изготвил и депозирал отговори на въззивни жалби срещу решението за откриване производство по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ „ЕООД и срещу решението за обявяването му в несъстоятелност, както и молба за възстановяване на предплатени от банката разноски в производството по несъстоятелност, участие в продажба по реда на чл. 717в ТЗ. Позовава се и на допълнително изрично упълномощаване на адв.А. от банката, след подписване на споразумението от 20.06.2012 г. – за участие в събрания на кредиторите от 27.11.2012 г. и 25.06.2013 г., с рег. № 4960/26.11.2012 г. и рег.№ 2610/07.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите, което обстоятелство опровергавало тезата на ответника. Поддържа сочения в исковата молба материален интерес по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС, като се позовава на приети от съда по несъстоятелността на „АгроГранд – БГ„ЕООД вземания на банката в размер от 18 422 032,19 лева. Досежно т.д.№ 1500/2013 г. на СГС ищецът сочи изготвен и депозиран от адв.А. отговор на исковата молба, на допълнителната искова молба и явяване в две съдебни заседания. Страната счита, че това производство е различно от производството по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС и представителството за същото не е предмет на възлагане с договора от 01.11.2011 г. с „Буллойерс Консулт „ЕООД. Възлагателно писмо за представителство по същото не е изготвяно, нито е изплатено възнаграждение на това дружество. Видно от протокол на работна група за ефективност на събираемостта на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД от 27.03.2015г, банката е била надлежно уведомена за това производство и потвърждава възложено на адв.А. представителство за банката, за събиране на вземанията й от „АгроГранд – БГ„ЕООД. Не е посочено въз основа на кое пълномощно, като предоставено му лично и независимо от договора с „Буллойерс Консулт„ЕООД, е осъществявано това представителство. За осъществяваното представителство по т.д.№ 376/2015 г. на САС / изготвяне отговор на въззивна жалба / се твърди пълномощно рег. № 6630/11.05.2012 г. на Нотариус Т. В.. Представителството по това дело също се твърди извън предмета на възлагане с договора от 01.11.2011 г.. Ищецът оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност, намирайки че начален момент на същата е настъпването на изискуемостта на вземанията, а това е момента на определяне размера им, с решението на Адвокатския съвет от 29.10.2015 г.. Оспорва като неоснователни и евентуалните възражения относно приложимата редакция на Наредбата и посочените от ответника като относими разпоредби за определяне размера. В отговора на допълнителната искова молба ответникът акцентира на направеното с нея признание от ответника, че по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС и след споразумението от 20.06.2012 г. адв.А. е продължил да действа като упълномощен на основание договора на банката с „ Буллойерс Консулт„ ЕООД. Изричното упълномощаване за конкретни процесуални действия по това дело не опровергава този извод. Според ответника е налице съвпадение в тезите на страните, че въпреки формалното съдържание на споразумението за прихващане, по същество не е оттеглено възлагането към „Буллойерс Консулт „ЕООД, съответно упълномощаването на адв. А., а единствено преуредено правоотношението с „Буллойерс Консулт„ ЕООД във връзка със същото. Страната счита, че следва да бъде зачетено постигнатото между банката и това дружество съгласие относно реалния / ефективен с оглед възможната събираемост / материален интерес от 1 300 000 лева. Поддържа,че банката не е уведомявана, следователно няма как да е възлагала процесуално представителство на адв.А. за т.д.№ 1500/2013 г. на СГС, като представя съдебно удостоверение, че в кориците на това дело не се съдържа такова пълномощно. Същото се твърди и по т.д. № 376/2015 г. на САС. Дори да се приеме, че е налице възлагане, то възнаграждение за същото се включва в предмета на уговореното по договора от 01.11.2011 г.с „Буллойерс Консулт„ ЕООД. Единствено в този смисъл следва да се разбира съдържанието на протокола на работна група по ефективността на събираемостта на банката от 27.03.2015 г.. Страната поддържа и всички останали, направени с отговора на исковата молба възражения. Увеличение на исковете до пълния размер на цедираните вземания ищецът е предявил с молба и същото е допуснато от съда с определение в открито заседание от 13.10.2020 г.. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че компетентността на Адвокатския съвет по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. се ограничава до определяне на дължимото възнаграждение, по иначе сключен неформален / доколкото не е изискуема задължително писмена форма за действителност / договор за адвокатска защита, т.е. решението на АС не замества сключването на самия договор. Съдът приема, че адв. Б. А. е осъществявал представителство на банката по посочените от ищеца дела, по упълномощаване, основано на сключения с „Буллойърс Консулт„ЕООД договор за юридически услуги от 01.11.2011г., спрямо което дружество – изпълнител адвокатът има качеството на подизпълнител. Следователно и за това му представителство не се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Съдът се обосновава със съдържанието на споразумението от 20.06.2020 г., в което изрично е посочено, че с изплащането на последно договорената в същото сума, се считат уредени всички финансови отношения между страните. Само в евентуалност съдът е споделил и съображенията на ответника относно приложимата редакция на Наредбата и за неприложимост на чл. 7 ал. 3 от същата, респ. приложимост на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата, за определяне на дължимо възнаграждение за процесуално представителство в исковата фаза на производството по несъстоятелност на търговец – разглеждане молбата за установяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на същия. В тази връзка, съдът е приел, че решението на АС по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. не може да бъде зачетено, като противоречащо на нормативно установените правила за определяне размера на възнаграждението. За част от исковете съдът е изложил и мотиви за изтекла погасителна давност, като счита за начален момент на същата, съответно момента на настъпила изискуемост на вземането от адвокатско възнаграждение момента на изпълнение на поръчката /доколкото правоотношението между клиент и адвокат е такова по договор за поръчка / извършване на уговореното отстраните процесуално действие. С молба от 14.12.2020 г. ответникът е поискал изменение на първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение по разпределение отговорността за разноски, по реда на чл.248 ГПК, с присъждане на пълния размер понесени от него разноски - 33 162, 20 лева, предвид сторени допълнително такива, след хода на устните състезания, като последица от допуснатото в последното открито съдебно заседание увеличение на размера на исковете, съставляващо за ответника процесуална изненада. С определение от 15.01.2021г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, мотивирайки се с извършването им след даване ход на устните състезания. Въззивният съд е променил правния резултат относно исковете, решението по които е предмет на касационно обжалване.Съобразявайки се със съдържанието на договора за юридически услуги от 01.11.2011 г. с „ Буллойерс Консулт „ ЕООД, вкл. офертата на дружеството и отговора на исковата молба / лист 165 на първоинстанционното дело, т.2.2.1 / въззивният съд е приел, че след като възлагането на действия срещу „АгроГранд – БГ„ЕООД / безспорно, и за всякакъв вид производства / е без посочване на конкретните производства, то и оттеглянето на пълномощията на дружеството за извършването на действия срещу този длъжник, обективирано в споразумението за прихващане от 20.06.2012 г. касае представителството по всички производства, т.е. и по трите процесни. Съдът е акцентирал на буквалното съдържание на споразумението от 20.06.2012 г., съдържащо израза „оттегляне на пълномощията на „Буллойерс Консулт„ ЕООД срещу „АгроГранд – БГ„ ЕООД, както и на договореното със споразумението възнаграждение за успех, съгласно чл. 26 ЗАдв.. От самото споразумение, според съда, е видно, че това възнаграждение е уговорено предвид едностранно оттегляне от банката на възлагането на дружеството-изпълнител /неточно посочен в решението като упълномощаване спрямо дружеството, каквото няма/, преди приключване на производствата – негов предмет и без да е било извършено от банката упълномощаване на друго лице за воденето им, като фигурата „наблюдател„, договорена със споразумението за прихващане, е непозната на материалния и процесуалния закон. Поради това, въззивният съд приема, че с оттегляне на възлагането е налице окончателно десезиране на дружеството – изпълнител за каквито и да било действия, във връзка с процесните дела срещу „ Агро Гранд – БГ „ ЕООД. Пълномощните от м. ноември 2012 г. и м. септември 2014 г. / лист 421 и 422/, представени в първоинстанционното производство, следват оттеглянето, поради което не могат да се считат дадени на основание договора от 01.11.2011г.. Съдът приема, че това упълномощаване е упълномощаване лично на адв. А., за процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ ЕООД и конкретно – за участие в събрания на кредиторите и за продажба на недвижим имот на несъстоятелния длъжник, по реда на чл. 717 ТЗ. В подкрепа на този извод съдът коментира протокол от среща на работна група по ефективността на събираемостта на банката от 27.03.2015г.. Насетне са изброени осъществените от адв. А. действия по трите процесни дела, по време много след оттегляне възлагането към „Буллойерс Консулт„ ЕООД. Съдът е коментирал, че е без каквото и да било значение, че в същия период по тези дела процесуално представителство на банката е осъществявано и от други лица, вкл. от юрисконсулти на банката, тъй като това било вътрешно–организационно решение на мениджмънта. Споразумението от 20.01.2017 г. е единствено възпроизведено от съда, а приемо-предавателния протокол от 19.01.2017 г. е коментиран, като съдържащ ясното и изрично признание на банката, че всички пълномощни, които е издала на „Буллойерс Консулт„ ЕООД в изпълнение и по повод на всички поръчки, възложени на дружеството по силата на договора от 01.11.2011г. между тях, са й върнати. Съдът, обаче, е акцентирал на обстоятелството, че към този момент на банката са й върнати само две пълномощни, а не всички, издадени за упълномощаване на адв. А., с което се обосновава извода, че самата банка свързва с договора от 01.11.2011 г. единствено тези две, не и останалите издадени пълномощни /пар. 2 от приемо-предавателния протокол, лист 339 /. Следователно - след оттегляне на възлагането към „Буллойерс Консулт„ЕООД адв. А. е представлявал банката на основание неформален договор за правна защита, при липса на договорено, но принципно дължимо възнаграждение, за което са били налице предпоставките за определянето му по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. По насетне, съдът се е произнесъл по възраженията на ответника досежно материално-правната легитимация на ищеца, като основана на договор за цесия. Споделил е съображенията на първоинстанционния съд, че е налице надлежно уведомяване за цесията от цесионера, по упълномощаването му за това от цедента, но по – важно е съображението на съда, че уведомяването няма никакво отношение към легитимацията на цесионера като кредитор, а само в случай, че длъжникът, след сключване на договора за цесия, но преди уведомяването му за нея, е изпълнил към цедента, в който случай изпълнението има погасителен за длъжника ефект, т.е. е приравнено на изпълнение към точния кредитор. Неоснователно е счетено и възражението, че вземанията от адвокатско възнаграждение са непрехвърлими, тъй като са на общо основание парични вземания, не са изключени от гражданския оборот. Отхвърлено е и възражението за симулативност на договора за цесия, тъй като към този му порок нямат отношение нито възмездността, респ. безвъзмездността му, нито изпълнението на насрещната престация на цесионера, нито липсата на осчетоводяване на прехвърлянето при страните по цесията само по себе си, доколкото не е установена липса на воля у всяка от тях да се обвържат с последиците й / абсолютна симулация/, респ. не е установена действителна воля за обвързване с друг вид правоотношение / абсолютна симулация /. Въззивният съд е счел, че определените адвокатски възнаграждения не противоречат на морала / добрите нрави /, нито е в разрив с професионалната етика поведението на адв.А. да претендира възнаграждение за положения от него труд, оценен от съда като „ високоспециализирана адвокатска работа „. Възражението за изтекла погасителна давност е отхвърлено, като съдът е приел, че начален момент на същата е решението за определяне размера на адвокатските възнаграждения на АС при АК – Перник, спрямо датата на което / 29.10.2015 г. / и към момента на исковата молба / 12.11.2019 г. / не е изтекъл 5 - годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Редакцията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на вземане решението на АС на АК – Перник съдът е счел приложима за определяне размера на дължимите възнаграждения / към бр. 28 от 28.03.2014 г. /. Съобразно тази редакция са определени минималните размери, съответно: по т.д.№ 4747/2011 г. СГС и т.д.№ 1500/2013 г. на СГС – на база стойността на предявените вземания, поддържан и от ищеца материален интерес – 18 422 032,19 лева, с прилагане на чл. 7 ал. 3 вр. с ал. 2 от Наредбата, а по т.д.№ 376/2015г. на САС - върху същия материален интерес и съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредбата, но с корекция съгласно на чл. 9 ал. 1 от същата. Съдът е счел,че предоговореният със споразумението от 20.06.2017 г. материален интерес – 1 300 000 лева – е непротивопоставим на адв. А., в качеството му на физическо лице, тъй като същият не е страна по споразумението, сключено между банката и „Буллойерс Консулт „ЕООД. Въззивният съд е счел, че в настоящото производство не разполага с правомощие за намаляване на възнаграждението поради прекомерност. Частната жалба на банката, срещу определението на първоинстанционния съд в производството по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение, по идентични на тези на първоинстанционния състав съображения, към които въззивният съд е препратил, на основание чл. 272 ГПК – присъждат се само направени до приключване на устните състезания в съответната инстанция разноски. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Налице ли е оттегляне на пълномощията на физическо лице – адвокат, без това оттегляне да е заявено на самия адвокат и на съда ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 32/2016 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 5351/2007 г. на І г.о. и определение по ч.гр.д.№ 405/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС; 2/ Оттеглянето на упълномощаването води ли до прекратяване на договора за правна защита и съдействие, който има по-широк обхват от едно конкретно производство ? - сочи се противоречие с решения по гр.д .№ 7379/2014 г. на ІVг.о. и гр.д.№ 1495/2010 г. на ІV г.о. ВКС; 3/ Как се доказва наличието на възлагане по договор за адвокатска защита и съдействие ? Може ли да се приеме надлежна процесуална власт при липса на писмено или устно упълномощаване, само въз основа на отбелязване в съдебния протокол за представено по делото пълномощно ? – противоречие с приетото в решение по гр.д. № 662/2012 г. на ІІ г.о. и определение по ч.т.д.№ 521/2018 г. на ІІ т.о. ВКС; 4/ Дължи ли се отделно възнаграждение на физическо лице – адвокат при положение, че за същото производство адвокатът е ангажиран по силата на сключен договор за процесуална защита с адвокатско дружество или друго юридическо лице ? – противоречие с приетото в определение по ч.гр.д.№ 851/2021 г. на ІV г.о. ВКС; 5/ Може ли да се обяви за нищожно договорно правоотношение или клаузата за дължимото адвокатско възнаграждение, респективно определеното от адвокатския съвет адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв., поради противоречие с добрите нрави ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в същата хипотеза - на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с т.3 на ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д.№ 16/2011г. на и т.д.№ 430/2008г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1312/2012 г. и гр.д.№ 541/2010г. на ІV г.о., т.д.№ 466/2020г. и т.д.№ 3633/2014 г. на І т.о., гр.д.№ 576/2017г. на ІV г.о., т.д.№ 3768/2014г. на ІІ т.о., гр.д.№ 3014/2014 г. и гр.д.№ 2419/2015г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 4277/2008г. на І г.о. и определение по гр.д.№ 2192/2016 г. на ІV г.о. ВКС; 6/ Адвокатското възнаграждение във фазата по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник следва ли да се определя като процентно възнаграждение от размера на предявените вземания, като адвокатско възнаграждение в производство по неоценяем иск или като възнаграждение за действия, насочени към събиране на вземания по реда на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ? - сочи се противоречие с приетото в решение по т.д.№ 3560/2013 г. на І т.о., определение по т.д.№ 1056/2014 г. на І т.о. и определение по т.д. № 2433/2019 г. на І т.о. на ВКС; 7/ От кой момент тече погасителната давност за вземането на адвоката за адвокатско възнаграждение, определено по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв.- от момента на възлагане защитата по делото за всяка отделна инстанция, от последните процесуални действия на адвоката за съответната съдебна инстанция или от момента на определяне дължимото възнаграждение от Адвокатския съвет и влизане в сила решението му по чл. 36 ал.3 от ЗАдв. ? - в обосноваване на допълнителния селективен критерий се сочат решение по гр.д.№ 3762/2017 г. и определение по гр.д.№ 4566/2021 г. на ІІІ г.о. и решение по гр.д.№ 371/2010 г. на ІV г.о. ВКС; 8 / От кой момент се прекъсва погасителната давност по отношение онази част от исковата претенция, която е заявена с молба за увеличение на иска, при положение, че още при самото предявяване на исковата молба на ищеца е известен пълния размер на вземането му – от датата на исковата молба или от датата на молбата за изменение / увеличение на иска ? - сочи се противоречие с приетото в т. 1 на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№ 391/2008 г. на І т.о., т.д.№ 211/2008 г., гр.д.№ 2364/72 г. на І г.о., гр.д. № 1010/2010 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 2022/2020 г. на І т.о. на ВКС; 9/ От кой момент се дължи законна лихва за забава върху онази част от исковата претенция, която е заявена в процеса с молба за увеличаване на иска – от датата на исковата молба или от датата на молбата за изменение / увеличение на иска ? – обосновава се с решение по т.д. № 2022/2020 г. на І т.о. ВКС; 10/ Може ли да се приеме за симулативен договор за цесия, сключен между свързани лица, във връзка с който не са извършени никакви плащания и осчетоводявания от двете страни по сделката ? - касаторът се позовава на противоречие с приетото в аналогична хипотеза с решение по т.д.№ 1102/2017 г. на І т.о. ВКС; 11/ Породила ли е цесията действие спрямо длъжника ако уведомление за нея е връчено не от цедента, а от цесионера, без посочване, че същият действа като пълномощник на цедента и без прилагане на пълномощно от цедента ? – противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 5759/2014 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1268/2011 г. на ІV г.о., т.д.№ 12/2009 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 3501/2015 г. на І т.о. на ВКС; 12/ Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията на ответника относно обема и качеството на извършената работа по договор за поръчка, вкл. по договор за правна защита с адвокат ? – допълнителният селективен критерий се обосновава отново в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение по т.д.№ 1056/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС; 13/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и оспорвания на ответната страна, както и всички събрани по делото доказателства ? – сочи се многобройна практика на ВКС по приложението на чл. 235 ал.2 и чл.236 ал. 2 ГПК, като се акцентира на решение по гр.д.№ 2526/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 14/ Длъжен ли е съдът да обсъди съдебните и извънсъдебни признания на страната, на неизгодни за същата страна факти ? – противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 657/2018 г. на ІІІ г.о. и гр.д. № 1538/2019 г. на ІV г.о. ВКС; 15/ Допустимо ли е съдът да намалява претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност, несправедливост, необоснованост, поради това, че същото е определено в противоречие с добрите нрави и етичните правила за професията или поради възражения относно качеството и обема на извършената от адвоката работа, под минималните размери в Наредба № 1/2004г. ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради противоречие с практика на СЕС – решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16; 16/ Представляват ли правилата, разписани в Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/,част от понятието „добри нрави при осъществяване на адвокатската професия и може ли нарушаването им да доведе до нищожност на договора между адвокат и клиент? Следва ли адвокатският съвет да откаже определяне на възнаграждение по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. при неизпълнение на етичното задължение на адвоката по чл. 14 ал. 3 от ЕКА?; 17/ Може ли адвокатът да претендира отделно възнаграждение за процесуално представителство в размер по чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1/2004г. според предявените вземания, за участие в събрание на кредиторите или за подаване на наддавателно предложение след откриване производството по несъстоятелност, във фазата по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник ? Попадат ли действията, извършвани от адвоката във фазата по осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник, в определението на чл. 10 т. 2 от Наредбата - „действия с цел удовлетворяване на парични вземания“ ?; 18/ Трябва ли адвокатът да заяви всички известни нему факти, за размера на материалния интерес по делото, при предявяване на искане по чл. 36 ал. 3 ЗАдв.?; 19/ Допустимо ли е вземането от адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36 ал.3 ЗАдв., да се прехвърли с договор за цесия на трето лице, което не е адвокат и представлява ли цесията в този случай нарушение на чл. 17 ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката ?; 20/ От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането на адвоката за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. – от момента на възлагане защитата по делото за всяка отделна инстанция, от последните процесуални действия на адвоката за съответната съдебна инстанция или от момента на определяне дължимото възнаграждение от Адвокатския съвет и влизане в сила решението му по чл. 36 ал. 3 ЗАдв. ? – всички въпроси от 16 до 20 вкл. страната обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, вкл. с необходимост да се преодолее формирана с решение по гр.д.№ 1669/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС неправилна съдебна практика; 21/ Могат ли да се присъдят разноски, направени от страната след приключване на устните състезания, когато са обусловени от процесуално поведение на противната в последното съдебно заседание и в частност – предприето от същата увеличение размера на предявените от нея искове ? – въпросът е относим към инкорпорираната в касационната частна жалба на „Ти Би Ай Банк„ЕАД против определение на въззивния съд, инкорпорирано в диспозитива на въззивното решение, с което е потвърдено определение от 15.01.2021г. по т.д.№ 2392/2019 г. на СГС, за оставяне без уважение подадената по реда на чл. 248 ГПК молба на ответната банка за изменение на първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с присъждане на допълнителни такива за ответника; допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – с определения по ч.гр.д. № 486/2012 г. на ІV г.о. и ч.гр.д.№ 4270/2019 г. на ІV г.о. на ВКС, а в евентуалност – в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на отговор в практиката на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивния акт, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Препращайки към анализа в раздел І и ІІ на изложението, касаторът намира, че въззивният съд е формирал изводи за фактическата обстановка в разрив с правилата на формалната логика. Посочени са и два конкретни примера: прието от въззивния съд оттеглено упълномощаване на самото дружество „Буллойърс консулт„ ЕООД, каквото упълномощаване никога не е имало – упълномощаван е само адв. Б. А.. Напълно необосновано съдът приема, че банката е възложила на адв. Б. А. процесуално представителство по т.д.№ 1500/2013 г. на СГС и т.д.№ 376/2015 г. на САС. Очевидна неправилност се мотивира и с непроизнасяне на съда по множество възражения на ответника или безмотивно отричане неоснователност на други, доколкото извода за неоснователност не е придружен с аргументи, вкл. с цитиране на формално сочена за съществуваща по въпроса съдебна практика. Първият въпрос е предпоставен от извода на въззивния съд за безспорно установено оттегляне упълномощаването на „Буллойерс Консулт„ ЕООД, каквото изявление на банката обективно липсва по делото, а касаторът сочи, че би било и невъзможно, тъй като не е налице упълномощаване на дружеството. В изпълнение договора за юридически услуги с това дружество и съгласно изрично уговореното в него, е налице упълномощаване от банката на физическото лице – адвокат Б. А.. Правилни са съображенията на ответната страна в отговора на касационната жалба, че въпреки непрецизната формулировка, е ясен смисъла на значимия, според въззивния съд, установен със споразумението за прихващане от 20.06.2012 г. факт, за оттеглено от „Буллойерс Консулт„ ЕООД възлагане извършването на правни действия, съгласно сключения договор от 01.11.2011 г.. Въпросът не отчита съобразяваната от съда обвързаност на упълномощаването на физическото лице с действието на сключения между банката и „Буллойерс Консулт„ЕООД договор за юридически услуги. Въззивният съд не е приел оттеглено упълномощаване на процесуалния представител на банката, въпреки незаявено на съда по конкретното производство оттегляне на упълномощаването, а продължено надлежно представителство на банката от същото лице, но на ново основание, без връзка с договора за юридически услуги с „Буллойерс Консулт„ ЕООД, т.е. решаващият му извод е относно наличието на ново правно основание за продължаващо процесуално представителство по отношение на същия представляван и по същите дела, а не относно неговото оттегляне. Поради това, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира с решаващия извод на съда. Не е формиран такъв в противоречие с цитираната съдебна практика, по начало приложима към правоотношението по упълномощителната сделка между банката и адв. Б. А.. Със същата непротиворечиво е прието, че докато изричното оттегляне на упълномощаването на процесуалния представител от упълномощителя не бъде заявено на съда, представляването на страната от този процесуален представител е съобразимо от съда. Вторият от въпросите касаторът обвързва с неверния, според него, извод на съда, че след споразумението за прихващане от 20.06.2012г. е изцяло прекратено правоотношението между банката и „Буллойерс Консулт„ ЕООД, като не е съобразено запазеното качество „наблюдател„ на дружеството, в производството по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС. Такова процесуално качество въззивният съд е отрекъл да е уредено от закона. Предвид това и доколкото не е изрично оттеглено упълномощаването на адв. Б. А., с уведомяване на съда, и същият е продължил да участва в това производство, е обоснован извода за възложено му на самостоятелно основание процесуално представителство по делото, за което съдът очевидно не е счел за нужно материализирането на ново волеизявление за упълномощаване. И този въпрос не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, който не е приел, че от оттегляне упълномощаването на адв. А. е преустановено и действието на сключения с „Буллойерс Консулт„ ЕООД договор за възлагане на юридически услуги. Доколкото от обосновката на въпроса може да се приеме, че под „оттегляне на упълномощаването „ се визира оттегляне възлагането на дружеството, то цитираната съдебна практика не удовлетворява допълнителния селективен критерий. Решение по гр.д.№ 1495/2010 г. на ІV г.о. на ВКС е относимо към правоотношението между банката и адв. А., а решаващите мотиви на съда се основават на действието на договора между банката и „Буллойерс Консулт„ЕООД. Решението по гр.д.7379/2014 г. на ІV г.о. на ВКС приема, че оттегляне упълномощаването на основание сключен договор за поръчка не установява само по себе си прекратяване на последния. Касае се, обаче, за хипотеза на сключени между едни и същи страни договор за поръчка и упълномощителна сделка, във връзка с изпълнението на договора за поръчка, каквато очевидно не е настоящата хипотеза. Третата група въпроси са предпоставени от довода на касатора, че неправилно съдът е приел за доказано осъществявано от адв. А. процесуално представителство на банката по т.д.№ 1500/2013 г. на СГС и т.д. № 376/2015 г. на САС, въпреки липсата на такова упълномощаване от страна на банката по тези две дела, като се отчита отбелязано наличие на пълномощно в съдебен протокол по делото, но неустановен в кориците му. Сочи се препращането от въззивния съд към мотивите на първоинстанционния, за съществуващо отбелязване в съдебния протокол наличието на пълномощно за страната. Съобразявайки въведените с всеки от въпросите, взаимно обвързани предпоставки за отговор и разграничавайки договора за правна помощ / неформален, възможно да се сключи и устно / от самото упълномощаване, което въпросите визират, обоснован се явява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е удовлетворен, обаче, допълнителният селективен критерий с цитираната практика. В посоченото решение действително е прието за недостатъчно отбелязването на факта на представено пълномощно в официален свидетелстващ документ /нотариален акт в частта а по удостоверителните изявления на нотариуса /, обективно липсващо по нотариалното дело, но недостатъчно само досежно установяване обема на представителната власт, значим за спора. Посоченото определение, с което, в производство по чл. 274 ал. 3 ГПК, не е допуснато касационно обжалване, по начало е неотносима към хипотезата на чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК съдебна практика. Наличието на удостоверено в съдебен протокол обстоятелство - представено пълномощно, като официален свидетелстващ в тази му част документ, предполага оборването му от оспорващата го страна – в случая от ответника, независимо че се касае за отрицателен юридически факт. Въззивният съд, съответно първоинстанционният, предвид препращането по чл. 272 ГПК, правилно са съобразили материалната доказателствена сила на съдебния протокол, необорена от ответника. Четвъртият въпрос е формулиран превратно на фактологията на спора и изхожда от отречена от въззивния съд предпоставка - че определеното по размер, по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв., възнаграждение на адв. А., вземането от което е цедирано на ищеца, е присъдено за възложено му процесуално представителство по силата и в изпълнение на сключения с „Буллойерс Консулт„ЕООД договор за юридически услуги. Напротив, въззивният съд е приел възложено му независимо от договора с дружеството и след прекратяването му по отношение представителството на банката по дела срещу длъжника „АгроГранд – БГ„ЕООД, процесуално представителство на самостоятелно основание. Само на това основание въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като чужд на решаващите мотиви на съда. Петият въпрос предполага отказ на съда да се произнесе по действителността, на определена по съдържание с решението на АС при АК – Перник клауза от договора за правна помощ / приет да е сключен като неформален такъв, без писмена форма / досежно размера на дължимото възнаграждение за процесуално представителство. Въззивният съд, обаче, не е формирал такъв мотив, а напротив – приел е, че възнаграждението, определено в съответствие с минималните размери съобразно Наредба № 1/2004 г., не противоречи на добрите нрави. Следователно, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Правилността на този извод не е обект на проверка в настоящото производство по селекция. Шестият въпрос е относим само към определеното възнаграждение за процесуално представителство на банката от адв. А. по т.д.№ 4747/2011г. на СГС – производство по несъстоятелност на „ Агро Грант – БГ„ ЕООД, като е прието, че представителството е осъществявано и в производство по установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на длъжника и във фазата на същинското универсално принудително изпълнение, вкл. по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник. Независимо от отделните фази, съдът е съобразил общо възнаграждение, еднократно изчислено с прилагането на чл. 7 ал. 3 вр. с ал. 2 от Наредбата, върху стойността на предявените вземания на банката. Липсва отделно, определено от съда, по размер съгласно минималните в Наредбата, възнаграждение за представителство във връзка с действия по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник. Поради това, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Доколкото, позовавайки се предявяване на вземанията от друг пълномощник, а не от адв. А., касаторът по същество твърди, че в никоя от фазите на производството по несъстоятелност на „Агро Грант – БГ„ЕООД, с участие на адв.А., дължимото му се възнаграждение не се определя върху стойността на предявените вземания по чл. 7 ал. 3 вр. с ал. 2 на Наредбата, а като по неоценяеми искове за всяко отделно действие, то тук формулирания въпрос не кореспондира с въведения касационен довод относно приложението на Наредбата. При допускане на касационното обжалване този довод подлежи на разглеждане по съществото на касационната жалба. Седми и двадесети въпроси / относими към определяне началния момент на изискуемост на вземането от адвокатско възнаграждение, определимо по размер по реда на чл.36 ал.3 ЗАдв. / удовлетворяват общия и допълнителния селективни критерии за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че вземането от адвокатско възнаграждение на адв.А. е станало изискуемо от определянето му по размер с решението на АС при АК – Плевен. В решение по гр.д.№ 3762/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС, вкл. в хипотеза на определимо по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. възнаграждение, съставът е приел, че изискуемостта настъпва от момента на приключване изпълнението на договора за поръчка – извършването на уговореното от страните правно действие. Решение по гр.д. № 1669/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено на 25.06.2010 г., е изолирано от непротиворечивата многогодишна практика на касационна инстанция, според която начален момент на погасителната давност е момента на настъпила изискуемост на вземането, който не съвпада с момента на поканата / при неопределени със срок задължения, последица на която е изпадането в забава /, нито от значение за същата е ликвидността на дължимото вземане / размера му, когато е спорен между страните /. Осмият въпрос, при така споделения от съда начален момент на погасителната давност - 29.10.2015 г. и датата на предявено увеличение на исковете – 13.10.2020 г. / в рамките на 5 - годишната погасителна давност /, не предполага значим отговор, сам по себе си решаващ за промяна на правния резултат по част от претенцията. По начало би бил значим въпрос относно това дали за увеличената част на исковете погасителна давност се явява изтекла до молбата по чл. 214 ГПК, а не от кой момент се счита прекъсната. Деветият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е присъдил законна лихва върху пълния размер на адвокатските възнаграждения, считано от предявяването на исковата молба – 12.11.2019 г., независимо че част от претенциите са заявени по реда на чл. 214 ал.1 ГПК – с предявено увеличение на размера на исковете. Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с решение по т.д.№ 2022/2020 г. на І т.о. на ВКС. Десетият въпрос формално удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като възражение за симулативност на договора за цесия е въведен в предмета на спора и отхвърлен от въззивния съд, независимо от липсата на надлежно осчетоводяване на сделката при всяка от страните – цесионер и цедент. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, с решението по т.д.№ 1102/2017 г. на І т.о. на ВКС. От една страна, разрешението в същото не изхожда от факта на свързаност между страните, каквато въпросът включва, а от друга страна – симулативността не е изведена единствено от факта на неосчетоводяване на цесията при всяка от страните, нито от липса на плащане при възмездност на цесията, а от общо 7 на брой отчетени за релевантни обстоятелства, косвено установяващи симулацията. Единадесетият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, защото макар да е приел, че ищецът – цесионер, в качеството на пълномощник на цедента, надлежно е уведомил ответника за извършената цесия, съдът е акцентирал на това, че уведомяването няма никакво отношение към легитимацията на цесионера като кредитор, а би било значимо само в случай, че длъжникът, след сключване на договора за цесия, но преди уведомяването му за нея, е изпълнил към цедента, в който случай изпълнението ще има погасителен за длъжника ефект. По този му, решаващ мотив за действието на цесията, спрямо материалноправната легитимация на цесионера като кредитор, не е формулиран въпрос, нито цитираната към зададения практика на състави на ВКС конфронтира с приетото от съда. Дванадесетият въпрос е относим към приложението на чл. 78 ал. 5 ГПК – намаляване на дължимо адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност. Нормата е приложима в разпределяне отговорността за разноски спрямо противна в спора страна, противопоставила възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна страна на спора. Намаляването, поради прекомерност, не рефлектира върху съдържанието на договора за правна помощ, в частност върху размера на договореното между представлявана страна и представител възнаграждение по същия - то остава такова, каквото е договорено, в случая - определено по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв.. В този смисъл следва да се разбира съображението на съда, че в настоящото производство същият не разполага с правомощие да намалява възнаграждението, поради прекомерност. Спрямо същността на този мотив, цитираната съдебна практика е неотносима. Тринадесети и четиринадесети въпроси са предпоставени от общия касационен довод, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне по всички доводи и възражения на страната и по всички събрани и релевантни за спора доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Доколкото признанието на неизгоден за страната факт е вид доказателствено средство, четиринадесетият въпрос се инкорпорира в съдържанието на тринадесетия. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по всички възражения на страната и по всички представени доказателства, в относимост към тези възражения, преценявани кумулативно. Не е обсъдил доводите, че: 1/ споразумението за прихващане от 20.06.2012г., видно от конкретното му съдържание / т. 3 б.“с“ /, касае оттегляне възлагането на „Буллойерс Консулт„ЕООД, по силата на договора от 01.11.2011г., само и единствено досежно осигуряване процесуално представителство на банката по т.д. № 4747/2011 г. на СГС – макар да е приел, че общото възлагане предполага и общо оттегляне представителството по всички дела срещу конкретния длъжник, съдът не се е произнесъл по съображенията на страната, че следва да тълкува конкретната клауза в цялост / респ. предл. второ / във връзка с момента на образуване на останалите две спорни дела срещу същия длъжник „АгроГранд – БГ„ЕООД, на което обстоятелство страната акцентира /; 2/ не се е обосновал, с оглед съдържанието на споразумението за прихващане от 20.06.2012г. и доколкото от същото извежда обвързващи правни последици както за „Буллойерс Консулт„ ЕООД, така и за адв. Б. А. – т.е. в относимост както към мандатния договор, така и към упълномощителната сделка, въз основа на кое изявление на банката обосновава възложено наново на адв. Б. А., независимо от договора за възлагане с „Буллойерс Консулт„ ЕООД, процесуално представителство по спорните три дела, при това за всякакви процесуални действия, а не само изрично възложените с пълномощни рег. № 4960/26.11.2012г., рег. № 2610/07.06.2013г. и рег. № 4560/30.09.2014г. / т.е. не е обосновано как приема да е сключен нов договор за правна помощ с адв.А., вкл. неформален, само в изпълнение на който се предоставя упълномощаването, при това с възлагане на каквито и да било процесуални действия /; 3/ не е коментирал / във връзка с възложената на „Буллойърс Консулт„ ЕООД функция „наблюдател„ и факта на невърнатите от адв. А. пълномощни, издадени по време на действие на договора от 01.11.2011 г., досежно защитата по дела с „АгроГрант – БГ „ЕООД / уговореното възнаграждение за успех със споразумението от 20.06.2012 г., независимо от факта, че не е било приключило производството по делата срещу „АгроГрант – БГ„ ЕООД, вкл. не са били налице събрани от длъжника вземания, т.е. не е съобразил липсата на друго основание на така уговорената преждевременна възмездност; 5/ не е коментирал справката към приемо-предавателния протокол от 19.01.2017 г., от която ответникът извежда знание на пълномощника, че и до приключване изцяло действието на договора от 01.11.2011 г., той е представлявал банката по т.д.№ 4747/2011 г. на СГС именно в изпълнение на същия. Събраните доказателства въззивният съд не е коментирал с оглед съдържанието им в цялост, в тяхната взаимна обвързаност и кумулативно значение за отговор на въпроса налице ли е валидно сключен, самостоятелен договор за правна помощ с адв. А., независим от сключения с „Буллойърс Консут„ЕООД. Обоснован е и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване с цитираната съдебна практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС. За формулирания петнадесети въпрос важат съображенията за необоснованост на общия селективен критерий, посочени за дванадесети въпрос. Намаляването поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, е приложимо в отношенията между представляваната и противна по спора страна, възразяваща срещу размера му, а не в отношенията между представляван и представител, подчинени на договорната свобода. Към първата хипотеза е относима и цитираната практика на СЕС – решение по съединени дела С 427/16 и 428/16. Доколкото въпросът следва да се разбира със смисъла - възможна ли е намеса на съда, чрез обвързваща страните корекция на съдържанието на съществен елемент от договора за правна помощ – размера на възнаграждението, тъй като договореният, респ. определения по реда на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. противоречи на добрите нрави - то същият не би удовлетворил общия селективен критерий, тъй като не кореспондира с решаващ извод на съда, за възмездност, противоречаща на добрите нрави, а не би бил обоснован и допълнителния селективен критерий с цитираната практика на СЕС. Шестнадесети и осемнадесети въпроси също са формулирани в съответствие с предпоставка, отречена от въззивния съд - наличие на неетично, вкл. заблуждаващо поведение на адв. Б. А. спрямо клиента, с премълчаване условията относно дължимото възнаграждение, при което поема да продължи осъществяването - на самостоятелно основание - на процесуално представителство на банката, след оттегляне възлагането към „Буллойерс Консулт„ ЕООД, както и с премълчаване на значими, за определяне размера на възнаграждението по реда на чл.36 ал.3 ЗАдв., обстоятелства. Съответно се пита, такова поведение – в нарушение на чл. 14 ал. 3 от Етичния кодекс на адвоката - опорочава ли договора за правна помощ между представлявания и процесуалния му представител, като противоречащ на добрите нрави, съответно – съставлява ли това основание Адвокатския съвет да откаже определяне на възнаграждението по преждепосочения ред. Доколкото процедурата по чл. 36 ал. 3 ЗАдв. е приключила, последното, както и поставения осемнадесети въпрос, са напълно чужди на предмета на спора. Несподелената от въззивния съд, но заложена за отговора изходна предпоставка, съдържаща се във въпроса, е достатъчна да изключи удовлетворяването на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. При това, от значение е единствено обективния факт, дали договореното, респ. определено по реда на чл. 36 ал. 3 ЗАдв. възнаграждение, надхвърля разумно дължимото, според предмета на договора и води ли до неоправдано разместване на имуществени блага / неоснователно обогатяване / в полза на представляващия, за сметка на представлявания. Такъв въпрос, обаче, е напълно фактологичен, а не правен – непозволяващ еднозначен, общовалиден отговор, независимо от конкретиката на спора. Необоснован е и допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за която, съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо посочването на правната норма – неясна, непълна или противоречива, относима към отговора и по чието приложение е формирана противоречива съдебна практика / съответно посочена / или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението й, явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия и изменение на законодателството. Досежно седемнадесети въпрос важи коментара към шести въпрос. Определено е общо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в цялото производство по несъстоятелност на „Агро Грант – БГ„ ЕООД, еднократно изчислено върху размера на предявените вземания, поради което и самостоятелен отговор - коя норма на Наредба № 1/2004г. счита приложима, за възмездяването на представителя на кредитор, за участието му в събрание на кредиторите на несъстоятелността или за подаване на наддавателно предложение, в производства по чл. 717 и сл. ТЗ – въззивният съд не е давал. Не е обоснована и противоречива съдебна практика - в подкрепа на противоречиви, според касатора, тези се сочи едно и също решение - по т.д.№ 3560/2013 г. на І т.о. на ВКС. Деветнадесети въпрос касаторът не е обвързал с правна норма, приложима за отговора му и спрямо която да се обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Такава норма не е чл. 17 от Етичния кодекс на адвоката, относима към хипотезиса на питането, а би следвало да е норма, обосноваваща възможен отговор, че спецификата на вземането от адвокатско възнаграждение, независимо че е парично вземане, изключва същото от свободния граждански оборот, респ. от възможността да е предмет на цесия. Двадесет и първи въпрос е относим към определението на въззивния съд, постановено по частна жалба на касатора срещу отказа на първоинстанционния съд да му присъди допълнително разноски, заявени след устните състезания, предвид предявено и допуснато в последното съдебно заседание увеличение на размера на претенциите на ищеца до пълния такъв, по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв. Даденият с решение по гр.д.№ 4270/2019 г. на ІVг.о. ВКС отговор е в различна от настоящата хипотеза - поставена в положение на процесуална изненада страна, препятствана да представи до приключване на устните състезания доказателства, за осъществено процесуално представителство, докато в настоящата страната претендира, с оглед увеличението на размера на исковете в последното съдебно заседание, да й се признае възможност да договори допълнително възнаграждение за вече осъществено процесуално представителство, предвид обвързаността на минималните размери на адвокатските възнаграждения с предвиденото в Наредба № 1/2004 г.. е е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се съобрази, че страната, поради промяна на правния резултат във въззивна инстанция, по начало има само частичен правен интерес от това обжалване, извън атакуването на осъдителното въззивно решение, ведно с последиците при промяна на правния резултат – относно онази част от исковата претенция, по отношение която отхвърлителното първоинстанционно решение е влязло в сила, като потвърдено от въззивния съд. В тази му част е отхвърлена претенция на ищеца за 23 084,99 лева, т.е. в рамките на частичния иск от 25 001,00 лева, съобразно който размер ответникът е договорил и му е възмездено възнаграждение за първа инстанция. Не се обосновава очевидна неправилност на въззивния акт, тъй като както дадените от касатора изрични примери за такава, така и препращането към изложението - раздели І и ІІ, са относими към: 1/ довода за допуснати съществени процесуални нарушения - непроизнасяне по възражения на страната и доказателства по делото, само от извода за наличието на каквито не би могъл да се обоснове извод за правния резултат по същество или 2/ изразеното несъгласие на страната с правилността на формирани изводи относно правното значение на отделни факти, всеки от които изводи, сам за себе си, извън съдържанието на процесуалните действия на съда и страните и събраните доказателства, преценени в съвкупност, не е от естество да обоснове очевидна неправилност. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение