Определение № 4269 от 02.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2013/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Г. П., срещу Разпореждане № 85/26.03.2026 г. по в. гр. д. № 436/2025 г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. Ответниците по частната жалба „Агроком Инвест“ ЕООД и „Агроком Консулт“ ЕООД не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното разпореждане, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване, и е допустима. С определение № 2950/04.06.2026 г. съдът е спрял производството по настоящото дело на основание чл. 229, т. 6 ГПК до приключване на конституционно дело № 5/2026 г. по описа на Конституционния съд на Р България, по което на 09.07.2026 г. бе постановено Решение № 10, с което искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.) бе отхвърлено. На основание чл. 230, ал. 1 ГПК делото следва да бъде възобновено служебно от съда, тъй като пречката за движението му е отпаднала. С Решение № 244/03.12.2025 г. по в. гр. д. № 436/2025 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е обезсилено Решение № 186/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 640/2024 г. на по описа на РС – Ловеч, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 32 ЗС по отношение на „Агроком Инвест“ ЕООД и „Агроком Консулт“ ЕООД, че сключеният на 02.08.2013 г. между тях Договор за аренда № ***, том 8, рег. № 5177/02.08.2013 г. на СВ - [населено място], е непротивопоставим на ищеца П. Г. П. в частта относно следните имоти: ПИ № *** по с площ 34 397 кв. м, местност „К.“, [населено място] по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД -18-70/01.11.2007 г. на ИД на АГКК - [населено място], при съседи: №***, ***, ***, ***,***, ***, ***; ПИ № *** по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-50/20.03.2008 г. на ИД на АГКК – [населено място], с площ 8 302 кв. м, местност „Б.“, [населено място], при съседи: №***, ***, ***, ***, ***; ПИ №*** по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-50/20.03.2008 г. на ИД на АГКК – [населено място], с площ 21 484 кв. м, местност „С. б.“, [населено място], при съседи: ***,.***, ***, ***; ПИ № *** по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-50/20.03.2008 г. на ИД на АГКК – [населено място], с площ 9 398 кв. м, местност „В. л.“, [населено място], при съседи: ***, ***, ***, ***, ***; ПИ №*** по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-50/20.03.2008 г. на ИД на АГКК– [населено място], с площ 20 499 кв. м, местност „К. л.“, при съседи: ***, ***, ***, ***. С въззивното решение е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за произнасяне по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Срещу въззивното решение П. Г. П., представляван от адв. М. П., депозирал касационна жалба с вх. № 2353/19.03.2026 г. по описа на ОС - Ловеч. С обжалваното в настоящото производство разпореждане съдът върнал касационната жалба, приемайки, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като било постановено по облигационен иск за действителност на договор за аренда с цена 940 лева, определена при условията на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, която е под прага от 5 000 лева (2556,46 евро) – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Разпореждането е правилно. В нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е установена касационна необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.- за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Процесуалният закон урежда правомощието на администриращия въззивен съд да върне касационната жалба, щом въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В случая с оглед цената на предявения облигационен, а не петиторен, иск от 480, 61 евро (940 лв.) съдията-докладчик правилно е приел, че подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което разпореждането за нейното връщане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,