Определение № 497 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 23/2013 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№95097/25.9.2012 г., подадена от адв. П. Ч. – процесуален представителна ищеца Г. А. Г. от [населено място], против въззивно решение от 10.8.2012 г. по гр.д.№7208/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 08.02.2011г. по гр.д.№39647/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от Г. А. Г. от [населено място] против “Л.С.” –, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че по делото е установено по безспорен начин, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, достигайки необходимите възраст и точки, съобразно изискванията на чл.68, ал.1 КСО. Прието е също така, че считано от месец октомври 1998 г., т.е. преди започване на процесния трудов договор, ищецът е бил пенсиониран на основание чл.6, ал.1 ЗП/отм./, като към този момент той е нямал навършена възраст и осигурителен стаж, за да се пенсионира при условията на чл.68, ал.1 КСО, но е отговарял на условията на чл.6, ал.1 ЗП/отм./, тъй като е бил военнослужещ. Изложени са изводи, че разпоредбата на чл.69 КСО, урежда специални условия за пенсиониране, които не са визирани в чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е законосъобразно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следният материалноправен въпрос – “Може ли работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с вече пенсиониран служител ?”. Сочи се противоречива практика на обжалваното решение и основания за допускане на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Ответникът по касация “Л. С.” –, е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Поставеният въпрос е относим към изводите на Софийския градски съд, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,