Определение № 474 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ,,ВА-83”ЕООД, чрез адвокат К. П., срещу решение № 29 от 23.01.2020 г. по в.гр.д.№ 484/2019 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 179 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 435/2018 г. на Районен съд-Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ,,ВА-83”ЕООД срещу Я. М. М. и М. П. М. иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .... г. на нотариус М. М., рег.№ 462 от НК, с район на действие Районен съд Перник, на масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ....за им...., в кв.... по плана на [населено място], Пернишка община, с площ по нотариален акт от 800 кв.м., а по скица 815 кв.м., при граници по нотариален акт: улица, Р. К. С., общинско място и В. К., а по скица: УПИ ...., ...., ПИ-.... СОНС, улица, УПИ ...., и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху сградата, и е уважен предявеният от Я. М. М. и М. П. М. против ,,ВА-83”ЕООД насрещен положителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен за същия имот и основан на участие в публична продан и влязло в сила постановление за възлагане на урегулирания поземлен имот и сградата от 26. 07. 2017 г. по изп.д. № 20117530400462 по описа на ЧСИ С. Б..

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Поддържа се и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Я. М. М. и М. П. М., чрез пълномощника им адв. А. Я., и третото лице помагач на ответниците „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт С. П., в депозирани отговори изразяват становище за липса на основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото. Я. М. и М. М. претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 108 ЗС и потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № .... г. Е. Б., по време на брака си с М. Б., е купил празно дворно място, съставляващо парцел .... в кв. .... по отменения регулационен план на [населено място], с площ от 800 кв.м., идентичен с УПИ .... в кв. 72 по действащия регулационен план на [населено място], в който се намира процесната сграда. С нотариален акт № .... г. Е. Б. и М. Б. са учредили безвъзмездно в полза на Л. Й. С., майка на Е. Б., право на строеж на двуетажна жилищна сграда с площ от 120 кв. м. върху празното дворно място. На 20.02.1998 г. Л. Й. С. е възложила на СД “Тема–Маринов и с-ие”, гр. София да изготви работен проект по всички части за сграда в [населено място], парцел .... в кв. .... Същата е вписана като инвеститор в работния проект, съгласуван на 3. 07. 1998 г. Всички останали строителни книжа (разрешение за строеж № 148/3. 07. 1998 г., архитектурен проект одобрен на 2. 07. 1997 г., протокол от 13. 08. 1998 г. за определяне на строителна линия и ниво, акт от 15.09.2007 г. за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството, акт за приемане на конструкцията от 13.12.2007 г., акт за установяване годността на приемане на строежа от 11.06.2008 г., окончателен доклад за установяване годността на строежа за въвеждане в експлоатация, удостоверение за въвеждане в експлоатация № 114/16.07.2008 г.) са издадени на името на Е. Б.. С н.а. № .... г. по описа на нотариус Р. М., Е. Б. и М. Б. са учредили в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху двуетажната жилищна сграда и дворното място, за обезпечаване вземането на банката към Е. и М. Б., произтичащо от сключен договор за банков кредит за сумата 300000 лв. Пред нотариуса е представена декларация с нотариално заверен подпис рег. № 2360/08. 07. 2008 г. по описа на нотариус Р. М., подписана от Л. Й. С., с която същата е декларирала, че се отказва от учреденото в нейна полза право на строеж, че не е упражнила учреденото й право на строеж и не е извършвала никакво строителство в процесния имот, че единственото строителство в имота е осъществено от сина й Е. Г. Б., който е строил със собствени средства и за себе си. За събиране на вземането на “Банка ДСК” АД по договора за кредит е образувано изпълнително дело, на 18. 06. 2010 г. е вписана възбрана върху ипотекирания имот и сграда, с постановление от 26. 07. 2017 г., влязло в сила на 29. 09. 2017 г. и вписано на 9. 01. 2018 г., имотът е възложен на ответника Я. М. М., който е бил в граждански брак с М. П. М.. С нотариален акт № .... г. на нотариус М. М. Л. Й. С. е продала на ищцовото дружество “ВА-83” ЕООД процесната масивна жилищна сграда. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че в процесния урегулиран поземлен имот няма възможност за застрояване на свободното място с друга сграда.

От правна страна съдът е приел, че ищецът не е доказал осъществяване на заявеното придобивно основание – договор за покупко-продажба, тъй като сделката е сключена с несобственик. Л. Й. С. не е придобила собствеността върху сградата на основание учредено от собствениците на имота и реализирано право на строеж, тъй като правото й на строеж се е погасило, поради неупражняването му в предвидения в чл. 67 ЗС срок. В случай, че в даден имот може да се построи само една жилищна сграда и собственикът предприеме строителство на такава за себе си, то би било налице нарушаване учреденото вещно право на строеж, срещу което суперфициарят може да се защити ( чл. 111 ЗС ). В такава хипотеза преценката дали с предприемането на действия по строителството собственикът на имота строи за себе си, нарушавайки учреденото от самия него право на строеж, или за суперфициаря, следва да се извърши на база конкретните факти, установени по делото. Прието е, че съвкупната преценка на събраните доказателства налага извода, че собственикът на имота е предприел извършване на строителството за себе си, а не за титуляра на правото на строеж. Формиран е извод, че е налице позоваване на изтекла погасителна давност по чл. 67 ЗС от собственика на земята и към момента на учредяване на договорната ипотека на 24.07.2008 г. не е имало спор между страните по договора за учредяване право на строеж, че това право изобщо не е осъществено в срока по чл. 67 ЗС и се е погасило, както и че собствеността върху построеното принадлежи на собственика на земята, на осн. чл. 92 ЗС. Прието е, че изготвеният на името на Л. С. работен проект и договорът за възлагането му от 20. 02. 198 г. не обосновават различен извод, тъй като те установяват намерение да строи, но не доказват, че е започнала фактическа реализация на правото на строеж и, че е завършила строителството.

По предявения насрещен иск е прието, че собственици на процесната сграда са ответниците, на основание постановление за възлагане на урегулирания поземлен имот и сградата от 26. 07. 2017 г. по изп.д. № 20117530400462 по описа на ЧСИ С. Б.. Като деривативен придобивен способ публичната продан е породила прехвърлително действие, тъй като длъжниците Е. и М. Б. са били собственици на сградата по приращение, на осн. чл. 92 ЗС.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните групи въпроси:

1. Възражението за погасителна давност по чл.67 ЗС може ли да се упражни извън исковия процес – пред нотариус или с конклудентни действия. Учредяването на договорна ипотека върху сграда от собственика на земята, за която е учредено правото на строеж, представлява ли възражение по чл. 67 ЗС за погасяване по давност на ограниченото вещно право.

2. Основателно ли е възражение по чл. 67, ал. 2 ЗС, за погасяване по давност на правото на строеж, направено след реализиране на това право чрез построяване на сградата. Отразявали се на правото на собственост на суперфициаря обстоятелството, че реализирането на строежа е осъществено не от него, а от трето лице.

Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с решение № 14 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 251/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 09.05.2013 г. по гр.д.№ 878/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 53 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 1467/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 264 от 23.05.2019 г. по гр.д.№ 818/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 476 от 27.07.2019 г. по гр.д.№ 198/2009 г. на ВКС, І г.о.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСТГТК на ВКС, правният въпрос, представляващ общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, следва да е включен в предмета на спора по конкретното дело, да е разрешен в обжалваното въззивно решение, да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и да е значим за изхода на делото.

Първата група въпроси (възражението по чл.67 ЗС може ли да се упражни извън исковия процес – пред нотариус или с конклудентни действия; учредяването на договорна ипотека върху сграда от собственика на земята, за която е учредено правото на строеж, представлява ли възражение по чл. 67 ЗС за погасяване по давност на ограниченото вещно право) не кореспондират с установените по делото факти, с извършените от ответника по иска по чл. 108 ЗС процесуални действия и разглеждането им не би повлияло на крайния извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Възражението по чл. 67 ЗС, за погасяване на учреденото в полза на Л. С. право на строеж, е упражнено по съдебен ред, в настоящото исково производство, от Я. М., в качеството му на ответник по иска по чл. 108 ЗС, в срока по чл. 131 ГПК. В отговора на исковата молба същият, като частен правоприемник на правото на собственост върху земята от Е. и М. Б., е направил възражение, че Л. С. въобще не е упражнявала учреденото й от предишните собственици на имота право на строеж – нито преди, нито след изтичане на срока по чл. 67 ЗС, поради което същото се е погасило по давност в полза на собственика на земята. Възразил е, че въпреки учреденото в полза на Л. С. право на строеж, Е. Б. е предприел построяване на сграда в собствения си имот за себе си и със собствени средства, на което Л. С., като титуляр на ограниченото вещно право, не се е противопоставила, а след построяване на сградата е признала, че същата е собственост на Е. Б.. При така предявеното в настоящото исково производство възражение по чл. 67 ЗС, незаконосъобразният извод във въззивното решение, че възражението по чл. 67 ЗС би могло да се упражни от собственика на земята и извънсъдебно, в нотариално производство по сключване на договор за учредяване на ипотека върху недвижимия имот, не би могъл да се отрази на изхода на спора. Следва да се посочи, че обсъждането на подписаната от Л. С. декларация с нотариална заверка на подписа й, представена при сключване на договора за учредяване на ипотека върху имота и сградата от сина й Е. Б. и съпругата му, е свързано основно с извода на съда, че между собственика на земята Е. Б. и титуляра на правото на строеж Л. С. не е съществувал спор, че Л. С. не е упражнявала учреденото й право на строеж и същото е погасено, че сградата в имота е построена от собственика на земята Е. Б., който е строил за себе си и със собствени средства, както и че след построяването на сградата същата е станала собственост на собственика на земята Е. Б..

По тези съображения настоящият състав намира, че първата група въпроси, макар и коментирани в мотивите към въззивното решение, не са определящи за крайния изход на делото и не са от решаващо значение за постановения с обжалваното решение правен резултат.

Втората група въпроси (основателно ли е възражение по чл. 67 ЗС, направено след реализиране на правото на строеж чрез построяване на сградата; отразява ли се на правото на собственост на суперфициаря обстоятелството, че реализирането на строежа е осъществено не от него, а от трето лице) също са несъответни на установената по делото фактическа обстановка. Отговорите на същите предпоставят реализирано право на строеж от праводателя на ищеца Л. С., а по делото е доказано, че титулярът на правото на строеж Л. С. въобще не е упражнявала същото – нито преди, нито след изтичане на срока по чл. 67 ГПК. Тоест, не е налице хипотеза на построяване на сградата в груб строеж от суперфициаря – лично или чрез другиго, но след изтичане на срока по чл. 67 ГПК, и предявяване на възражение по чл. 67 ЗС от собственика на земята след като сградата е построена и ограниченото вещно право се е трансформирало в право на собственост върху постройката, каквато хипотеза е коментирана в мотивите към ТР № 1/4. 05. 2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, като е разяснено, че собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано - чл. 118 ЗЗД.

По тези съображения настоящият състав намира, че и втората група въпроси не покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.

При този изход на делото „ВА-83“ ЕООД ще следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 3 и 1 ГПК, да заплати на Я. М. М. и М. П. М. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,