Определение № 4111 от 03.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2986/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Банско, чрез процесуалния си представител адв.И. Г. от САК, срещу решение №172/02.04.2025г., постановено по в.гр.д.№1276/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №500290 /12.08.2024г., постановено по гр.д. № 160/2020г. по описа на Районен съд Разлог, в частта, с която са уважени исковете на М. Ю. Т. и Я. Я. Т. срещу Община Банско, за приемане на установено, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №181, том VIII, дело 2116/1975г. на Разложки районен съд на следните реално определени площи/части:, както следва: на УПИ ***, кв.*** по РП на [населено място] от 1991г., с площ от 274.26 кв.м., тонирано в лилаво в цветната комбинирана скица №2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от инж.В. Г. Ю.; на 876.27 кв.м. обозначени за улица по РП на *** от 1991г., тонирано в синьо в цветната комбинирана скица №2 в М 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвената от инж.В. Г. Ю. и на 122.95 кв.м., предвидени по РП на [населено място] от 1991г. за корекция на река Градинишка, тонирано в зелено в цветната комбинирана скица№ 2 в мащаб 1:250 /Приложение № 10 към доп. експерт./, изготвена от инж. В. Г. Ю.. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените срещу касатора искове, отхвърлени като неоснователни. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1./Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и произнесе по всички писмени доказателства по делото, във връзка с всички възражения и твърдения на страните, и да посочи причината, поради която ги възприема; 2/Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни. Изложени са съображения, че по посочените въпроси решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК - Постановление №1 от 13.VII.1953г.. Пленум на ВС, Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК. Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г., на ВКС по тълк. д. № 1/2013 ОСГТК, Решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г„ IVг. о.. ГК Решение № 493 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 236/2012 г., І г. о.. ГК. Решение № 60287 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 973/2021 г.. IІІ г. о., ГК. Решение № 5 от 9.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2023 г.. IVг. о., ГК. Определение № 2182 от 30.04.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4423/2024 г., и др. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по касация М. Т. и Я. Т., чрез процесуалния си представител адв.Л. С. от АК – [населено място], в която се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от представения по делото нотариален акт № 181, том VIII, дело 2116/1975г. на Разложки районен съд ищците М. Ю. Т. /преди това М. Я. Т./ и Я. Я. Т. са закупили къща с дворно място в [населено място], при съседи Н. Т., А. М., река и път. Разпитаните пред първата инстанция свидетели – М., М., Т. и Х. /тримата без родство с ищците/, посочват, че имотът на ищците винаги е ползван от тях в реалните му граници, ограден е от всички страни с ограда, посочват границите на имота – на север общински път, на юг река, на запад и изток са физически лица съседите Н. Т., А. М., които вече са покойници.Посочват, че площта на имота на ищците е над два декара.Въззивният съд е кредитирал показанията и на четиримата свидетели, доколкото същите са логични, последователни, съответстват на останалия доказателствен материал, липсват други доказателства, които да им противоречат. По делото е била допусната СТЕ, вещото лице по която посочва, че за урбанизираната територия на [населено място], общ. Банско не е изработвана и одобрявана КККР.Има одобрен кадастрален и регулационен план /КП и РП/ от 12.02.1991г., който е и единствен за [населено място].По КП процесният имот е заснет като имот пл. № ***с площ 940.82кв.м., като РП на [населено място] е изработен върху основата на КП, а двата плана са одобрени с една и съща заповед.По КП за имот пл. № ***е отреден един парцел в кв.***, а именно парцел УПИ *** с площ 492.11кв.м., няма данни за отчуждаване, няма данни и за уреждане на регулационни сметки.В разписната книга към проекта за дворищна регулация от 1991г. за ищците е записан имот пл. № ***– двор.Вещото лице посочва, че тъй като в нотариалния акт, с който ищците се легитимират като собственици, не е посочена площ на дворното място и номер на имота, при съпоставка с посочените съседи и записванията по разписния лист следва извод, че е налице сходство с имот пл. №***, отреден за ищците по КП.На място вещото лице сочи, че ползваната и стопанисваната от ищците площ на имота е 2252кв.м., като от изток имота е ограден с бетонова подпорна стена, след това с паянтова ограда от циментови колове с оградна мрежа между тях; на юг опира до брега на река Граднишка; на запад е ограден с масивна ограда от бетонови колове и ограда между тях.Посочва, че всичките тези огради не съвпадат с границите на имота по КП.Вещото лице сочи, че проектираните улици не са изграждани.На отделни скици е посочил частите на имота по КП и по РП.Видно по последната, в която са показани частите от проектните парцели в кв.*** и кв.***, проектните улици и проектната корекция на р.Градинишка, по действащия РП от 1991 год., които сега попадат в границите на имот пл.№ ***, ползван, и владян на място, със следното съдържание: с тънки черни линии, зачертани с червени кръстчета и до нея тонирано в кафяво - е показана границата на имот пл.№ ***, по действащия КП на [населено място] от 1991 год., с площ по ц.м. от 940.82 кв.м.; с плътни черни линии и до тях тонирано в зелено - са показани границите на имот пл.№ ***, ползван и стопанисван на място, с площ по ц.м. от 2252 кв.м.; с тънки черни линии и черни номера, заградени в червени кръгчета – са показани границите и планоснимачните номера на съседни имоти по КП от 1991год., които са засегнати на място от владяния от ищците имот с пл.№ ***; с тънки червени линии - е показана проектната улична регулация по РП от 1991год.; с тънки сини линии и сини римски цифри - са показани проектните парцели /УПИ/ и техните номера по РП по РП от 1991 год.; тонирано в бяло - е показана площта от 487.19 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/***, в кв.***, част от имот пл.№ ***, и на място се владее от ищците, като част от имот пл.№ ***; тонирано в червено - е показана площта от 64.05 кв.м.. която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/***, в кв.***, но на място се владее от ищците към имот пл.№ ***; тонирано в лилаво - е показана площта от 274.26 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ ***, в кв.***, но на място се владее от ищците към имот пл.№ ***; тонирано в синьо - е показана площта от 876.27 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектни, нереализирани улици, но на място се владее от ищците към имот пл.№ ***; тонирано в зелено - е показана площта от 122.95 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектна, нереализирана корекция на р. Градинишка, но на място се владее от ищците към имот пл.№ ***; тонирано в кафяво - е показана площта от 421.36 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ ***, в кв.***, но на място се владее от ищците към имот пл.№ ***; тонирано в оранжево - е показана площта от 1.49 кв.м., която по РП от 1991 год. е част от проектен парцел /УПИ/ ***, в кв.***, но на място се владее от ищците към имот пл.№ ***. Въззивният съд е кредитирал изцяло това заключение, което е изготвено от инж.Ю. доколкото е пълно, ясно, обосновано, вещото лице – геодезист притежава необходимата компетентност за изпълнение на поставените му въпроси, за разлика от вещото лице К., която поради липса на техника за извършване на заснемане не е изготвила комбинирана скица, която е от съществено значение за установяване на точните граници на имота, притежаван от ищците. Изложени са съображения, че ищците сочат, че са собственици на процесните реални части /отредени за улица, за корекция на реката и попадащи в УПИ ***/ на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 1975г., а [община] оспорва собственическите им права, като твърди, че спорните части са общинска собственост, като тези за улица и корекция на реката са публична общинска собственост.Не е спорно, че ищците са закупили през 1975г. къща с дворно място, за което дворно място по РП на [населено място] от 1991г. е отреден УПИ ***. Спорно е каква е площта на закупения имот, а от там и дали процесните реални части действително принадлежат на ищците на соченото от тях придобивно основание.Действително в представения от ищците титул за собственост липсва посочена площ, единствено са посочени съседите от четирите страни.В тази връзка следва да се посочи, че площта е част от основните кадастрални данни за един поземлен имот, но не е индивидуализиращ белег за правото на собственост, а е функция на границите му.Видно от нотариалния акт, с който ищците се легитимират като собственици, закупеното от тях дворно място е с посочени граници от четири страни, като на юг границата е река, на изток и запад са физически лица, а на север съществуващ път.По последния и единствен за [населено място] РП от 1991г. за ищците е отреден УПИ *** с площ 487.19 кв.м. Според вещото лице В. Ю. и свидетелите на място имотът на ищците е ограден от всички страни, с ограда, път и река, като ползваната от тях площ е 2252 кв.м., очертан със зелено на Приложение № 10 към заключението.Видно от последното част от проекта за улица /876.27 кв.м./, част, необходима за корекция на река Градинишка /122.95 кв.м./ и част от УПИ *** /274.26 кв.м., имот, за който липсва записан собственик/ попадат в имота ползван от ищците и ограден на място.Вещото лице посочва, че улицата и корекцията на реката на място не са реализирани, не са провеждани и отчуждителни мероприятия, нито е налице реално завземане на придадени части от имоти.В случая липсва съвпадение на имотните граници с регулационните такива.РП, както и КП са приети при действието на ЗТСУ /отм./, като съгл. чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищно-регулационния план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти придадени към парцели на други лица – физически или юридически.Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, т.е уредени са сметките между собствениците на съседните имоти за придаваемите части. В случая липсват данни за уреждани сметки, за реално заемане на придадените части, поради което регулацията от 1991г. не следва да се счита приложена.След като регулационните сметки не са уредени, то отпада отчуждителното действие на регулацията и като последици придаваемите части се връщат към имота, от който са отнети, в случая към този на ищците.С приетия РП от 1991г. част от имота на ищците е отреден за улица и част за корекция на река от южната страна /Градинишка/. Вещото лице Ю. посочва, че както улицата, така и корекцията на реката не са реализирани.Няма данни и за провеждани отчуждителни процедури, както и за заплащане на обезщетение на собствениците на засегнатия имот.При това положение отчуждително производство и по отношение на тези части, отредени за обществени мероприятия, не е проведено и е налице неприложена улична регулация.С оглед на гореизложено е прието, че след като дворищната и улична регулация не са породили своето действие, то придадените части от оградения на място имот, следва да се върнат в патримониума на собствениците, легитимиращи се като такива с покупко-продажбата от 1975г., т.е на ищците.Ето защо предявеният установителен иск от ищците срещу общината за процесните реални части - на УПИ ***, кв. *** по РП на [населено място] от 1991г., с площ от 274.26 кв.м., тонирано в лилаво в цветната комбинирана скица №2; на 876.27 кв.м. обозначени за улица по РП на *** от 1991г., тонирано в синьо в цветната комбинирана скица № 2 и на 122.95 кв.м., предвидени по РП на [населено място] от 1991г. за корекция на река Градинишка, тонирано зелено в цветната комбинирана скица № 2, изготвена от инж. В. Ю. е основателен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил с тази практика, което е основание да не се допуска касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос. Въз основа на анализ на представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищците са закупили през 1975г. къща с дворно място, за което дворно място по РП на [населено място] от 1991г. е отреден УПИ ***.Установено е, че в титула за собственост на ищците не е посочена площта на закупения имот, а само съседите от четирите страни /път, река, Н. Т. и А. М./, но е съобразено, че площта не е основен индивидуализиращ белег за правото на собственост. Кредитирани са показанията на разпитаните по делото свидетели, които са дали сведения на съда, че имотът на ищците е бил с площ по-голяма от 2дка, винаги е бил владян в реалните му граници, ограден е от всички страни с ограда.Това съвпада със заключението на вещото лице инж.Ю., който е посочил, че на място ползваната и стопанисваната от ищците площ на имота е 2252кв.м., като от изток имота е ограден с бетонова подпорна стена, след това с паянтова ограда от циментови колове с оградна мрежа между тях, на юг опира до брега на река Граднишка, а на запад е ограден с масивна ограда от бетонови колове и ограда между тях. От същото заключение е прието за установено, че по РП от 1991г. част от проекта за улица /876.27 кв.м./, част, необходима за корекция на река Градинишка /122.95 кв.м./ и част от УПИ *** /274.26 кв.м., имот, за който липсва записан собственик/ попадат в имота ползван от ищците и ограден на място.Вещото лице е посочило, че улицата и корекцията на реката на място не са реализирани, не са провеждани и отчуждителни мероприятия, нито е налице реално завземане на придадени части от имоти. Съобразено е, че по реда на ЗТСУ-отм. дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти придадени към парцели на други лица – физически или юридически.Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, т.е уредени са сметките между собствениците на съседните имоти за придаваемите части. В случая липсват данни за уреждани сметки, за реално заемане на придадените части, поради което регулацията от 1991г. не следва да се счита приложена. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен от касаторите въпрос.Въззивният съд е съобразил неоспорените от страните заключения на в.л. инж.И.К. и в.л. инж.Ю./възражение от страна на процесуалния представител на ответника е било направено само по отношение на отговора въпрос №12 на второто заключение, който според него е бил правен и изключен от компетентността на експерта – следва ли в конкретния случай да се приеме, че са изтекли предвидените от ЗУТ срокове за прилагане на регулацията/, според които първият и единствен КП и РП за [населено място] са от 1991г., и двата одобрени със заповед №41/12.02.1991г. на Председателя на ОбНС – гр.Банско.Отчетено е, че в хода на първоинстанционното производство не е бил наведен довод от ответника, че през 2017г. е бил одобрен ПУП за [населено място] в района на корекцията на река Градинишка, а за първи път е направен едва с въззивната жалба, за което и не са били представени никакви доказателства.Поради изложеното това оплакване във въззивната жалба не е било изрично обсъдено от въззивния съд. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар в размер на 766.94евро. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение