Определение № 691 от 25.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1354/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. П. в качеството му на ЕТ „М. П.-ТВ“ срещу решение №158 от 17.05.2023 г. по в.гр.д.№134/2023 г. на ОС Смолян. С обжалваното решение е потвърдено решение №4 от 19.01.2022 г. по гр.д.№239/2022 г. на РС Мадан, с което е обявена за недействителна спрямо Държавата, по предявените искове от старши публичен изпълнител в ТД на НАП П. против „Вехрус“ ЕООД и ЕТ „М. П.-ТВ“ на основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, осъществената с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №129, том I, рег. №2036, дело №119 от 2017 г. от 25.10.2017г. по описа на нотариус С. Бозов, рег.№356 на НК, с район на действие районен съд - Мадан, сделка, с която „Вехрус“ ЕООД е прехвърлило в полза на ЕТ „М. П.-ТВ“ собствеността върху недвижим имот: УПИ II - МТС в квартал 47 по регулационния план на [населено място], общ. Р., одобрен със заповед №209/25.05.1992 г. на Кмета на [община], застроен и незастроен с площ от 2410 кв.м. съгласно скица №374/03.11.2009 г. на [община], презаверена на 23.10.2017 г. и удостоверение №4900/24.10.2017 г. на Кмета на [община] и масивна едноетажна сграда, състояща се от работилница и гараж със застроена площ от 56 квадратни метра срещу продажна цена от 13 328 лева, от която 9 008 лева е стойността на поземления имот, а 4 320 лева е стойността на сградите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела. Съгласно установената практика на ВКС понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК е по-широко от „търговски спор” по смисъла на глава X. на ГПК, респективно същите не са тъждествени – както поради разликата в използваната от законодателя терминология, така и поради обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4, вр. чл.365, ал.1 от ГПК, търговски дела с размер на цената на иска под 25 000 лв., се разглеждат от районните съдилища по общия исков ред, а не по реда на глава X. на ГПК, приложима само по отношение на търговски дела, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция. В този смисъл търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая предмет на делото е действителността на сделка, сключена между търговци във връзка с осъществяваното от тях занятие, то несъмнено делото е търговско, а тъй като размерът на цената на исковете, определен по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК е под 20 000 лв. /13 112.20 лв., съгласно удостоверение за данъчна оценка/, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение