Определение № 744 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2190/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. чрез пълномощник адв Т. Д., срещу решение №26 от 28.01.2020г г. по в.гр.дело № 415/2019г. на Окръжен съд -Смолян, с което в обжалваната част е потвърдено решение№125 от 07.10.2019гг по гр.д №70/2019г на Районен съд-Чепеларе. Отхвърлен е иск на касаторката на основание чл.439 ГПК за установяване в отношенията между нея и „Райфайзенбанк България“ ЕАД ,че не дължи на банката сумата 4525,16лв. главница и законна лихва върху тази главница ,считано от 23.01.2009г до окончателно изплащане,която лихва е посочена от ищцата в размер на 2540,69лв - остатък от законна лихва, начислена до 03.05.2019г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност по чл.281т.3 ГПК. В приложеното към жалбата изложение се сочи основанието по чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението, изтъква се чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на решението с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г по т.д№2/2013г ОСГТК ,ППВС №3/1980г и установена практика на ВКС по четири формулирани въпроса, свързани с решаващо произнесения от въззивния съд въпрос за погасителната давност при изпълнителен процес, както и по процесуалния въпрос за обсъждане на всички възражения и доводи на страните. Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение намира ,че постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване по критерия на чл. 280, ал.3 т.1, предл. първо ГПК, свързан с цената на иска, която цена в случая е под 5 000 лева. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Воден от гореизложеното Върховен касационен съд ІІІ г.о