Определение № 2103 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 991/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, подадена чрез Областния управител на Област с административен център Варна срещу протоколно определение от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2831/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Държавата, чрез МРРБ, против заповед № РД-61/11.01.2022 г. на кмета на Община Долни чифлик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Костадинов, в писмен отговор по частната жалба, подаден чрез адв. Д. Петрова, излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът кмет на Община Долни чифлик,в писмено възражение, заявява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на определението. Ответникът С. Станчев не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпила и втора частна жалба от Държавата, представлявана от МРРБ, подадена чрез Областния управител на Област с административен център Варна срещу определение № 3458 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2831/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което в производство по реда на чл. 248 от ГПК е изменено протоколното определение от 01.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдена Държавата, чрез МРРБ да заплати на адв. Д. Петрова разноски в размер на 3437,50 лева - адвокатско възнаграждение, вместо първоначално присъдените 1000,00 лева. Ответникът В. Костадинов, чрез адв. Петрова, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на частната жалба като отново претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу протоколно определение от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2831/2022 г. по описа на Административен съд – Варна за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено след отмяната с определение № 5810 от 01.06.2023 г., постановено по адм. дело № 4857/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение на предходно определение № 820 от 22.03.2023 г., постановено по делото от Административен съд – Варна, с което оспорването на Държавата, представлявана от МРРБ срещу заповед № РД-61/11.01.2022 г. на кмета на Община Долни чифлик, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за имоти с идентификатори 83404.14.183 и 83404.14.184 по КККР на [населено място], Община Долни чифлик за УПИ ІІ-183,184 „за курортно строителство“, кв. 14, е оставено без разглеждане и е прекратено производството по делото. С отменителното определение, постановено от ВАС, при връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, са дадени конкретни указания за събиране на доказателства относно обстоятелството дали ПИ с идентификатор 83404.14.183 по КККР на [населено място] е включен в държавния поземлен фонд, за да може безпротиворечиво да се установи активната процесуална легитимация на оспорващия. В изпълнение на така дадените указания, Административен съд – Варна е назначил съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която, ПИ с идентификатор 83404.14.183 по КККР на [населено място] за УПИ ІІ-183,184 „за курортно строителство“, кв. 14, според приложения ПУП-ПРЗ, е държавен поземлен фонд /за нуждите на селското стопанство/, за който е съставен Акт за частна държавна собственост. При така установеното, с обжалваното в определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Държавата, представлявана от МРРБ, против заповедта на кмета на Община Долни чифлик и е прекратил производството по делото, като е приел за безспорно установено от съдебно-техническата експертиза, че имот с идентификатор 83404.14.183 по КККР на [населено място], предмет на одобрената с оспорената заповед разработка, е част от държавния поземлен фонд. Приел е, че приложение намира специалната разпоредба на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, според която по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните, който се явява и процесуално легитимиран да оспорва заповеди от вида на процесната. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. От данните по делото безспорно е установено, че държавата се легитимира като собственик на имот с идентификатор 83404.14.183 по КК на [населено място] с трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно ползване „за почивен лагер“. Тя е надлежно вписана в КККР на основание акта за частна държавна собственост с предоставено на Министерство на земеделието, храните и горите / Министерство на земеделието и храните/ право на управление. От приетото без възражения от страните заключение на вещото лице безспорно е установено, че ПИ с идентификатор 83404.14.183 по КККР на [населено място], отреден за УПИ ІІ-183,184 „за курортно строителство“, кв. 14, според приложения ПУП-ПРЗ, е част от държавния поземлен фонд. При така установените факти не е налице съмнение за обстоятелството, че имот с идентификатор 83404.14.183, който е предмет на плана за регулация и застрояване, одобрен с оспорената в производството заповед, е собственост на държавата и тя разполага с активна процесуална легитимация по см. на чл. 131, ал. 2 ЗУТ да обжалва заповедта на кмета на Община Долни чифлик, но представлявана от Министерство на земеделието и храните по силата на специалната норма на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Втората частна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез Областния управител на Област с административен център Варна срещу определение № 3458 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2831/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение, по реда на чл. 248 от ГПК, е изменено протоколно определение от 01.11.2023 г., постановено по същото дело, във връзка с направените от В. Костадинов, чрез адв. Петрова искания за изменението му в частта за разноските. Съдът е приел молбата по чл. 248 ГПК за допустима и основателна и е осъдил Държавата, представлявана от министъра на регионалното устройство и благоустройството да заплати на адв. Д. Петрова сумата от 3437,50 лева, съгласно представения от нея списък на разноските. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че разноските са поискани своевременно от ответника по оспорването, била е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК и при липса на направено възражение за тяхната прекомерност са дължими в посочения в списъка размер. Определението е неправилно. При надлежно и своевременно заявено искане за присъждане на разноски, каквото е налице по отношение на заинтересованата страна В. Костадинов, представляван от адв. Петрова, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, се дължат реално направените в производството разноски. В случая искането за присъждане на разноските е направено от адв. Петрова в проведеното на 01.11.2023 г. открито съдебно заседание, непосредствено след изложените от съда съображения за недопустимост на оспорването, като е заявена претенция за присъждане на „минимално възнаграждение по Закона за адвокатурата, съобразно представения списък“. Минимално определения размер на адвокатското възнаграждение за административни дела по ЗУТ за една инстанция, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1250 лв. По делото на л. 98 е представен договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023 г. за изготвяне на отговор на жалба и процесуално представителство по адм. дело № 2831/2022 г. по описа на Административен съд – Варна с „договорено възнаграждение“ по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Тази разпоредба визира определяне от съда на адв. възнаграждение, тъй като такова реално не е заплатено и това възнаграждение се определя за цялото съдебно производство до приключване на делото с окончателен съдебен акт. Именно поради това представеният списък по чл.80 ГПК, неправилно е зачетен от административния съд при постановяване на определението по чл.248 ГПК, тъй като той не отразява реално направени от страната разноски. Неправилен е и изводът на административният съд, че не е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като такъв е присъствал на съдебното заседание, проведено на 01.11.2023 г., в което е заявено искането на адв. Петрова за определяне на адв. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в минималния размер. При така формулирано искане за разноски не се следва възражение за прекомерност, тъй като се претендира минимума. От протокола от заседанието,проведено на 01.11.2023 г. не се установява списъка по чл.80 ГПК да е предявен на процесуалния представител на жалбоподателя. При тези данни присъждането от първоинстанционния съд на адв.възнаграждение в размер на 3437,50 лв., който размер не е обоснован с реално направени разноски в производството и е в по-висок размер от реално поискания от страната, е необосновано и в разрез с нормата на чл.38, ал.2 ЗА. По изложените съображения не се дължат разноски и в настоящето производство. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Следователно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адв. възнаграждение не се дължат. По изложените съображения частната жалба на Държавата, представлявана от МРРБ срещу определение № 3458 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2831/2022 г. по описа на Административен съд – Варна се явява основателна за присъденият размер над нормативно определения минимум в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението следва да бъде отменено за присъдения размер над сумата сумата 1250,00 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,