Определение № 606 от 02.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 2207 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 4279/2016 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. М. С. против Р. И. В., двамата от [населено място], за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 32000 лева, съставляващи равностойност на парна отоплителна инсталация, състояща се от: парен котел марка “Viessemann”; 2 бр. неръждаеми разливни съдове с обем 500 литра; 28 бр. чугунени отоплителни радиатори марка “Kdlor”; 8 бр. отоплителни лири, 130 мм., марка “Hell”; барплот с мивка марка “Ldpner”, с дъбова основа, и 7 бр. мивки алпака. В решението е прието за установено, че ищецът е закупил недвижим имот, съставляващ хотел-ресторант „О. гнездо” от публична продан, проведена по искане на взискателя [фирма], имащ качеството на ипотекарен кредитор спрямо длъжника [фирма] с управител ответника по делото. Ищецът придобил собствеността върху сградата, състояща се от ресторант с обслужваща сфера на първия етаж и от осем стаи със самостоятелен санитарен възел на втория етаж по силата на влязло в сила на 30.10.2014 г. постановление за възлагане. На 01.12.2014 г. ищецът е бил въведен във владение на имота от частния съдебен изпълнител. Прието е за установено, че ипотекарният длъжник [фирма], [населено място], чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала – ответникът по делото, е държал имота в периода между осъществяването на проданта и въвода във владение на купувача. В този период е било извършено изнасяне на движими вещи, както и унищожаването на част от тях (радиаторите били нарязани, за да бъдат предадени за скраб), като дейността е била осъществена от различни работници. Прието е, че ответникът често е пребивавал на обекта, без да е доказано, че дейността на работниците е ръководена от него, а вещите изнасяни и унищожавани по негово нареждане; че сградата е била предадена на ищеца в добро състояние, а движимите вещи, имащи характер на принадлежност, са били отделени от имота без да бъде увредена неговата цялост. При така установените факти е прието, че не е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, поради което предявеният иск за обезщетение за вреди е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Н. М. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички събрани по делото доказателства, както и представляват ли сградните инсталации принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС. Ответникът по касационната жалба Р. И. В. поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за основателни доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. По повдигнатите обуславящи изхода на делото въпроси по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК - длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на съдебното решение всички събрани по делото доказателства, както и по приложението на чл. 98 ЗС - представляват ли сградните инсталации принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС, решението е постановено в нарушение на установената практика на Върховния касационен съд (решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 6369/2014 г., ІV г.о.; решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на IV г.о.; решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о; решение № 126 от 9.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. на ВКС по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК и решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г. ІІ г.о. ВКС по приложението на чл. 97 ЗС и чл. 98 ЗС)), поради което касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение