Определение № 2975 от 05.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1674/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Р. Д. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1544/ 29.12.2025 г. по гр.д.№ 2428/ 2025 г. /поправено с постановено по същото дело решение № 249/ 26.02.2026 г./, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10816/ 2024 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Столична община /СО/ искове, квалифицирани по чл.49 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 212,58 лв.обезщетение за имуществени вреди, в резултат на падане, предизвикано от необезопасена неравност на тротоар и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига въпросите 1. “ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?“; 2. „Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“; 3. „Може ли съдът да откаже да кредитира свидетелски показания само заради родствена връзка със страната, без да установи реална недостоверност и без да анализира дали показанията се подкрепят от останалите доказателства по делото?“; и 4. „Когато по делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, допустимо ли е въззивният съд да отрече изводите на вещото лице като „необосновани“, без да установи конкретно противоречие с медицинската документация и без да назначи повторна експертиза?“. Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна СО оспорва жалбата като поддържа, че поставените правни въпроси са „неоснователни“, но без да излага конкретни съображения за липса на основания за достъп до касационен контрол. Изложени са доводи по същество за правилност на обжалваното решение като постановено въз основа на обоснован анализ на противоречиви доказателства и вярна преценка на свидетелските показания и заключението на вещото лице. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че ищцата била регистрирана в амбулаторната книга на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в 16.00 ч. на 13.05.2024 г. с диагноза фрактура радий ин локо типико инветерата, контузио артикулацио радио-карпалис син. Допълнителен преглед на ищцата бил извършен на неустановена дата от д-р Ш. /специалист по ортопедия и травматология/, който поставил диагноза „контузия на други части на китката и дланта“ с назначена терапия - шина и преглед на 21.05.2024 г. За прегледа бил издаден допълнителен лист, без информация да е издаден в болнично заведение и без информация на пациента да са направени каквито и да е изследвания, включително рентгенография. Нито амбулаторната книга, нито допълнителният лист за преглед, съдържали данни за извършени изследвания на ищцата или за други контузии по тялото и лицето й /по твърдения в исковата й молба тя получила и хематом в дясната зигоматична област/. Според медицинската експертиза ищцата преживяла счупване на лъчевата кост на лявата ръка на 14.03.2025 г., по повод на което й е била поставена гипсова имобилизация, носена от нея в продължение на 35 дни. След свалянето й е провела рехабилитация. При падането на 13.05.2025 г. К. посетила по спешност УМБАЛСМ “Пирогов“, където ръката била шинирана и било назначено следващо явяване на 21.05.2025 г. за проверка дали има ново счупване на същото място. При проведена контролна рентгенография на 21.05.2025 г. на лявата китка била установена рефраткура и препоръчано носене на гипсова имобилизация още 20 дни. На същата дата ищцата била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където на 23.05.2024 г. бил инцизиран хематом в областта на дясната скула на лицето и ищцата била дехоспитализирана без усложнения на 24.05.2024 г. Доказателства относно провеждането на последваща рехабилитация на лявата китка от ищцата и за констатирани усложнения от преживените травми нямало, включително за твърденията в исковата молба за скъсано сухожилие. Писмените доказателства и заключението на вещото лице били в несъответствие с показанията на свидетелката Е. К. /дъщеря на ищцата/, че още на 13.05.2024 г. на майка й било проведена рентгенография, която установила счупване. На 13.05.2024 г. на ищцата не било проведено рентгенографско изследване, нито ръката й била гипсирана. Писмените доказателства и експертизата установявали еднозначно, че на 13.05.2024 г. на Р. К. е бил проведен физически преглед в УБАЛСМ „Пирогов“ поради оплаквания за болка в областта на лява китка, която е била шинирана. Рентгенографско изследване било направено осем дни по-късно - на 21.05.2024 г., с установена фрактура в дистален край на ляв радиус, без да е проведено друго лечение освен поставената преди това шина. Нито едно от писмените доказателства не установявало към 13.05.2024 г. К. да е получила друго нараняване, освен контузия в областта на лявата китка. Обективни данни за наличието на подуване в областта на дясната скула /хематом/ били налични едва в епикриза от 24.05.2024 г., при отразена анамнеза относно получаването й единствено по данни на пострадалата. Поради несъответствието им с писмените доказателства и експертното заключение, съдът отказал да кредитира показанията на свидетелката Е. К., доколкото в частта им относно получените телесни увреждания от майка й и проведеното й лечение те били противоречие с установеното от писмените доказателства и заключението на неоспорената медицинска експертиза. Въз основа на този доказателствен анализ съдът намерил, че не били налице елементите от фактическия състав по чл.49 ЗЗД. Нямало доказателства за наличие на пряка причинно-следствена връзка между телесните увреждания на ищцата /фрактура в дистален край на ляв радиус и хематом на дясна скула/ и противоправното бездействие на длъжностните лица от СО по поддържане на тротоарите на общинските улици в Столична община. Наличните косвени доказателства не водели до единствено възможен извод, а преките били дискредитирани. Наличната документация, въз основа на която било изготвено и заключението на експертизата, не съдържала каквито и да е данни по отношение на настъпването на инцидента, както и на пряка връзка между него и констатираната фрактура на лявата китка на ищцата, още по - малко с хематома в областта на дясната скула на лицето й. Изводът на вещото лице, че според представената документация по делото претърпените увреждания от ищцата били в пряка връзка с падане поради спъване в неукрепени, плаващи плочки съдът намерил за необоснован. Само поради факта, че ищцата е получила травматични увреждания, не можело да се направи извод, че те са получени именно от инцидент, настъпил на тротоар, за поддържането на който отговаря СО. Не са налице основания така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационен контрол. Формулираните в изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са процесуалноправни и обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Според установената практика, при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, в които да обсъди всички събрани по делото допустими и относими към спора доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност, като при противоречиви такива посочи, на кои дава вяра и на кои не, както и какви са причините за това. Посоченото задължение се отнася до всички събрани по делото доказателства-писмени, гласни и заключения на вещи лица. Съдебното решение не може да бъде основано само и единствено на заключението на вещото лице, като бъдат игнорирани останалите събрани по делото доказателства. Възможно е част от тези доказателства да не бъдат възприети от съда, като това трябва да бъде изрично посочено в мотивите към съдебното решение, като се посочат конкретните причини даденото доказателство да не бъде възприето от съда /решение № 197/ 27.03.2024 г. по гр.д.№ 3958/ 2022 г., ІV г.о./. Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса /решение № 60134/ 08.11.2021 г. по гр.д.№ 1062/ 2021 г., I г.о./. Оплакването за нарушение на чл.172 ГПК е допустимо да бъде заявено във въззивната жалба и в писмения отговор на жалбата срещу първоинстанционното решение. Оплакването е за допусната грешка при извършената преценка на доказателствата. Всяка от страните има надлежна процесуална легитимация да заяви оплакването пред втората инстанция. Въззивният съд е длъжен да го разгледа, когато постановява решението си по правния спор. Когато въззивният съд е длъжен да пристъпи към обсъждане на показанията на заинтересованите свидетели, неговата дейност е производна от задълженията, с които е бил натоварена първата инстанция и които произтичат от предвиденото в чл.172 ГПК /решение № 8/ 19.03.2018 г. по гр.д.№ 1285/ 2017 г., ІІІ г.о./. Въззивното решение е постановено в съответствие с така установената практика, поради което по обуславящите правни въпроси не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. По изложените съображения съдът