Определение № 805 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 887/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „УниКредит Булбанк” АД срещу определение № 4720 от 21.12.2022г. на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. №2524/2022г., с което е потвърдено решение № 2749 от 30.08.2022г. по гр.д. № 9532/2022г. на Варненски районен съд за отхвърляне заявлението на жалбоподателя за издаване на европейско удостоверение за наследство на М. М. Ф., [дата на раждане] в Германия, починал на 12.11.2021г. в България. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно - постановено в противоречие със съдържанието и целта на относимите правни норми. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос: приложимо ли е българското право към наследяването на Ф. М. М., гражданин на Германия, постоянно пребивавал и починал в България, придобил недвижим имот в България и снабдявал се с българско свидетелство за управление на МПС. Като продължение се поставят и процесуалните въпроси: 1/ ако е приложимо българското право към наследяването, то налице ли е компетентност на българския съд да издаде европейско удостоверение за наследство; 2/ ако бъде издадено такова удостоверение може ли то да се използва на територията на България; 3/ кредиторът „УниКредит Булбанк” АД легитимирано лице ли е по смисъла на Регламент № 650/2012г. да иска издаване на европейско удостоверение за наследство при наличие на следните условия: а/ лицето е солидарно задължено по договор за ипотечен банков кредит, сключен с банката; б/ банката е ипотекарен кредитор спрямо недвижим имот на територията на България, закупен от Ф. М. и съпругата му; в/ банката е предявила осъдителен иск срещу А. М. и Ф. М. (преди смъртта му) на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за вземанията по ипотечния кредит. Поддържат се допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съображения относно обжалваемостта на акта виж в определение № 158 от 13.07.2011г. по ч.гр.д. № 2035/2022г. на IIг.о. на ВКС. Варненски районен съд е сезиран с искане от „УниКредит Булбанк” АД за издаване на Европейско удостоверение за наследство на М. Ф. М., [дата на раждане] в Германия, гражданин на Германия, починал на 12.11.2021г. в България. Молителят предявява искането в качеството си на кредитор на починалия по силата на договор за банков ипотечен кредит от 31.08.2015г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 01.09.2015г. Налице е висящо съдебно производство пред Варненски окръжен съд по иск на банката против кредитополучателя А. М. и солидарно задълженото лице М. М., което е спряно на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК и на ищеца „УниКредит Булбанк" АД са дадени указания да посочи правоприемниците на починалия ответник М. М. и адресите им или да вземе мерки за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 от ЗН. Районният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че за молителя не е налице правен интерес от издаването на европейско удостоверение за наследство. Съображенията са на първо място, че молителят няма изискуемото качество, посочено в чл.63 от Регламент № 650/2012г., да претендира издаването му - не е наследник, заветник, изпълнител на завещание или управител на наследството. На второ място, издаването на удостоверението е предвидено, за да послужи на заинтересованите лица да удостоверят правното си положение или да упражнят правата си в друга държава членка. В случая молителят не желае да установи своето правно положение, респ. свое право, а чуждо право и то в същата държава членка. Не е налице е преследваната от закона цел посредством издаването на удостоверението - то се издава, за да могат заинтересованите лица да упражнят свои права, произтичащи от наследяването или да установят качеството си на наследници, заветници, изпълнители на завещание и прочие. Молителят не преследва такава цел, а цели да бъдат конституирани наследниците като ответници по предявения от него иск. За да потвърди отхвърлянето на заявлението Варненски окръжен съд е посочил в обжалвания акт, че Европейското удостоверение за наследство /ЕУН/ е регламентирано в Глава VI на Регламент 650/2012 на ЕС, където изрично е формулирана неговата цел и предназначение, компетентния орган и процедурата по издаването му, съдържанието му, правните последици от издаването му, както и срокът му на валидност. Според разпоредбата на член 63, параграф 1 от Регламента ЕУН е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество. Член 65, параграф 1 от Регламента очертава кръга на лицата, по чието искане може да бъде издадено удостоверение, като препраща към цитираната норма на член 63, параграф 1 от същия. Следователно, заявител в производството може да бъде единствено лице, попадащо в кръга на изброените - наследник, заветник с преки права върху наследството, изпълнител на завещание или управител на наследството. Изброяването е изчерпателно и неговото тълкуване не поражда разумно съмнение относно кръга на легитимираните лица, по чието искане може да бъде издадено удостоверението за наследници. Цитираните от банката-заявител съображения 7, 8 и 49 от Преамбюла на регламента не могат да служат за разширяване кръга на заявителите, посочени в член 65, параграф 1. Мотивите за издаването на нормативния акт сочат преследваната от европейския законодател цел, а именно чрез него да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството. Но от тях не произтича противоречащ на текста на приложимата разпоредба извод, чрез добавяне на нови заявители към кръга на лимитативно изброените такива. Кредиторът не е сред изрично посочените лица, по чието искане може да бъде издадено ЕУН и затова искането подлежи на отхвърляне. В допълнение съдът е посочил, че в случая липсва и целта, за която се издава удостоверението, а именно доказване качеството на наследник, заветник, изпълнител на завещание или управител на наследството в друга държава-членка. Подаденото заявление не преследва тази цел. Интересът на заявителя е да удостовери кои са наследниците на починалия ответник по заведения от него иск пред български съд. Поради това не е налице както нормативно установената цел, така и трансграничния елемент, обуславящ нуждата от издаване на исканото удостоверение. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Формулираният материалноправен въпрос за приложимостта на българското право към наследяването на Ф. М. М., гражданин на Германия, постоянно пребивавал и починал в България не е разрешен в обжалвания акт и не е от значение за изхода на производството. Ако въпросът има предвид компетентността на българския съд по издаване на европейско удостоверение за наследство (какъвто е първия процесуален подвъпрос), то тя не е отречена в обжалвания акт, а е прието, че не са налице предвидените в Регламента предпоставки (заявлението не е подадено от легитимирано лице), нито е изпълнена преследваната цел за издаване на удостоверението. Определящ за изхода на производството се явява третият процесуален въпрос: дали кредитор на наследството, е сред лицата, които са легитимирани да искат издаване на европейско удостоверение за наследство. Спрямо него не е удостоверено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като посочената практика на съда на Европейския съюз не разрешава този въпрос. Решение на СЕС от 21.06.2018г. по дело С-20/17 е постановено по преюдициално запитване по тълкуване на член 4 от Регламент (ЕС) 650/2012 относно допустимата правна уредба при издаване на национално удостоверение за наследство при наследяване с трансгранични последици. В мотивите на решението при посочване правото на Съюза са цитирани съображения 7-9, 27, 32, 34, 59 и 67 от Регламента, но липсват изводи досежно лицата, които могат да искат издаване на Европейско удостоверение за наследство. Доколкото по така поставения въпрос не се открива и национална съдебна практика, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. При съобразяване нормите на глава VI - член 62 и сл. от Регламент (ЕС) № 650/2012г., които уреждат издаването на европейско удостоверение за наследство /ЕУН/, се налага отрицателен отговор на въпроса. Разпоредбата на член 63, параграф 1 от Регламента ясно и недвусмислено сочи за кои лица е предназначено удостоверението. Те са четири категории: а/ наследници, б/ заветници с преки права върху наследството, в/ изпълнители на завещания г/ управители на наследственоимущество. По отношение на тези четири категории следва да е налице и допълнително условие - да им се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си или правомощията си. Същите лица са посочени като заявители за издаване на удостоверението в член 65, параграф 1. Кредиторът на наследството не е сред тези лица. Разпоредбата на член 63, параграф 2 изяснява за доказване на какви обстоятелства служи ЕУН, като визира три хипотези. Нито една от тях не е приложима и не може да бъде отнесена към кредитор на наследството. При наличието на тази изрична и небудеща съмнение регламентация липсва основание за разширяване на кръга на лицата, които могат да са заявители на ЕУН, с включването на кредиторите сред тях. Не може да бъде извлечен аргумент за противното от съображение 7 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 650/2012г. където се сочи, че в европейското пространство на правосъдие е необходимо по ефикасен начин да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството. Това съображение визира най-общо отстраняването на пречките пред свободното движение на хора и проблемите при наследяването с трансгранични последици. То не е пряко относимо към ЕУН. Целта, която се преследва със създаването на еднотипното ЕУН, е посочена в съображение 67 от Преамбюла и там отново са изброени същите лица, като тези в член 63, които да бъдат улеснени в доказването на правното си положение в друга държава. Сред тях отново не са кредиторите на наследството. Изложеното обуславя извод, че кредиторите на наследството не са легитимирани като заявители за издаване на Европейско удостоверение за наследство. При възприемането на това разрешение обжалваното определение се явява правилно. Напълно основателни и в съответствие с правната уредба са развитите от съда съображения, че банката, като кредитор на наледството, не е легитимирана да иска издаване на ЕУН. Следва да бъде споделено и второто съображение на въззивния съд, че в случая исканото удостоверение не е предназначено да се ползва в друга държава, което обезсмисля издаването му. Предвид горното обжалваното определение на Варненски окръжен съд следва да бъде отставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.