Определение № 50246 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2748/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Г. срещу определение № 1126 от 21.03.2022г., постановено по в. ч. гр. д. № 491/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1050 от 28.01.2022 г., постановено по гр.д. № 18061/2021г. по описа на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Касаторката обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съгл. пар.1, т. 16 от ДР на ЗКИР непълнота или грешка в кадастралната карта е всяко несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние, ето защо погрешното отразяване в КККР на начина на ползване на процесните имоти е грешка, чието поправяне не би следвало да се извърши по административен ред. Поддържа също, че установяването на допуснатата грешка е допустимо по исков ред с оглед разпоредбата на чл.124, ал. 1 ГПК, доколкото правото на собственост на ищеца е нарушено от невярно посочения в КККР вид и предназначение на имота му и включването му в границите на градоустройствения план, което сочи на спор за граници на горскостопански територии. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните три въпроса: 1. Допустим ли е иск за установяване на граници на лесоустройствен план послужил като основание за отразяване на имот в КККР с предназначение на територията горска и начин на трайно ползване „ друг вид дърво- преработвателна гора”?; 2. Допустим ли е иск за установяване на предназначението и начина на трайно ползване на имота при наличие на колизия на регулационен план по чл. 16 ЗУТ и лесоустройствен план като имота попада и в двата плана едновременно, а няма данни да е бил включен в горски фонд и не отговаря на изискванията на ЗГ нито по площ, нито по действително предназначение? 3. Кой е приложимият закон в случай на колизия на планове- от една страна имотът е урегулиран с план по чл.16 ЗУТ през 2006 г. като е включен в ОУП на града с предназначение „урбанизирана територия“, а от друга страна е включен и в границите на лесоустройствения план от 2017 г. без данни за наличие на законово основание за това? Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл.274, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт. За да потвърди определението за прекратяване на производството, въззивният съд от фактическа страна е приел, че ищцата е поискала да се установи спрямо ответника Министерство на земеделието, храните и горите, че е налице грешка при отразяването в КККР на [населено място], както и в лесоустройствения план, на собствените на ищцата два недвижими имота, изразяваща се в обозначаването, че попадат в горска територия с начин на трайно ползване „друг вид дърво –производителна гора”. От правна страна е приел, че видът на територията и начина на ползване попадат извън предметния обхват на иска по чл. 53, ал.2, изр. 2-ро ЗКИР /първоначална редакция/, респективно чл. 54 ал. 2 ЗКИР /актуална редакция/, като се е позовал на практика на ВКС, според която непълнота или грешка в кадастралната карта е налице само при незаснети или неправилно заснети имотни граници на имота в кадастралния план, пренесени в КК, резултат от неверни данни за местоположението на имотите при нанасянето им в плана. Приел е, че не е налице спор за собственост /граници/, а несъответствие между отразените в КККР данни за имотите и тяхното действително състояние, което несъответствие се отстранява по административен ред. При тези мотиви на съда не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Водещ мотив на въззивния съд, за да приеме, че предявеният иск е недопустим, е че липсва спор за материално право, а несъответствия като изложените в исковата молба, се отстраняват по административен ред. Следователно поставеният въпрос не кореспондира с правните изводи на въззивния съд и не е обусловил крайния му извод за недопустимост на иска. Съдът не се е произнасял относно допустимост на самостоятелен иск за установяване на граници на лесоустройствен план, а и такъв петитум не е бил формулиран в исковата молба, за да може съдът да се мотивира дали го намира за допустим или не. Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, който не е правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът съдържа в себе си конкретните фактически твърдения на ищцата относно отразяването на имота по различните планове, по които твърдения въззивният съд не се е произнасял. Както се посочи съдът е приел, че искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е допустим при наличие на спор за материално право, какъвто спор в случая липсва. Съдът не е излагал мотиви относно допустимост на иска в зависимост от това дали имотът е включван в горския фонд и дали попада едновременно в регулационния план и в лесоустройствения план. Касационно обжалване не може да се допусне и по третия въпрос за приложимия материален закон при наличие на колизия между различни планове относно отразяване на имотите по вид и предназначение. Въпросът е зададен абстрактно, без да се обосновава конкретната му връзка с делото, като и този въпрос съдържа факти, които не са съобразявани и обсъждани от въззивния съд. Следователно липсва общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение