Определение № 50545 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2760/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗАД „Армеец“ АД срещу въззивно решение № 1029/12.10.2021 г. по в. т. д. № 1028/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на застрахователя да заплати на всеки един от петимата ищци сума в размер на по 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Б. Д. А. вследствие ПТП от 22.02.2015 г. „ЗАД „Армеец“ АД атакува решението на Апелативен съд София на основание чл. 281, т. 3 ГПК с твърдения, че присъдените суми са недължими поради липса на активна материална легитимация на ищците – внуци на пострадалото лице. Сочи, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Те на практика се свеждат до въпроса относно предпоставките, които следва да са налице по делото, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и относно предпоставките за прилагане на чл. 52 ЗЗД, така че присъденото обезщетение да е справедливо. Посочва се, че разрешението на първия въпрос е дадено в отклонение от ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ответниците по касация А. Т. Д., Т.-М. Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. оспорват касационната жалба като неоснователна и заявяват становище, че не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявени от А. Т. Д., Т.-М. Т. Д., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. срещу „ЗАД „Армеец“ АД претенции за заплащане на обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, настъпила вследствие ПТП на 22.02.2015 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ са основателни в размер на по 30 000 лв. В мотивите на въззивното решение съдът е преценявал материалноправната легитимация на внуците с оглед т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база доказателствата по делото – свидетелски показания и експертиза, приел за доказана дълбока, трайна, изключителната и извън обичайната за този вид родствени отношения връзка между внуците и починалото лице Б. А., която полагала много грижи за тях, изразяващи се в подпомагане и дори заместване на родителите им, поради което децата били изключително привързани към нея. Изложил аргументация за неприложимост на лимитите в § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) поради тяхното противоречие с Директива 2009/103/ЕО. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съобразил възрастта на починалата, отношенията ѝ с внуците, обстоятелството, че ищците все още не могат да преживеят смъртта на баба си, както и конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта. При тези обстоятелства потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са били частично уважени. Касационно обжалване следва да се допусне. Формулираният от дружеството въпрос относно предпоставките за присъждане на обезщетение на кръга лица, извън тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, удовлетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е относим към формирането на решаващия правен извод на въззивния съд, че ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на тяхната баба от гледна точка на критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира за основателно твърдяното от дружеството касатор противоречие на въззивното решение със сочената задължителна съдебна практика, което поражда необходимост от допускане на решението до касационен контрол. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС сума в размер на 3 000 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС