Определение № 611 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1622/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез В. Е. – Т., инспектор в ТД – Пловдив на КПКОНПИ, срещу въззивно решение № 16/18.02.2020 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по въззивно гр.д. № 11/2020 г. Поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но изложените съображения са само за противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна К. Г. И., чрез адвокат Ю. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски апелативен съд, като обезсилил решението на първостепенния Пазарджишки окръжен съд, прекратил производството по предявения от КПКОНПИ против К. Г. И. иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. Осъдил КПКОНПИ да заплати на К. И. деловодни разноски за първа и втора инстанция. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че с първоинстанционното решение е отнето от К. И. полза на Държавата подробно описаното в решението имущество – движимо и недвижимо. Приел е, че към датата на започване на проверката на имущественото състояние на К. И. е действал ЗОПДИППД /отм./, като съгласно чл. 15, ал. 1 проверката започва въз основа на уведомление по чл. 20 или чл. 21 от същия закон – в конкретния случай – въз основа на уведомление от 25.05.2006 г. на районна прокуратура – Пазарджик за образуване срещу И. на наказателно производство по ДП № 1440/2005 г. на РПУ – Пазарджик за престъпление по чл. 155 от НК, приключило с влязла в сила на 14.07.2010 г. осъдителна присъда. Въз основа на изготвен от директора на ТД на КОНПИ – Пловдив доклад изх. № 150/06.04.2015 г. Комисията е взела решение № 86/23.03.2016 г. за образуване на производство срещу И. по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, а въз основа на мотивирано заключение на директора изх. № ТД 08-213/26.01.2017 г. Комисията е приела решение № 71/22.02.2017 г. за внасяне на мотивирано искане в съда за отнемане в полза на държавата на конкретно имущество на И.. От правна страна съдът приел, че решението на Комисията за внасяне на искане пред окръжния съд за отнемане на незаконно придобито имущество е взето след изтичането на повече от 10 години от началото на проверката и повече от 6 години след влизането в сила на осъдителната присъда, като срокът по 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ е преклузивен. Приел, че щом Комисията не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене на иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, нейните и на органите й правомощия спрямо проверяваното лице са преклудирани, като е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от проверяваното лице, като исково производство се явява недопустимо. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по въпроса за характера на срока по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД(отм.), като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като сочи съдебни актове на тричленни състави. Правният въпрос е от значение за постановения по делото резултат, като междувременно. е постановено и Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ВКС, ОСГК, с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика. Въззивното решение е обявено преди това и противоречи на постановеното в тълкувателния акт, което обуславя хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът