Определение № 2230 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2636/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. В.Д. срещу решение №299 от 12.07.2024г., постановено по в.т.д. №218/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №100 от 26.02.2024г., постановено по т.д. №290/2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта, с която е отхвърлен искът на Т. В. С. срещу касатора с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 45 000 лева до размера от 50 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 29.12.2022 в [населено място], паркинг пред магазин „Кауфланд“ на [улица], причинено виновно от Х. Б. И. при управление на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като е присъдена допълнително сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и съответна част от разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да уважено възражението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и да бъде отхвърлен искът за сумата над 45 000 лева до претендираните 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се аргументи, че въззивният съд неправилно е тълкувал правилата на ЗДвП, вкл. §6, т.1, чл.107 и чл.108, регламентиращи какво е „път“ и какви са задълженията на пешеходците при движение по пътя, респ. е достигнал до незаконосъобразен извод, че на публичен паркинг правилата на ЗДвП следва да се прилагат съответно, съобразно наличното пространство и условия, като основното правило е участниците в движението да не си пречат и да не създават опасност за останалите участници. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, значими за изхода на спора въпрос- 1. „Представляват ли публичните паркинги път по смисъла на §6, т.1 ЗДвП и приложими ли са законовите разпоредби на Раздел ХХI „Правила за движение на пешеходците“ от ЗДвП при осъществяване на придвижване на пешеходците в тези площи?“ и 2. „Длъжен ли е пешеходецът да се движи по пътното платно /при липса на тротоар и банкет/ в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства?“. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на втория- че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решението по гр.д. №608/2023г., ВКС, III г.о. Ответницата Т. В. С. не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата отхвърлителна част, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на делинквента – водач на процесното МПС, респ. на ответното застрахователно дружество- страна про договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за причинените на ищцата неимуществени вреди- болки и страдания от претърпените травматични увреждания при описаното ПТП; приема, че справедливото обезщетение, определено по правилата на чл.52 ЗЗД е в претендирания размер от 50 000 лева, като не споделя изводите на окръжния съд за съпричиняване на вредите от пострадалата /в обем 10%/, а намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и стига до извод, че няма основание за редуциране размера на обезщетението със сумата 5 000 лева /10% от 50 000 лева/. Решаващият състав приема, че процесното ПТП е станало на публичен паркинг с алеи за автомобили /платна за движение с по две пътни ленти с пътна маркировка за посоката на движение/, без обособени пешеходни зони, като ищцата се е движила по платното в посоката на движение на автомобилите. Съдът счита, че за публичните паркинги правилата за движение по пътищата следва да се прилагат съответно, съобразно наличното пространство и условия за ползване. Сочи, че паркингът няма обособени отделни зони за движение само на автомобили или само на пешеходци, поради което те трябва „да се придвижват така, че да не си пречат и да не създават опасност за останалите участници в движението“. Въззивният съд стига до извод, че в случая ищцата е била с гръб към автомобила и не е могла да го види, като единствена причина за ПТП е неадекватното поведение и преценка на ситуацията от страна на водача на автомобила. С оглед изложеното намира за неоснователно възражението на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Първият поставен материалноправен въпрос е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът обосновава и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК вкл. липса на съдебна практика на ВКС и наличие на противоречива практика на съдилищата, поради което постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд