Определение № 61 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. И., С. М. И. и Д. Г. И., чрез пълномощника им адвокат А. Т., против решение № ІІ-214 от 23.04.2021 г., постановено по гр. д. № 961 по описа за 2020 г. на Окръжен съд съд - Бургас., с което е отменено решение № 1294 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 1864/2018 г., поправено с решение № 651 от 19.02.2020 г. на Районен съд – Бургас и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на приземен етаж с площ от 202.50 кв.м., общ за две жилищни сгради в [населено място] с идентификатори **** и ****, построени на калкан между съделителите и при права в съсобствеността: В. И. С. и Л. Л. С. – 9.81 % ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност, Д. М. И. – 40.19 % ид. ч., С. М. И. – 25 % ид. ч. и Д. Г. И. – 25 % ид. ч. и за допускане на делба на четириетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място] между съделителите и при права в съсобствеността: В. И. С. и Л. Л. С. – 19.62 % ид. ч. и Д. М. И. – 80.38 % ид. ч. В. И. С. и Л. Л. С. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. И. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че сграда с идентификатор **** е построена от Д. М. И. по време на брака му с Л. В. И. въз основа на учредено му право на строеж върху общинско УПИ. Бракът между Д. М. И. и Л. В. И. е прекратен с решение № 1203/21.07.2008 г. по гр. д. № 750/2008 г. на РС-Бургас. С Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 612/10.12.2008 г., том ІV, рег.№ 3949, дело № 555/2008 г. на Нотариус рег.№ 409 Л. В. И., бивша съпруга на Д. И., е прехвърлила на ищците В. И. С. и Л. Л. С. 1/4 ид. ч. от процесните имоти. С влязло в сила решение № 157/16.01.2014 г., постановено по гр. д. № 207/2013 г. по описа на Апелативен съд-Бургас е признато за установено по отношение на Л. В. С. (И. преди прекратяване на брака), В. И. С. и Л. Л. С., че Д. М. И. е собственик поради трансформация на лични средства на 60724/99956 ид.ч. от четириетажна жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор ****. Съдът е направил извод, че след прекратяване на съпружеската имуществена общност върху останалите 39232/99956 ид. ч. от сградата, Л. В. е станала собственик на 19616/99956 ид. ч. и за тези права е породил действие и сключения с ищците договор за замяна. По отношение на приземния етаж с площ от 202.50 кв. м., общ за двете жилищни сгради в [населено място] с идентификатори **** и ****, съдът е приел, че същият е самостоятелен обект на вещни права, като С. И. и Д. И. са собственици на 1/2 ид. ч. или всеки от тях на 25 % ид. ч., а с оглед влязлото в сила решение по в. гр. д.№ 207/2013 г. на Апелативен съд-Бургас Д. И. е собственик на 80340/99956 ид. ч., а ищците на 19616/99956 ид. ч. от другата 1/2 ид.ч., за които договорът за замяна е произвел транслативен ефект, равняващи на на 40.19 % и 9.81 % от правото на собственост върху целия приземен етаж. Въззивният съд е счел за недопустимо, направеното от Д. М. И., С. М. И. и Д. Г. И. възражение за нищожност на договора за замяна между ищците и Л. В. И., единствено на което възражение е основано оспорването на иска за делба в отговора на исковата молба. Позовал се е на практиката на ВКС по решение № 105/05.10.2018 г. по гр. д.№ 4239/2017 г. на ІІ г. о., решение № 269/22.10.2012 г. по гр. д.№ 307/2012 г. на ІІ г. о. и определение № 53/06.02.2020 г. по ч. гр. д.№ 4727/2019 г. на ІV г.о ., постановено по чл.274, ал.3 ГПК, че съделител може да се позове на нищожността на сделката в полза на друг съделител единствено в случай, че основателността на това възражение би се отразила на собствената му правна сфера, т.е. би обусловила извод за по-голям обем на правата му в съсобствеността или за негови изключителни собственически права, но позоваване на нищожността, което би имало за резултат включване на трето лице в кръга на съделителите, без това да се отрази по благоприятен начин на правното положение на страната, направила възражението, е лишено от правен интерес, както и че трето на сделката лице не разполага с правен интерес от установяване на нейната нищожност, дори да е съсобственик на недвижимия имот, предмет на сделката, тъй като пороците, засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата идеална част не влияят върху правната му сфера, която не е засегната от извършеното разпореждане. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е в делбеното производство съделител-ответник, който владее делбения имот, да оспори с възражение за нищожност договор, съставляващ придобивно основание за части от съсобствеността на друг съделител-ищец, ако в резултат на това оспорване няма да се промени пряко притежаваната от оспорващия съсобственик квота в съсобствеността, но ще се изключи от съсобствеността именно този съсобственик, който смущава владението на оспорващия, предявявайки иска за делба. Касаторите считат, че въззивният съд е отказал да види правен интерес от наведеното възражение за нищожност на придобивното основание на ищците, в обстоятелството, че посредством това оспорване ще се отблъсне претенцията и ще се съхрани упражняването от ответниците владение върху делбения имот като изгодно тях състояние. Позовават се на противоречие с изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по решение № 105/05.10.2018 г. по гр. д.№ 4239/2017 г. на ІІ г. о. (Съделител може да се позове на нищожността на сделката в полза на друг съделител единствено в случай, че основателността на това възражение би се отразила на собствената му правна сфера, т.е. би обусловила извод за по-голям обем на правата му в съсобствеността или за негови изключителни собственически права, като липсва правен интерес, ако позоваването на нищожността би имало за резултат включване на трето лице в кръга на съделителите, без това се отрази по благоприятен начин на правното положение на страната, направила възражението); по решение № 269/22.10.2012 г. по гр. д.№ 307/2012 г. на ІІ г. о. ( в делбеното производство е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето, което използва това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят права на трето лице, което не участва в производството, тъй като само и единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали да се позове на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяването на нищожността с оглед правните последици от това.); по Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС (че правния интерес от отричане правата на ответника се обосновава не само с притежаването от ищеца на спорното право, но и тогава, когато ищецът цели да отрече правата на ответника, защото или брани конкретно фактическо състояние, или брани възможността си да придобие права, око отрече правата на ответника) и по решение № 544 от 6.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г., ІІ гр. о. (че спор за нищожност на една сделка може да се повдигне в рамките на едно съдебно производство чрез два самостоятелни процесуални способа – чрез предявяване на иск (инцидентен установителен иск или насрещен отрицателен установителен иск) или чрез възражение и доколкото правните последици по съществото на спора и в двата случая биха били едни и същи, то и правният интерес от предявяването на установителен иск и съответно на възражение, би следвало също да се преценя през едни и същи критерии. Въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС. В Решение № 105/05.10.2018 г. по гр. д.№ 4239/2017 г. на ІІ г. о. и Решение № 269/22.10.2012 г. по гр. д.№ 307/2012 г. на ІІ г. о. нито при отговора на поставения за тълкуване правен въпрос, нито при разрешаване на споровете по същество, е прието, че е налице правен интерес от релевиране нищожност на правна сделка, легитимираща правата на друг съделител, ако оспорващият твърди, че упражнява фактическото състояние владение на тези права. Разясненията по Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС са неприложими, доколкото касаят правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а искът или възражението за нищожност на договор не е иск за собственост. Неотносимо е и решение № 544 от 6.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г., ІІ гр. о., с което е дадено тълкуване по въпрос относно допустимостта на свидетелските показания при доказване симулативността на сделка и дали наличието на писмено доказателство, съдържащо признание на една от страните по сделката, е начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания допустими на основание чл. 165, ал. 2 ГПК, а по същество на спора е разгледан довод за симулативност на два договора за покупко-продажба като прикриващи дарение, сключени по време на брака между съделителите-бивши съпрузи, с оглед наведено възражение, че имотите са лично имущество, а не съпружеска имуществена общност. Поради изложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС – решение № 30 от 3.06.2019 г. по т. д. № 207/2018 г., І т. о. – е дадено тълкуване, че съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 ГПК процесуалните права /включително правото на иск/ се предявяват и упражняват само от техния носител, лично или чрез представител, освен ако законова разпоредба не предвижда изрично друга възможност. Според правната доктрина и съдебната практика трети, чужди на конкретно правоотношение, лица могат да оспорват същото единствено в случай, че претендирано от субект на това правоотношение право засяга техни признати от закона права. Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск в такъв случай следва да е обоснован от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера. Посоченото тълкуване съобразено с правната същност на владението като фактическо състояние, дава отговор на поставения въпрос. Владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС макар и да има имуществен характер и да е елемент от фактическия състав на уреден в чл. 79 ЗС придобивен способ не е субективно право, а фактическо състояние. Като фактическо състояние владението подлежи на защита само в хипотезите на чл. 75 и чл. 76 ЗС – когато трето лице, независимо дали е собственик на вещта или не, самоуправно го ограничи или отнеме от владелеца. Когато владението е прекъснато правомерно – чрез отнемане на фактическата власт по предвиден в закона ред или чрез предявяване на иск, то не подлежи на защита в отношенията между лицето, предприело тези правомерни действия и владелеца. Следователно упражнявано от ответник по предявен иск за собственост, включително и по иск за съдебна делба, владение (прекъснато с предявяване на иска) не съставлява признато от закон субективно право, което да обуслови правен интерес на владелеца да релевира нищожност на договорното придобивно основание на насрещната страна (по което основание той не е съконтрагент), нито евентуалното положително за него решение би постигнало определения, целен от него, правен резултат, защитавайки непосредствено правната му сфера (владението е само елемент от фактическия състав на уреден в закона придобивен способ и самото то не съставлява придобивен способ). С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на В. И. С. и Л. Л. С. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1300 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. И.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение