Определение № 966 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадени от Прокуратурата на Р. България и от Ж. Р. Ц. касационни касационни жалби. С касационната жалба на Прокуратурата на Р.България се обжалва постановеното от САС, ГК, 4 състав решение № 181/13.02.2023 г. по гр.д. № 1333/2022 г., с което е потвърдено решение от 15.02.2022 г. по гр.д. № 3993/2021 г. на СГС, в частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 20 000 лв., като се иска то да бъде намалено. Твърди се, че в обжалваната си решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК Прокуратурата на Република България е въвела като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Следва ли при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?“ и 2/. „Как следва да се определи размера обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?“. С касационна жалба на Ж. Р. Ц. се обжалва въззивното решение в частта, в която искът за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. Твърди се, че в тази си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК Ж. Р. Ц. е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. „Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер?“, 2/. „Какви са критериите, по които съдът определя кои факти и обстоятелства имат по-голямо или по-малко значение при определяне на неговия размер?“, 3/. „При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“, 4/. „Как съдът определя до каква степен ще повлияе на размера на неимуществените вреди фактът, че ищецът към датата на образуване на наказателното производство е заемал публична длъжност, в следствие на формирано по- високо обществено доверие, респект и уважение от неговите съграждани- избиратели?“, 5/. „Какви са критериите, въз основа на които съдът определя какъв следва да бъде размерът на присъдените неимуществени вреди за уронване на престижа, доброто име и авторитета на лице, заемащо ръководен орган на изпълнителната власт, а именно – кмет?; 6/. „Какви са критериите, въз основа на които съдът определя какъв следва да бъде размерът на присъдените неимуществени вреди за лице, заемащо изборна длъжност, за която решаващ критерий е доброто име и авторитета?“. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си в обжалваната му част, Софийският апелативен съд е приел, че за да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лв., първоинстанционинят съд е отдал решаващо значение на тежестта на обвинението, естеството и броя на мерките за процесуална принуда, продължителността на досъдебното производство и на периодите, в които са търпени наложените от мерките за принуда ограничения, липсата на други водени срещу ищеца досъдебни производства, чистото му съдебно минало, трудоспособната му възраст към увреждането, медийното разгласяване на обвинението и на мярката - отстраняване от длъжност. Изложил е и че настоящият спор е специфичен с това, че към извършване на деликта по чл.2, ал.1, пр.3 от ЗОДОВ, ищецът е бил кмет на [община] и обвинението е в извършване на умишлено престъпление в сферата на ръководената от него като орган на местна власт изпълнителна дейност на общината, като повдигането на обвинение срещу него в това му качество, е обстоятелство, които има по- силно негативно отражение върху неимуществената сфера. Несъмнено широко разгласеното по медиите незаконно обвинение го е злепоставило пред широк кръг от обществото, в т.ч. пред съгражданите му, накърнило е доброто му име и той е преживял тежко срива на авторитета му и загубата на доверието в него. Прието е, че медийното разгласяване на досъдебното производство не е инициирано от ответната прокуратура, но е резултат от повдигнатото от нея незаконно обвинение, като освен душевни терзания от незаконното обвинение, ищецът е търпял и негативни преживявания от засягане на доброто му име от съобщаването за досъдебното производство в различни медийни публикации. Ето защо, извършвайки преценка на всички обстоятелства, включ. и тези свързани с обществената дейност на ищеца, отражението на обвинението върху живота му: семейство, професионална реализация, обществен отзвук, степен на накърняване на доброто му име с оглед общественото му положение, въззивният съд е счел, че определеният от Софийски градски съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. е съответен на засегнатите неимуществени блага и достатъчен за репарирането на вредите. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането и на двете страни за допускане до касационно обжалване по обобщения процесуален въпрос за задължението на въззивният съд да направи преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта. Поставеният като основание за допускане на касационното обжалване въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС № 4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от незаконното обвинение, като е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по обобщения материалноправен въпрос за приложението на общественият критерий за справедливост по смисъла чл.52 ЗЗД. Въпросът е обуславящ, но и по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочената от касаторите каузална практика на ВКС не разрешава поставения въпрос по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от прекратеното досъдебно производство, които в случая са взети предвид, като при определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид и заеманата от ищеца публична длъжност. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. С оглед на изложеното и Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, поради което и